Статините са лекарствена група, която има основна функция – борба с дислипидемия и най-вече с високия холестерол. Считана от учените за един от най-значимите рискови фактори за сърдечно и мозъчно-съдовите болести, дислипидемията е коригируема величина, що се отнася до намаляване вероятността за развитие на инсулт или инфаркт.
Ако раздробим понятието “дислипидемия” на съставните му части, ще видим как то означава някаква нередност в мазнините, тъй като “дис” се използва в качеството си на отрицание, а “липидемия” буквално се отнася до мазнините в кръвта. Тоест това е метаболитно заболяване, което води до лоша обмяна на мазнините в организма. В предишни статии за мазнини сме говорили за тяхната изключително важна роля в метаболизма и как употребата на конкретни представителни от групата на липидите може да доведе както до ползи, така обаче и до вреди за тялото ни.
Статини и тяхното приложение в клиничната практика
Когато в практиката говорим за липидемия, много често имаме предвид холестерол и триглицериди. Холестеролът сам по себе си може да бъде изграден от липиди с висока, ниска или много ниска плътност, а това има отношение и за ролята му като фактор в метаболитните пътища. Високоплътният липопротеин (HDL) считаме за добър холестерол.
Не за друго, а защото той пренася приетия отвън, с храната, лош холестерол от периферията (обикновено кръвоносните съдове) обратно до черния дроб, където да се състои неговата обмяна и екскреция от организма. Лошият холестерол пък (или този с ниска плътност, LDL) има досадния и често потенциално опасен начин да се отлага по съдовете, където да участва в познатия на всички ни хроничен възпалителен процес на атеросклерозиране.
Атеросклероза е една от основните причини за развитие на исхемична коронарна болест на сърцето, мозъчни инфаркти, стенози и пр. животозастрашаваши състояния. Затова лекарите съветват пациентите да следят и контролират липидните нива в кръвта си и да действат своевременно при някакви отклонения. Важно е LDL и триглицеридите да са в ниските стойности, а HDL – в малко по-високите поради протективните му свойства. Обикновено лабораториите имат свои конкретни референтни стойности, които са посочени в резултатите, и по които лекуващият лекар може да се ориентира.
За жалост, много често при слаб контрол, заседнал начин на живот, лоша диета, а също и при някои наследствени заболявания с генетичен характер – фамилна дислипидемия, пациентът може да има патологично повишени нива на холестерол. В такива случаи на помощ идват лекарствените препарати, които са с доказан ефект по отношение на контрола на липидните нива, но пък в никакъв случай не отменят съветите за здравословен начин на живот, нискомаслена диета, двигателна активност, отказ от вредни навици и т.н.
Какви видове статини съществуват?
Статините са първата и може би най-често използвана в практиката група от медикаменти за предотвратяване на висок холестерол. Тяхната молекула представлява аналог на коензима, който участва в синтезирането на холестерол в черния дроб, и де факто тя лимитира определящия за правилната синтеза ензим, за да може да възпрепятства процеса още в началото на метаболитния път.
Към статини принадлежат аторвастатин, розувастатин, флувастатин, симвастатин, ловастатин, правастатин. Те редуцират нивата на LDL с 20-50%. Ефективни в различна степен са при фамилни или нефамилни хиперхолестеролемии. Статини доказано намаляват риска от коронарни инциденти и смърт при пациенти с исхемична болест на сърцето.
Естествено, статини имат и някои нежелани лекарствени реакции – те водят до стомашно-чревни неразположения, повишават вероятността от развитие на диабет тип 2, а при много малка част от пациентите може да се наблюдават и болки и проблеми с мускулите. Последният страничен ефект се среща повече при жени, в по-напреднала възраст, при високи дневни дози и с придружаващи чернодробни или бъбречни заболявания.
Друга важна група антихолестеролни препарати са фибратите. Фибрати, за разлика от статини, са клофибрат, гемфиброзил и фенофибрат. Те намаляват серумните нива на триглицеридите и лошия холестерол, докато същевременно увеличават тези на добрия. Те обаче предизвикват реакции като гадене и повръщане, кожни обриви, ниски стойности на левкоцитите, а също увеличават риска от развитие на камъни в жлъчния мехур. Ако се комбинират със статини, рискът от възникване на мускулни болки значително се увеличава.
Препаратите холестирамин, колестипол и колесевелам представляват смоли, свързващи жлъчните киселини в червата, като така образуват неразтворим комплекс, който се излъчва навън с изпражненията. Те действат в противовес с принципа на разграждане на мазнините от жлъчните сокове – затова и липидите се отделят навън с фецеса в неразтворен вид. Смолите водят до умерено понижаване на лошия холестерол. Възможно е да предизвикат подуване на корема, лош вкус в устата, запек и сърбеж в аналната област.
Към останалите антихиперлипидемични лекарства се отнасят езетимиб и ниацин. Езетимиб е предлекарство, което се превръща в активна молекула, когато стигне до черния дроб. Тогава той потиска чревната резорбция на холестерола, постъпващ чрез храната или екскретиран от жлъчката. Ако се прилага самостоятелно обаче, той има само около 20% ефект в справянето с LDL-a. Затова е добре да бъде комбиниран със статини за по-добри резултати. Също така, той води до умора, коремна болка и диария.
Ниацин – никотиновата киселина, инхибира секрецията на липопротеините с много ниска плътност като разграждането на мастните клетки. Прилага се както при хиперхолестеролемия, така и при хипертриглицеридемия. Има следните странични ефекти: интензивно генерализарано зачервяване на кожата, сърбеж, гастро-интестинални нарушения като гадене и флатуленция, пептична язва, хипергликемия, повишаване на чернодробните показатели и др.
Отново трябва да наблегнем на факта, че веднъж предписани и влезли в употреба, антихиперлипидемичните медикаменти или по-конкретно статини, далеч не означават, че болният вече ще може да си позволява неконтролируема консумация на богати на мазнини храни. Тъй катo ефектите на статини са във вариращ процент (движещ се между 20 и 50, в зависимост от конкретния препарат), на пациента трябва да бъде припомняно колко важни са правилната диета, богата на фибри, полезни мазнини, плодове, зеленчуци, риба и нетлъсти меса, както и активното движение и спорт.
Допустими са ниски дози на неконцентриран алкохол – основно червено вино поради доказаните му полезни свойства за сърцето и съдовете, но в никакъв случай злоупотреба. Необходимо е тотално отказване от тютюнопушене и прекратяване на всякакви други вредни навици.
Може да изгледате и следното видео от нашия YouTube канал – Online Medicine с д-р Цанко Стефанов
Автор: Александър Манчев
