Аортна стеноза и опасностите й
Аортна стеноза представлява състояние, при което има патологично стеснение на клапния отвор, водещ кръвта от лявата камера към аортния съд. Установено е, че мъжете боледуват 4 пъти повече, отколкото жените. Стенозата на аортната клапа е най-честото изолирано заболяване на сърдечните клапи.
Според етиологията си аортна стеноза може да бъде вродена или придобита. В норма, аортната клапа се състои от три платна, но при някои хора поради дефекти във вътреутробното развитие тя може да бъде изградена само от две или дори само от едно платно.
С времето по тези платна се натрупват калцификати, които допълнително задълбочават обструкцията на кръвния поток. При придобитата стеноза обикновено има наличие на предшестващ валвулит (възпаление на клапните платна), поради прекарана ревматична болест на сърцето и вследствие на сраствания. Но доста често, също като вродената форма, така и при придобитата се установяват склеротични калцификационни изменения като резултат от естествен дегенеративен процес. 
Защо това е важно за болните от аортна стеноза?
Защото се получава обемно натоварване върху лявата камера на сърцето, тъй като кръвта, изтласкана от нея, не преминава с лекота през клапния отвор, а бива обструктирана от абнормното му стеснение. Следователно, налягането вътре в камерата се увеличава драматично и за да може да компенсира това, с времето нейните размери се увеличават – процес, познат като хипетрофия.
Да, действително камерната хипертрофия успява години наред да осигури необходимия сърдечен дебит на изтласкана кръв през аортата, но същевременно тя причинява и намалена разтегливост на стените на камерата.
Тези хемодинамични изменения с времето допринасят за появата на несъответствие между кислородните изисквания на самата увеличена по размери камера и на това, което сърцето може да осигури като кръвоток в собствените си съдове – коронарните артерии.
Логично е, че ще последва исхемична болест на сърцето, а тя ще доведе до фиброза на миокарда. Обемът кръв, идващ от сърцето, ще бъде намален, а налягането в диастола ще бъде увеличено.
Така цялото налягане по ретрограден ход ще причини и хипертония на белодробните съдове, защото кръвта ще се връща назад към ляво предсърдие и бял дроб, вместо да се движи напред през аортната клапа към артериите и периферията на тялото.
За капак, белодробната хипертония ще натовари и дясното сърце, то също ще хипертрофира и ще се разшири и ще доведе и до сърдечна недостатъчност. Така се получава един заплетен омагьосан кръг, в който една патология води до друга и положението за пациента става все по-зле и по-зле, ако не се вземат мерки навреме.
Клинична презентация и диагностика при аортна стеноза
Един такъв пациент изглежда блед и изтощен, поради слабото разпределяне на кръвта към жизненоважните органи. Лекарите чуват патологични шумове, когато преглеждат болните – шумът се нарича систолен и по характер е типичен груб и стържещ.
Пулсът клони към долна граница на нормата. Кардиологът няма да срещне трудности в поставянето на диагнозата още след физикалния преглед, първото ЕКГ и след като е видял рентгенова снимка на гръдна клетка.
При всички случаи обаче, потвърждаването се получава след ехокардиография, който е неинвазивен и надежден метод за диагностика на редица сърдечни заболявания. На него може да се изобразят всякакви склерозиращи процеси, натрупване на калциеви отлагания и ограничената подвижност на клапните платна.
Доплерът пък помага да се изчисли градиента на камерно-аортния поток по време на систола, както и да се провери дали няма допълнителни усложнения от изброените по-горе.
Аортна стеноза се лекува по два начина – консервативно и оперативно. Има си определени критерии, които дават предпоставка да се вземе решение за хирургична намеса. В този случай се прави валвутомия или протезиране на клапата.
По отношение на консервативните подходи, аортна стеноза не подлежи на лечение с медикаменти. Редица препарати, иначе използвани успешно в множество заболявания на сърдечно-съдовата система, като АСЕ-инхибитори, калциеви антагонисти и др., тук са противопоказани.
Затова препоръките са да се спазва ограничен режим на физическа активност, евентуално да се помисли за включване на дигиталисови лекарства при насложена сърдечна недостатъчност, евентуално диуретици, ако има данни за белодробен застой, лечение на проводните нарушения (ако има такива) и профилактика на ревматичната болест, както и рецидивите й.
Автор: Александър Манчев
