Класификация на антидиабетни лекарства – част 2 лечение на захарен диабет

трибулус терестрис, бабини зъби, антидиабетни лекарства, лекарства за лечение на диабет, лечение на захарен диабет, лечение на диабет, таблетки, хапчета
facebook, фейсбук, onlinemedicine.bg, onlinemedicinedrts
Моля, последвайте ни във фейсбук, като кликнете върху тази картинка.

Лечение на захарен диабет – част 1

ПЕРОРАЛНИ АНТИДИАБЕТНИ ЛЕКАРСТВА

Инсулинови секретагози

Сулфанилурейни лекарствени продукти (СУП) и меглитиниди (постпрандиални глюкозни регулатори).

СУП действат като стимулатори на излъчването на инсулин от бета-клетките в панкреаса. Включват глибенкламид , гликлазид, както и глимепирид, и глипизид. Те също така намаляват производството на глюкоза в черния дроб и увеличават чувствителността към инсулин в периферията. СУП се приемат преди хранене и се абсорбират добре, метаболизират се в черния дроб и могат да бъдат комбинирани с други лекарства за лечение на захарния диабет.

Показанията за използване на СУП включват захарен диабет тип 2, като те могат да се комбинират с различни класове лекарства за постигане на оптимален гликемичен контрол. Противопоказанията са:  бременни и кърмещи жени, пациенти със захарен диабет тип 1, диабетна кетоацидоза, пациенти склонни към хипогликемии (с чернодробни и бъбречни заболявания), с тежки инфекции/травми, с анамнеза за НЛР.

Възможни са взаимодействия с други медикаменти. Някои усилват хипогликемичния ефект на СУП, като ацетилсалицилова киселина, фибрати и др. Други, като бета-блокери, могат да намалят хипогликемичния ефект.антидиабетни лекарства, статини, антиконвулсанти, епилепсия, гърч, хапчета, лекарства

Нежеланите лекарствени реакции включват хипогликемии, увеличение на теглото и възможни резистентности към СУП при определени пациенти. Важно е да се внимава при приложението на тези лекарства, особено при лица със специфични заболявания или състояния.

Меглитинидите са вид антидиабетни лекарства наречени инсулинови секретагози, сред които са натеглинид и репаглинид.

Тези лекарства стимулират излъчването на инсулин от бета-клетките в панкреаса, подобно на действието на СУП (сулфанилурейни лекарствени продукти). Важно е да се отбележи, че глинидите не се прилагат в комбинация с инсулини и други инсулинови секретагози. Вместо това, те могат да бъдат комбинирани с метформин за подобряване на контрола на кръвната глюкоза.

Този клас медикаменти предоставя допълнителна опция за индивидуализирано лечение на пациенти със захарен диабет тип 2, като се стреми към постигане на оптимален гликемичен контрол.

Лекарства, подобряващи периферното действие на инсулин (Insulin Sensitizers):

  1. Бигваниди
  2. Тиазолидиндиони (глитазони).

Най-използваният препарат от групата на бигванидите е метформин.

Метформин е синтезиран  през 1920 година. През следващите две десетилетия той е пренебрегван от учените , чиито изследвания са фокусирани върху инсулина и други антидиабетни лекарства. През 1940 година се доказва неговият хипогликемичен ефект и механизъм на действие, а през 1957 година той влиза в първите си клинични тестове за лечение на диабет.

антидиабетни лекарства, статини, антидепресанти, хранителни добавки, лекарства, нежелани лекарствени реакции

Въпреки че е открит толкова рано, в САЩ той не получава одобрение за употребадо 1995 година. Днес метформинът изпълнява ключова роля в пероралните форми на антидиабетни лекарства, било то самостоятелно или в комбинация с други лекарства като глипизид и ситаглиптин.

От 2010 г., метформин и глибенкламид са единствените две перорални антидиабетни лекарства, които са включени в списъците с основни лекарства на Световната здравна организация.

Таргетните органи на метформин са черния дроб и периферните тъкани, което резултира в намаляване на телесното тегло и дислипидемията. Освен това, той се отличава като “ЕУГЛИКЕМИРАЩ” медикамент, като ефективно редуцира повишената кръвна захар, без да влияе върху нормалните и нива.

Въпреки своите ясни ползи и роля в лечението на диабета, метформин има и противопоказания. Чернодробна и бъбречна недостатъчност, декомпенсирана сърдечна недостатъчност, тежки инфекции, диабетна кетоацидоза и бременност са сред факторите, които изискват внимание при приложението му. Освен това, необходимо е да се следи за нежелани реакции като гастроинтестинални проблеми, лактатна ацидоза и други. Този баланс между ползи и рискове подчертава необходимостта от индивидуализиран подход при определяне на оптималната терапия.

Тиазолидиндионите са важна група антидиабетни лекарства, техни представители са препаратите rosiglitazone и pioglitazone. Тези медикаменти са предназначени за подобряване на инсулиновата чувствителност и контролиране на гликемията при пациенти с диабет тип 2. Но, както се случва често в медицинската практика, изследванията продължават и се откриват новости в ефектите и рисковете на лекарствата.

През 2010 г., поради повишен сърдечно-съдов риск, rosiglitazone беше спрян от употреба. Този важен момент подчертава необходимостта от постоянно мониториране на безопасността на медикаментите и изследване на алтернативни подходи за поддържане на баланса между ползи и рискове за пациентите с диабет тип 2.

Лекарства, които потискат резорбцията на глюкозата: алфа-глюкозидазни инхибитори

Алфаглюкозидазните инхибитори представляват важна група лекарства в терапията на диабет тип 2, като един от ключовите представители е Акарбоза. Тези инхибитори действат, като забавят абсорбцията на глюкоза в червата, което води до постепенно и по-бавно повишаване на кръвната захар след хранене. 

Инхибитори на DPP-4 (дипептидил пептидаза- 4)

Инхибиторите на DPP-4, като sitagliptin (tabl. 100 mg), vildagliptin (tabl. 50 mg) и saxagliptin (tabl. 5 mg), са важни лекарства за лечението на диабет тип 2. Те работят, като увеличават нивата на инкретините, които помагат за контролиране на глюкозата след хранене.

Sitagliptin е доказано ефективен при 100 mg веднъж дневно и може успешно да контролира хипергликемията и да редуцира HbA1c. Препоръчва се при пациенти, които не постигат адекватен контрол с други медикаменти. Внимание е необходимо при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност.

Vildagliptin, при таблетки от 50 mg, не влияе на теглото и храносмилането. Той се използва в комбинация с други антидиабетни средства при пациенти, които не постигат контрол с тях.

Противопоказанията на инхибиторите на DPP-4  включват диабет тип 1, диабетна кетоацидоза и сериозни бъбречни проблеми. Не се препоръчват при бременни и кърмещи жени.

Възможни нежелани ефекти включват хипогликемия, главоболие и респираторни инфекции. Sitagliptin е свързан с риск от остър панкреатит, и затова се препоръчва внимание при неговото изписване.

Антидиабетни лекарства: SGLT2  инхибитори

Инхибиторите на натриево-глюкозния ко-транспортер 2 (SGLT2) също са важна група лекарства в лечението на диабет тип 2. Те действат, като намаляват реабсорбцията на глюкоза в бъбреците, което води до избавяне на излишната глюкоза чрез урината. Този механизъм помага в контрола на кръвната захар. Емблематични представители на този клас са empagliflozin (Jardiance®) и dapagliflozine (Forxiga®). Отличават се със своето допълнително благоприятно въздействие върху кардиоваскуларния риск и теглото на пациентите.

INCRETIN MИМЕТИЦИ (ИМ): EXENATIDE И LIRAGLUTIDE или инкретин-базирана схема с антидиабетни лекарства

След  орално натоварване с глюкоза се наблюдава по-висока секреция на инсулин в сравнение със същата доза, приета интравенозно. Този ефект се нарича “INCRETIN EФЕКТ” и е намален при ЗД-2. Той показва важната роля на гастроинтестиналните хормони (инкретините), особено на GLP-1 и на Gastric Inhibitory Polypeptide в смилането и резорбцията на храната и глюкозата.

Exenatide и Liraglutide имат полипептидна структура и имитират действието на инкретините.

Фармакодинамиката на exenatide и liraglutide подобрява глюкозозависимата секреция на инсулин, забавя изпразването на стомаха, намалява приема на храна чрез централно потискане на апетита, намалява постпрандиалната секреция на глюкагон и стимулира пролиферацията на бета-клетките. Резултатът е намаляване на постпрандиалната хипергликемия, редукция на теглото и намаляване нивата на HbA1c.

Exenatide се прилага подкожно 60 минути преди хранене, 2 пъти на ден , а liraglutide (Saxenda®) подкожно веднъж дневно.

Тези антидиабетни лекарства са предназначени за болни със захарен диабет тип 2, които не постигат ефективен контрол с антидиабетни лекарства като сулфанилуреи, метформин, тиазолидиндиони или техни комбинации. Най-честите нежелани ефекти включват гадене, повръщане и диария.

СИНТЕТИЧНИ AMYLIN AНАЛОЗИ антидиабетни лекарства (САА): PRAMLINTIDE

Синтетичните аналози на amylin (САА) представляват иновативен подход към управлението на диабета и един от тях е PRAMLINTIDE. Този аналог на хормона amylin, известен още като ISLET AMYLOID POLYPEPTIDE (IAPP), принадлежи към суперфамилията на неврорегулаторните пептиди и споделя 46% хомоложност с Calcitonin Gene-Related Peptide (CGRP). PRAMLINTIDE е представител на описаните антидиабетни лекарства и е предназначен като допълнение към инсулиновата терапия, особено по време на хранене, за пациенти с диабет тип 1 и 2.

Антидиабетни лекарства: Характеристики на PRAMLINTIDE

Като амилиномиметик, този препарат забавя изпразването на стомаха, намалява постпрандиалната секреция на глюкагон и подобрява чувството за ситост по време на хранене, осигурявайки централен аноректичен механизъм.

Прилага се подкожно (S.C.) непосредствено преди хранене в дози от 15 mcg до 120 mcg. Пиковите нива се постигат до 20 минути, а ефектът продължава до 150 минути. Важно е дозите на бързо- или кратко-действащ инсулин да се намалят до 50% преди хранене, за предотвратяване на риска от тежки хипогликемии. Не се препоръчва смесването му в една спринцовка с други инсулини.

Негативни реакции и противопоказания на този вид антидиабетни лекарства включват гадене, анорексия и повръщане, като също така не се препоръчва при болни с диабетна гастропареза или с анамнеза за внезапни хипогликемии. Пълната консултация с лекар е от съществено значение за оптимално и безопасно управление на диабет с PRAMLINTIDE.

ИНСУЛИНИ – вид антидиабетни лекарства

Бързо действащи инсулини

Действието започва около 15 минути след инжектиране. Пика е след около 1 час, а продължителността – от 2 до 4 часа:

  1. Insulin lispro
  2. Insulin aspart
  3. Insulin glulisine

Кратко действащи инсулини

Обикновено достигат до кръвния поток в рамките на 30 минути след инжектиране, пикът е някъде от 2 до 3 часа след инжектиране и ефектът е за около 3 до 6 часа.

Интермедиерно действащи инсулини

Интермедиерно действащите инсулини, наричани също NPH (Neutral Protamine Hagedorn) обикновено достигат кръвообращението около 2 до 4 часа след инжектиране, пика е 4 до 12 часа по-късно и са ефективни за около 12 до 18 часа.

Дълго действащи инсулини – вид антидиабетни лекарства

Дълго действащите инсулини достигат кръвообращението няколко часа след инжектиране и има тенденция за намаляване нивата на глюкоза сравнително равномерно в продължение на 24-часов период:

  1. Insulin determir
  2. Insulin glargine

Показания за инсулиново лечение

Инсулиновото лечение е от съществено значение при различни случаи на захарен диабет. Абсолютни показания включват диабет тип 1, включително латентния автоимунен диабет при възрастни (LADA), както и случаи на диабет тип 2 с резистентност към перорални медикаменти, противопоказания към тях, бременност, остри метаболитни усложнения и тежки съдови дегенеративни усложнения.инсулин, диабет, диабет тип 1, диабет тип 2, лечение на диабет

Относителни показания включват състояния, които влошават инсулиновата чувствителност и гликемичния контрол, като инфекции, остри състояния, необходимост от оперативна интервенция, инфекциозни заболявания, други ендокринопатии и придружаващи заболявания, изискващи лечение с медикаменти, които влошават гликемичния контрол.

Важно е да се отбележи, че няма абсолютни противопоказания за инсулиновото лечение, но относителните противопоказания включват свръхчувствителност към инсулин (основно локална) и липса на контра-инсуларни хормони (като при Адисонова болест и чернодробна недостатъчност). Този вид терапия е от решаващо значение за поддържане на стабилна гликемия и предотвратяване на сериозни усложнения при пациенти с диабет.

Автор: Румяна Котелова

Consent Preferences