Какво представлява язвена болест?
Язвена болест е произведена на стомаха и дванадесетопръстника, която най-често засяга началната част на дуоденума, както и малката кривина на стомаха. Според някои автори потреблението се появява именно в тези локализации, тъй като там натискът от храната, предизвикан от контракциите на стомашната мускулатура, е най-голям.
През годините много учени са предлагали различни теории за възникване на язвена болест. Днес обаче най-широкото познаване и проверката в практиката има пептичната теория за появата на язвена болест – сърдечна секреция и хиперацидитет или при други заболявания – повишена стомашна киселинност.
При язвена болест на стомаха се счита, че от значение са дистрофията на мукозата, както и намалената защитна сила. Установена е също и ролята на хистаминовите рецептори, и благоприятният ефект от блокирането им при употреба на язвата.
Едновременно с това вредното въздействие върху H.pylori започва все повече да се налага. Регулацията на секрецията на стомашната лигавица е неврогенна – психомоторна и вегетативна, хормонална – от въздействието на не- бета клетките на лангерхансовите острови в панкреаса и D клетките в дуоденума, както и пилорната зона на стомаха. Контактното дразнене от храната на стомашната мукоза увеличава секрецията и киселинността.
Признаци и симптоми на язвена болест:
- Болка на гладно при дуоденална язва и болка след хранене. Б олката има сезонна и часова зависимост, и се влияе от вида на храната. Тя е по-силна при трудно смилаеми и запържени храни, люти подправки, алкохолни напитки и газирано;
- Киселини;
- Оригвания – по-изразени при дуоденалната язва;
- Повръщане;
Методи за диагностика:
- При преглед лекарят установява болезнена точка ясно от средната линия при дуоденалната, по средата на линията при пилорната и вляво от средната линия при стомашната язва.
- На рентген се вижда шиповидна добавена сянка към стомашната кухня, ако язвата е разположена по предната или задната стена на дуоденума, или стомаха.
- Най-добрият начин за диагностика на явна болест е фиброгастроскопията, по време на която най-често се установява видима язва на типичните за нея места с размер не повече от 1 см. в диаметър, а при биопсична проба хистологичният материал показва всички характерни белези на язва, с които се диференцира от рак на стомаха.
Лечение на язвена болест:
- Лечението на язвена болест включва диета, режим, намаляващи киселинността медикаментозни средства, блокери на H2 рецепторите и в много краен вариант ваготомия, която буквално означава прекъсване на нерва, контролиращ киселинната секреция на стомашните клетки.
- В много сериозни случаи може да се стигне дори до гастроентеростомия или антректомия, тоест свързване на стомаха с тънкото черво или резекция на крайната част на стомаха.
Язвена болест може да доведе до изключително сериозни усложнения.
Някои хронични такива са:
- Пенетрация;
- Калозна язва;
- Стеноза на стомаха – каскаден стомах;
- дегенерация;
При прогресивно развитие и периоди на обостряне язвата се задълбочава и прониква към съседните органи – панкреас и черен дроб. Впоследствие болките се усещат като “опасващи” към дясната плешка и към гръдните прешлени, киселинността се увеличава, оригванията – също, а при фиброгастроскопията се установява дълбока пенетрираща язва.
До калозна язва се стига при продължително, но неуспешно лечение и хронифициране на пептичната болест. Наблюдава се разрастване на съединителната към, а язвата вече е получила размери по-големи от лещено зърно.
Болките стават постоянни. Вероятността от ракова дегенерация при тези случаи достига до почти 20% за стомашните язви, докато дуоденалните винаги не се малигнизират.
Лечението е оперативно, особено при стомашната язвена форма. Това е от голямо значение за профилактика на злокачествена дегенерация.
При пилорна стеноза се наблюдава отслабване на теглото поради непроходимост на хранителния пасаж от стомаха към дуоденума и постоянно връщане на храната. Тя също е индикация за операция.
Особено сериозно са перфорацията на стомаха или дуоденума, както и кръвоизливът или връщането на кръвта. Перфорация на стомаха реално означава пробиване на стената на органа. Това е по-типично за дуоденалните язви, но не е изключено да се случи и при стомашните форми.
Характерната клинична картина включва:
- Внезапна остра болка в корема, наподобява пробождане с нож в областта над пъпа;
- Болният изпада в тежко състояние, намира се лежащо по гръб и избягва да се движи;
- Коремната стена се утвърждава;
При дълбоко опипване има болка в епигастриума, която се усилва при палпаторен натиск с ръка и рязкото й отпускане. Скоро след това пулсът се учестява, а лицето получава изострени черти, поради развитието на перитонита.
След около шест часа болката вече се простира в дългата част на корема, след по средата и вляво, до пълното цяло на корема, т.е. развил се е дифузен до общ перитонит.
При рентгенография на такъв остър корем се установява газ под диафрагмата явно като въздушен сърп, кръвната картина показва повишени левкоцитите, СУЕ и CRP, както и високата температура.
В токсичния стадий на перитонита се получава иктер – жълтеница, както и бъбречна недостатъчност. Лечението налага спешно хирургично отваряне на коремната кухня.
Кървящата язва се проявява основно с мелена – това са черни лъскави изпражнения.
Колкото по-изобилни и течни са те, толкова по-голям е кръвоизливът.
Хематемеза пък е медицинският термин за възстановяване на кафява стомашна течност с примеси на хематинни материи.
Изпражненията при мелена са характерно черни и лъскави.
Този цвят се получава от освободената в червата съра и желязо от еритроцитите. Това се различава от кръвта, отделена при рак – тя се открива в цялото количество изпражнения и е ясна, докато при хемороидите тя се отделя накрая върху изпражненията.
При кървяща язва болните се чувстват отпаднали, замаяни, с притъмняване пред очите до загуба на съзнание и колапс.
Пулсът е учестен. Диагнозата отново се поставя с фиброгастроскопия, след спиране на кървенето или дори по време на самото кървене, ако кръвоизливът не спира. Болните се насочват и приемат в спешно хирургично отделение, поставят се кръвоспиращи медикаменти, като калциев глюконат, витамин С, витамин К, а в по-тежките случаи се прави кръвопреливане със заместваща или кръвоспираща цел.
В 10-20% от случаите при язвен кръвоизлив кървенето не спира, а в около 4% то е артериално и се налага спешна операция.
След това се правят венозни инфузии и антибиотици, прилагат се дихателни упражнения, раздвижване на болницата при възстановяване и пасаж на храна, газове и подобрено общо състояние.
Автор: Александър Манчев
