Руминация или себерефлексия?
Често руминацията се определя като акт за себерефлексия. Руминация обаче няма нищо общо със себерефлексията. Себерефлексията е анализиране на дадена ситуация с цел да се извлече ценен опит в житейски план. Руминация се основава на безпокойство, на болезнени спомени и има разрушително действие.
Руминацията е припомняне отново и отново на болезнени моменти и неприятни ситуации. Руминация е празното повтаряне на една и съща негативна мисъл. Сякаш притежава частица нотка на мазохизъм и се самоизмъчвате като ровите в раната и така не й позвлявате да зарастне.
Абсолютно всеки човешки индивид в някакъв момент от живота си е проявявал или ще прояви руминация. Но при стабилно психическо здраве това е с кратковременна продължителност.
Кратките и редки периоди на емоционален спад и страдание не застрашават благополучието на човека. Ако това обаче се превърне в обичайно повтарящ се модел на поведение, това ще доведе до нарушаване качеството на живот. С две думи руминацията е дисфункционално и контрапродуктивно поведение.
Руминация е честа спътница на състояния като тревожност и депресия, обсесивно-компулсивно разстройство. И дори ги засилва. Проблемът е от емоционален характер. Колкото повече потъваме в негативните емоционални преживявания, толкова по-голям е рискът да се фиксираме върху тях. Това може да е и ускоряващ фактор за нарушение на съня.
Руминация много често се свързва и с хранителни нарушения, но тук се спираме на психологическите аспекти на това поведение.
Специалистите по психично здраве определят някои рискови фактори:
- Нестабилна и колеблива самооценка
- Психологическа травма
- Преживяване на загуба
- Завишени нива на стрес
- Повишена тревожност
- Определени личностни черти като стремеж към перфекционизъм и невротичност и др.
Със сигурност познавате поне един човек, който руминизира, но е възможно и да не сте го разпознали. Сещате ли се за някой, който във всеки разговор помежду ви се оплаква за едно и също нещо? Руминация може да е и междуличностен процес. Изследванията сочат, че към коруминиране е повече склонен женския пол, особено в юношеска възраст, когато емоционалните преживявания са с по-голям интензитет.
Разбира се, този непродуктивен цикъл може да бъде прекъснат с помощта на психотерапевт. Осъзнаването на проблема и търсенето на психотерапевтична помощ е половин извървян път към справяне. Съществуват различни техники, които вашият терапевт може да ви предложи.
Първо следва да се научите да разпознавате моментите, в които руминацията се задейства. Когато споделите негативните си мисли на вашия терапевт, то той следва да постави тяхната валидност под съмнение. Ще потърсите заедно доказателства, които да подкрепят или отхвърлят тяхната релевантност. Терапевтът ще ви помогне да преформулирате негативните си мисли в по-положителни и продуктивни.
Вашият терапевт може да ви предложи да си служите с афирмации. Това са положителни мисли и изявления, които да повтаряте на себе си, за да промените начинa на когнитивна обработка. Това ще помогне за изграждането на една по-положителна представа.
С помощта на психотерапия вие ще се научите да се учите от опита и грешките си, вместо да застивате в клопката на вярването за неуспех. Целта е да повярвате, че притежавате сила и издръжливост да се справите с препядствията, които възникват през житейския ви път, защото в живота на всеки се случва да се сблъска с препъникамъче.
Склонността към руминация често се свързва с емоционалната интелигентност. Индивидите с по-ниска емоционална интелигентност са по-склонни да проявяват руминиране. Добрата новина е, че емоционалната интелигентност може да се развива през целия живот и отново с помощта на подходяща терапия бихте могли да се справите с ограничаващите поведения.
Автор: Лучия Таскова – психолог
