Разбиране на синкоп и пресинкоп: причини, симптоми и лечение
Синкоп е внезапна, временна загуба на съзнание, причинена от намален приток на кръв към мозъка, докато пресинкоп е чувството на замаяност, което може да показва началото на настъпващ припадък в последствие. И двете състояние, независимо кой точно вид, могат да бъдат инвалидизиращи и да повлияят на способността на човек да работи или да шофира, поради което е важно да се разберат причините за тях и как да се лекуват бързо и успешно.
Има три основни механизма, които причиняват повтаряща се краткотрайна загуба на съзнание: сърдечен и неврокардиогенен синкоп, както и постурална хипотония. Сърдечният синкоп може да бъде причинен от механична сърдечна дисфункция или аритмия, докато неврокардиогенният синкоп възниква, когато абнормен автономен рефлекс причини брадикардия и/или хипотония. Постуралната хипотония, от друга страна, се случва, когато физиологичната периферна вазоконстрикция при изправяне е нарушена, което води до хипотония.
Съществуват обаче и други причини за загуба на съзнание, които може да се наложи да бъдат взети предвид, като гърчове или психогенни припадъци, известни също като неепилептични припадъци или псевдоприпадъци.
За да се направи разлика между синкоп и припадък, подробната анамнеза от пациента и свидетелите на припадъците са от решаващо значение. Внимателната анамнеза с потвърждение обикновено ще установи дали е имало пълно съзнание, променено съзнание, световъртеж, преходна амнезия или нещо друго.
Потенциалните тригери за припадъци (например - медикаменти, уриниране, усилие, продължително стоене прав), външният вид на пациента (например - цвят на кожата, честота на припадъците), продължителността на епизодите и скоростта на възстановяване също трябва да бъдат взети под внимание.
Някои причини за синкоп и припадъци
Сърдечният синкоп обикновено е внезапен, но може да бъде свързан с предупредително замаяност, сърцебиене или дискомфорт в гърдите. Краткотрайна загуба на съзнание, предизвикана от физическо натоварване, може да бъде характерна черта на сериозни патологии, като хипертрофична обструктивна кардиомиопатия или предизвикана от физическо натоварване аритмия, и винаги изисква допълнително изследване. Неврокардиогенната форма на припадъка често ще бъде свързан със ситуационен тригер (като болка или емоция) и пациентът може да изпита зачервяване, гадене, неразположение и лепкавост на кожата, заради изпотяване в рамките на няколко минути след това.
Постуралната хипотония обикновено е очевидна от анамнезата, с пресинкоп или по-рядко синкоп, настъпващ в рамките на няколко секунди след изправяне. Анамнезата трябва да включва запитване за предразполагащи лекарства (диуретици, вазодилататори, антидепресанти) и състояния, като захарен диабет и болест на Паркинсон.
Прегледът на пациента може да бъде напълно нормален, но може да разкрие клинични признаци, които са в полза на една форма на синкоп. Систоличните шумове при аортна стеноза или хипертрофична обструктивна кардиомиопатия са важни находки, особено ако са съчетани с анамнеза за замаяност или синкоп при усилие.
Клиничното подозрение за синдром на свръхчувствителност на каротидния синус трябва да подтикне към проследяване на електрокардиограмата и кръвното налягане по време на налягането на каротидния синус, при условие че няма каротиден синус или анамнеза за цереброваскуларно заболяване. Положителен кардио-инхибиторен отговор се дефинира като синусова пауза от 3 секунди или повече, докато положителен вазодепресорен отговор се дефинира като спад на систоличното кръвно налягане с повече от 50 mmHg.
Диагнозата на тези видове припадъци, водещи до краткотрайна загуба на съзнание, може да включва няколко теста, включително електрокардиограма, амбулаторна електрокардиография, ехокардиография, стрес тест и тест с наклонена маса.
Лечение на синкоп, пресинкоп и припадъци според причината
Лечението на краткотрайна загуба на съзнание зависи от основната причина. Лечението на постуралната хипотония първоначално е нефармакологично. Увеличаването на приема на сол в храната и избягването на вазодилататори може да бъде ефективно. Редица фармакологични средства също могат да бъдат полезни, включително флудрокортизон, мидодрин и, за избрани пациенти, пиридостигмин.
Успешният контрол на невронно медиирания припадък се основава на идентифициране и избягване на тригерите и използването на начини за овладяване на налягането, както и прилагане на лекарствена терапия, особено с бета-блокери. Лечението на сърдечния синкоп зависи от основната причина и може да включва лечение на сърдечна недостатъчност или аритмия, или имплантиране на пейсмейкър или автоматичен дефибрилатор.
Психогенното затъмнение изисква емпатичен, неосъждащ подход и често е необходимо насочване към психолог или психиатър с опит в тази област.
В заключение бих искал да споделя няколко думи за тези две чести причини за развитие на припадъци и загуба на съзнание за кратък период от време. Те са често срещани и инвалидизиращи състояния, които могат да засегнат хора от всички възрасти, но са особено разпространени при възрастните хора. Диференциалната диагноза е широка и внимателното снемане на анамнезата и клиничната оценка са от съществено значение за поставяне на точна диагноза.
Контрола над клиничната проява зависи изцяло от основната причина и може да включва нефармакологични или фармакологични интервенции, а в някои определени случаи може да се наложи и насочване към специалист за по-нататъшно диагностично уточняване.
При подходящо лечение прогнозата обикновено е добра, въпреки че някои причини за синкоп могат да бъдат животозастрашаващи, ако не се лекуват своевременно.
Автор: д-р Цанко Стефанов