В тази статия ще ви запознаем с един интересен метод, който може безопасно да се прилага при различни условия, както и при определени тревожни състояния и преживени психични травми. Ефектът му е доказан във времето и въпреки сложното си име, всъщност е лесен за правене при повечето ситуации.
Нарича се метод за десенсибилизация и повторна обработка на движението на очите (съкратено EMDR). Това е техника за лечение на психичното здраве. Включва движение на очите по един определен начин, докато практикуващият обработва травматични спомени. Целта на EMDR е да помогне в излекуването от травми или други изтощителни житейски преживявания.
Сравнен с някои други терапевтични подходи, EMDR е относително нов. Неговото първо клинично изпитване е било проведено през 1989 г. Оттогава до сега десетки клинични опити при разработването на EMDR показват, че тази техника е ефективна и може да помогне на човек да се възстанови психически по-бързо от много други методи.
EMDR помага на хора с широк спектър от психични заболявания. Той е високо ефективен и подрастващи, тийнейджъри и изобщо хора от всички възрасти могат да се възползват от него.
Защо EMDR?
За разлика от повечето психотерапевтични школи, EMDR терапията не изисква подробно и дългосрочно обсъждане на даден тревожен проблем. Вместо това той се фокусира върху промяната на емоциите, мислите или поведението, които са резултат от тревожното преживяване или определена травма. От своя страна това позволява на мозъка да започне естествения лечебен процес. Тук е мястото за една скоба и уточнение – въпреки че много хора използват думите „ум“ и „мозък“ като синоними, те всъщност са различни понятия. Мозъкът е орган на тялото, а умът е сбор от мисли, спомени, вярвания и преживявания, които ни правят това, което сме.
Начинът, по който работи нашият ум, зависи много от структурата на мозъка. Тя включва мрежи от комуникиращи мозъчни клетки в много различни области. Това важи особено за невроналните области, които обработват спомени и сетива, тъй като те са свързани в мрежа, чрез която те могат да работят заедно по-бързо и по-лесно. Затова и сетивата ни – гледки, звуци, миризми, вкусове и усещания – са в състояние да върнат силни спомени от миналото.
EMDR разчита на модела за адаптивна обработка на информацията, а това е теория за начина, по който мозъкът съхранява спомени. Разработена е от д-р Франсин Шапиро, която е изобретила EMDR. Според нея мозъкът съхранява травматичните спомени по малко по-различен начин, отколкото нормалните.
По време на нормални събития мозъкът ни съхранява спомените гладко и освен това ги свързва в мрежа, така че те се свързват с други неща, които помним. Когато смущаващи или разстройващи събития се случат в живота ни, функциите в тази мрежа не се изпълняват правилно. Мозъкът може да излезе „офлайн“ и се получава прекъсване на връзката между това, което преживяваме (усещания, чувства, зрителна информация), и това, което мозъкът ни съхранява в паметта чрез езика.
Често мозъкът ни пази спомените за травма по начин, който не позволява здравословно излекуване. Представете си травмата като вид физическа рана, която мозъкът не е оставил да заздравее. Понеже не е имал шанса да се излекува, мозъкът не е получил съобщението, че опасността е отминала. По-новите преживявания могат да се свържат с по-ранни травми и да подсилват негативното преживяване отново и отново.
Това се случва не само със събития, които си спомняме, но също и с потиснати спомени. Точно както начина, по който се научаваме да не докосваме гореща печка, защото знаем, че ще се изгорим, така и умът ни се опитва да потисне спомените и да избегне достъпа до тях, защото са болезнени или разстройващи. Това потискане обаче не е перфектно, защото означава, че „нараняването“ все още причинява негативни симптоми, емоции и поведение.
В един момент определени гледки, звуци и миризми с връзка или сходство с преживяно травматично събитие ще „задействат“ тези неправилно съхранени спомени, а за разлика от други спомени, тези могат да предизвикат непреодолими чувства на страх, безпокойство, гняв или паника.
Подлагайки се на EMDR, пациентът получава достъп до спомени за травма по много специфични начини. В комбинация с движения на очите и насочвани инструкции, достъпът до тези спомени помага да се преработи това, което той си спомня от негативното събитие. Именно тази повторна обработка помага за „поправянето“ на умствената травма от тази памет. Спомняйки си какво се е случило, болният вече няма да иска да го преживява отново и отново и свързаните с това чувства ще бъдат много по-управляеми и леки по интензитет.
Какви състояния и проблеми лекува EMDR?
Най-широко разпространената употреба на EMDR е за лечение на посттравматично стресово разстройство PTSD). Това далеч не значи, че списъкът с други състояния, при които терапията помага, е къс. Към него се включват още:
– Тревожни разстройства – генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, фобии и социална тревожност и др.
– Депресивни разстройства – голямо депресивно разстройство, персистиращо депресивно разстройство и депресия, свързана с болест.
– Дисоциативни разстройства – дисоциативно разстройство на идентичността или амнезия и разстройство на деперсонализация или дереализация.
– Хранителни разстройства – сред които анорексия нервоза, булимия и разстройство, свързано с преяждане.
– Полова дисфория – усещане за пол, различен от този, който е приписан при раждането.
– Обсесивно-компулсивни разстройства – ОКР, телесно дисморфично разстройство.
– Разстройства на личността – гранично разстройство на личността, разстройство на избягващата личност и антисоциално разстройство на личността.
– Травматични разстройства – остро стресово разстройство, посттравматично стресово разстройство и разстройство на приспособяването.
Ефективността на метода е безспорна. Множество опити и научни изследвания са анализирали EMDR и са показали, че той действа.
Какво се прави по време на EMDR терапията?
Да започнем с това, че тя се състои от осем фази. Тези фази се случват в поредица сесии, като една сесия понякога използва части от няколко фази. Пример за това би бил как фази 1 и 2 обикновено се случват само в ранните сесии, докато фази 3 до 8 са част от множество сесии по-късно. За едно обезпокоително събитие или спомен обикновено са необходими между три и шест сесии, но някои по-сложни или по-дълго престоели травми може да отнемат 8 до 12 сесии (или понякога повече). Сесиите обикновено продължават между 1 час и 90 минути. Осемте фази са:
- История на пациента и събиране на информация. Тази част от процеса помага на терапевтите да определят дали има вероятност EMDR да помогне в конкретния случай. Задават се въпроси за разстройващи или смущаващи събития и спомени от миналото.
- Подготовка и обучение. Тук терапевтът ще говори с пациента за това какво се случва по време на EMDR сесиите и какво може да се очаква. Ще бъдат обсъдени и нещата, върху които да се съсредоточи, за да му помогнат да се чувства по-стабилен и сигурен по време на сесиите.
- Оценяване. Тази част от процеса е времето, когато ще бъдат идентифицирани теми и конкретни спомени, върху които да се работи по време на повторната обработка. Те помагат в идентифицирането както на негативните вярвания за това как травмата е накарала индивида да се почувства, така и на положителните убеждения, които той би искал да вярва за себе си занапред.
- Десенсибилизация и повторна обработка. По време на тази фаза терапевтът помага да се активира паметта и да се идентифицират един или повече специфични негативни образи, мисли, чувства и телесни усещания. По време на повторната обработка това помога на пациента да забележи как се чувства и да осъзнае всички нови мисли или прозрения, които има за това, което преживява.
- Инсталация. Тук пациентите трябва да се съсредоточат върху положителното убеждение, което искат да изградят, докато обработват даден спомен. Това положително убеждение може да бъде това, което е казал във фаза 3 или нещо ново, за което мисли по време на фаза 4.
- Сканиране на тялото. Терапевтът ще помоли клиента да се съсредоточи върху това как се чувства в тялото си, особено върху всеки от симптомите, които чувства, когато мисли или изпитва негативния спомен. Тази фаза помага да се идентифицира напредъкът чрез терапията с EMDR като цяло. Докато се преминава през сесиите, симптомите трябва да намаляват, докато не изчезнат напълно (или да стигнат колкото е възможно по-близо до никакви). След като симптомите изчезнат, повторната обработка се счита за завършена.
- Затваряне и стабилизиране. Целта на тази фаза е да формира мост между следващите сесии. По време на нея се обсъжда какво трябва да се очаква между сесиите. Това включва и стабилизиране на емоциите, особено ако има негативни мисли или чувства във времето между сесиите.
- Преоценка и продължаване на грижите. Тази последна фаза на EMDR терапията включва преглед на напредъка на пациента и как се справя той към настоящия момент. Това помага да се определите дали има нужда от допълнителни сесии или как да се коригират цели и очаквания за терапията. Също така на пациента ще му бъде помогнато да проучи какво може да изпита в бъдеще – как би искал да се справи с нещата в този момент, знаейки каквото знае сега за себе си и за своята минала травма.
Нещо изключително важно за тази нетрадиционна терапия е сетивното активиране по време на фаза 4. В ранните години на EMDR се е прилагало стимулиране на едно сетиво от двете страни на тялото, обикновено това е било зрението. Терапевтите тогава са вдигали ръка с протегнати два пръста напред и са карали пациента да следва върха на пръстите им от едната страна на другата само с очи.
По-новите методи за EMDR също включват зрението, но се използват по-модерни средства за стимулация, като например със специализирани светлинни устройства. Те притежават движеща се светлина, която трябва да бъде следена с очи (вместо ръката терапевта). Други устройства пък използват звук, при който високоговорители от двете страни на клиента възпроизвеждат тонове.
Понякога може да се стимулира и усещането за допир (ако това е удачно, разбира се), като се почуква по ръцете или бедрата на болните, за да се активира усещането им за допир от двете страни на тялото.
Какви са предимствата и недостатъците на EMDR?
EMDR има няколко предимства. Той работи и при това бързо – наблюдавана е тенденция да действа в по-кратък период от други форми на терапия. Получаващите EMDR болни обикновено започват да виждат резултати много по-рано, отколкото при други подходи. 
Но EMDR има и някои недостатъци в сравнение с други форми на терапия. Например, той работи добре само при състояния, свързани с травматични преживявания. Няма доказано действие при психични заболявания поради наследствено заболяване, нараняване или друго физическо въздействие върху мозъка.
В тези случаи,EMDR едва ли ще помогне. Също така, той е нов метод (от 1989 г.), докато други форми на терапия се използват от много по-дълго, следователно са необходими повече изследвания, преди експертите да разберат дали EMDR е дългосрочно решение на проблема или пациентите ще се нуждаят от допълнителна терапия години или десетилетия по-късно.
Хубавото все пак е, че терапията не крие кой знае какви рискове за здравето на пациентите. Това обикновено са негативни чувства или мисли между сесиите, както и временно влошаване на симптоматиката в началото на терапията.
Автор: Александър Манчев
