Камерни екстрасистоли – повод ли са за притеснение?

[wpcode id=”8881″]

Камерни екстрасистоли са вид аритмия или необичаен сърдечен ритъм, които произхождат от камерите на сърцето, наречени вентрикули. Сърцето има две основни камери: лява и дясна. Когато се появят камерни екстрасистоли или още наричани вентрикулни екстрасистоли, те представляват допълнителни или “бонус” сърдечни удари, които нарушават нормалния сърдечен ритъм.

Обикновено сърцето ни се свива и разпуска ритмично, като се генерират импулси, които контролират този процес. В случай на камерни екстрасистоли, допълнителен сигнал или импулс се генерира във вентрикулите, преди този от нормалната импулсна линия и се предизвиква допълнително сърдечно съкращение. Този допълнителен удар може да доведе до чувство на “прескачане в гърдите“, като пациентите го описват често като усещане за “сърцебиене”.

Камерни екстрасистоли могат да се развият поради различни причини, включително сърдечни проблеми, като исхемична болест на сърцето, ритъмно-проводни нарушения, електролитен дисбаланс и дори прием на някои лекарства. В много случаи развилите се камерни екстрасистоли не са опасни и не изискват лечение. Обаче при чести или по-сериозни епизоди на вентрикулни екстрасистоли или при наличие на други сърдечни проблеми, е важно да се консултирате с кардиолог за своевременна диагностика.

Колегите-кардиолози могат да препоръчат лечение или допълнителни изследвания, за да се изяснят причините за развитие на камерни екстрасистоли и рисковете, ако те останат нелекувани.

Диагностика на камерни екстрасистоли

Диагностичното уточняване на описаните камерни екстрасистоли обикновено се провежда с редица медицински процедури и изследвания. Ето какви са основните методи за диагностика:

• Електрокардиограма – ЕКГ: Това е основното изследване, което се използва за диагностициране на сърдечни аритмии, включително камерни екстрасистоли. Електрокардиограмата записва електричната активност на сърцето и може да покаже необичайни сигнали, които сочат към наличието на камерни екстрасистоли.
• Холтер мониториране: Това е продължително записващо ЕКГ-устройство, което записва сърдечната дейност през цялото денонощие, а в някои случаи – и за по-дълъг период от време. Този метод може да помогне при диагностицирането на камерни екстрасистоли, които може да бъдат интермитентни по своя характер, което да води до неуспех за регистрирането им на ЕКГ запис при посещение при лекар.
• Ехокардиография: Този метод използва ултразвук, за да създаде изображение на сърцето и да визуализира вероятни структурни проблеми или наличие на сърдечни заболявания, които могат да доведат до развитието на камерни екстрасистоли.
• Ядрено-магнитен резонанс на сърцето (ЯМР): Ядрено-магнитният резонанс може да предостави по-детайлни изображения на сърдечните структури и да помогне драстично в оценката на сърдечни проблеми. Този вид изследване още се нарича кардиоваскуларен или сърдечно-съдов ядрено-магнитен резонанс, който цели по-щателна оценка и по-прецизна диагностика на проблеми в цялата сърдечно-съдова система.

Електрофизиологични изследвания на сърдечния мускул: Тези специалисти се занимават детайлно с изследванията на ритъмно-проводните нарушения и тяхното лечение. За справка – вижте колегите от Аджъбадем СитиКлиник и тяхната специално създадена клиника за лечение на ритъмно-проводни нарушения.

При постановяването на диагноза на камерни екстрасистоли, лекуващият лекар или наблюдаващ кардиолог трябва да оценят и причините, и рисковете свързани с този вид аритмия – нарушение в нормалния ритъм. Лечението може да варира в зависимост от тези фактори и включва лекарства, процедури или промени в начина на живот, които имат за цел да намалят или контролират развиващите се камерни екстрасистоли.

Кръвни изследвания при уточняване на камерните екстрасистоли

Камерните екстрасистоли са вид аритмия, тоест нарушение в нормалния сърдечен ритъм, и за да бъдат диагностицирани успешно, най-добре е да се проведе електрокардиография – ЕКГ, холтер мониторинг или ехокардиография. Кръвните изследвания имат друга стойност и функция в тези ситуации. Те служат, за да се изключат или потвърдят други основни заболявания, които могат да доведат до развитието на камерни екстрасистоли.

Пример за такива заболявания са хипотиреоидизъм, който, особено в субклиничната си форма, е доказан, че е свързан с развитието на исхемична болест на сърцето и увеличава драстично смъртността от сърдечно-съдови заболявания, хипертиреоидизъм, електролитен дисбаланс, миокардна исхемия при инфаркт на миокарда и други.

Подходящите кръвни изследвания при камерни екстрасистоли и диагностично проследяване и уточняване

1. Електролити: Дисбаланс в нивата на електролити като калий, натрий и калций могат да доведат до нарушение в електрическата активност на сърцето и да допринесат за развитието на ритъмно-проводни нарушения и аритмии, включително камерни екстрасистоли.
2. Сърдечни биомаркери: Те включват тропонин и креатинкиназа (CK + CK-MB – MB фракция на креатинкиназа) и се използват за оценка на увреждането на сърдечния мускул, което може да настъпи при миокардна исхемия.
3. Функционални тестове на щитовидната жлеза: Хормоните на щитовидната жлеза – Т3 и Т4, могат да повлияят на сърдечната функция. Дисбаланс в нивата им, дължащи се на патологични процеси в структурата или функцията на щитовидната жлеза, могат да доведат до развитие на сърдечни аритмии.
4. Изследвания на бъбречната функция: Бъбречната функция е тясно свързана с електролитния баланс и регулирането на кръвното налягане. Дисфункцията на бъбреците може да доведе до дисбаланс, който може да засегне сърцето.
5. Пълна кръвна картина (ПКК) и инфекциозни маркери: Това дава информация за броя на червените и белите кръвни клетки, които могат да бъдат индикатори за определени състояния, каквото е, например, анемия. Инфекциозни маркери са, например, изследвания като С-реактивен протеин – CRP, които дават представа за вероятна инфекциозна болест с локална възпалителна реакция. Активна инфекция в организма може да играе роля при развитието на някои видове сърдечни аритмии, включително камерни екстрасистоли.
6. Липиден профил: С него се проверяват нивата на холестерол, които са свързани с риск от развитие на атеросклероза и коронарна болест на сърцето.
7. Хемоглобин А1с: Този кръвен тест оценява дългосрочния контрол на кръвната захар и може да помогне за установяване на диабет – рисков фактор за сърдечносъдови заболявания.
8. В-тип натриуретичен пептид – BNP: Повишените нива на BNP могат да показват данни за развитие на сърдечна недостатъчност.
9. Кръвосъсирване: Оценява се способността на кръвта да се съсирва и може да помогне да се определи дали пациентът е изложен на риск от състояния като дълбока венозна тромбоза, белодробна тромбемболия или исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда.
10. Нива на феритин: Повишените нива на феритин могат да бъдат подсказват за подлежащо сърдечно-съдово заболяване.

    

Могат ли да доведат до някакви усложнения в бъдеще?

Сами по себе си развилите се вентрикулни екстрасистоли обикновено не са опасни и не предизвикват сериозни бъдещи усложнения. Повечето хора преживяват единични епизоди на камерни екстрасистоли в някакъв момент в живота си, а те обикновено не са причина за безпокойство. Обаче, ако те станат често или са силно усещани, хората може да почувстват дискомфорт.

Също така, следва да се отбележи, че в редки случаи, особено при хора с вече налични подлежащи сърдечни заболявания или висок рисков фактор за развитие на такива в бъдеще, развилите се камерни екстрасистоли могат да бъдат свързани с по-сериозни сърдечни проблеми в бъдеще.

Камерни екстрасистоли е важно да се знае, че се разглеждат като симптом, а не като причина за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Ако човек изпитва симптоми на “прескачане на сърцето” или “сърцебиене” редовно, трябва да обсъди състоянието си със своя личен лекар за провеждане на базови изследвания – като електрокардиография – ЕКГ, холтер, кръвни изследвания и да се прецени последващата консултация с кардиолог в планов порядък.

Ако симптомите са чести и имате чувство, че имате постоянно сърцебиене и прескачане на сърцето за продължителен период от време, трябва да отидете в близкия спешен център или да позвъните на спешния телефон 112, които или ще изпратят линейка с медицински екип, или ще ви дадат насоки за последващо действие и посещение на близък до вас спешен център.

Може да прочетете още материали от раздела кардиология тук:

1. Д-р Тихомир Христов: Сърдечносъдови заболявания – храната може да крие опасности
2. Митрална инсуфициенция: Какво трябва да знаете?
3. Оток на крака – от какво може да е?
4. Артериална хипертония: 4+ начина за превенция с хранене
5. Белодробна емболия – #1 смъртоносна причина за гръдна болка

Автор: д-р Цанко Стефанов