Аденовируси при деца – 11 основни симптома

Инфекции с аденовируси при деца

Симптоми, трансмисия и превенция

Аденовируси са група вируси, които могат да причинят различни видове инфекции при децата, вариращи от респираторни заболявания до инфекции на храносмилателния тракт. Разбирането на симптомите, начините на предаване и стратегиите или различните методи за превенция на аденовирусните инфекции е от решаващо значение за родителите и лицата, полагащи грижи за децата. В тази статия ще разгледаме ключовите аспекти на инфекциите с аденовируси при деца, като предоставим ценни сведения, които да помогнат за защитата и грижите за малките.

Симптоми и клинична картина на инфекциите с аденовируси

Инфекциите с аденовируси могат да се проявят с редица симптоми, въпреки че обикновено причиняват лека клинична картина. Най-често срещаните симптоми на аденовирусните инфекции при деца включват:

1. Хрема: Децата могат да получат водниста секреция от носа;
2. Възпалено гърло;
3. Висока температура: Аденовирусните инфекции често предизвикват висока температура, която може да е признак на имунен отговор на организма;
4. Силна кашлица: Децата могат да развият упорита и тежка кашлица;
5. Увеличени лимфни възли: Подутите лимфни възли – шийна лимфаденопатия на шията или в други части на тялото могат да показват данни за  аденовирусна инфекция;
6. Главоболие;
7. Зачервени очи: Аденовирусите могат да причинят конюнктивит, който се характеризира със зачервяване и дразнене на очите.

Инфекциите, засягащи храносмилателния тракт, могат да имат допълнителни симптоми, които обикновено се появяват от 3 до 10 дни след заразяването при деца под 5-годишна възраст. Тези симптоми могат да включват:

1. Водниста диария;
2. Висока температура;
3. Коремна болка: Децата могат да се оплакват от дискомфорт или спазми в корема;
4. Повръщане: При някои деца може да се появят епизоди на повръщане.

Важно е да се отбележи, че симптомите на аденовирусните инфекции могат да наподобяват тези на други видове инфекции, така че правилното диагностициране от медицински специалист е от съществено значение.

Трансмисия на инфекциите с аденовируси

Аденовирусите могат да се предават по различни пътища, най-честите от които са:

• Респираторен път: инфекциите възникват, когато заразено лице кашля или киха, при което във въздуха се отделят капчици, съдържащи вируса. Тези капчици могат да бъдат вдишани от други хора и да доведат до инфекция. Аденовирусите се развиват най-много в края на зимата, но инфекциите могат да възникнат по всяко време на годината;
• Контактен път: Аденовирусите могат да се разпространяват и чрез контакт със замърсени повърхности. Ако човек докосне предмет, заразен с вируса, например дръжка на врата или играчка, и след това докосне лицето или устата си, може да се зарази;
• Фекално-орален път: Заразяването на храносмилателния тракт става, когато дете погълне вируса чрез заразена храна или вода. Лошата хигиена на ръцете, особено след използване на тоалетната, може да допринесе за този начин на предаване.

Профилактика на инфекциите с аденовируси

За да се предпазят децата от аденовирусни инфекции, е важно да се спазват някои превантивни мерки. В следващите няколко реда ще изброя някои от най-важните мерки за адекватна превенция.

• Хигиена на ръцете: Научете децата на правилни техники за миене на ръцете със сапун и вода в продължение на поне 20-30 секунди. Насърчавайте редовното миене на ръце, особено след използване на тоалетната, преди хранене и след игра с играчки или пребиваване на обществени места;
• Хигиена на дихателните пътища: Научете децата да покриват устата и носа си със салфетка или с лакът, когато кашлят или кихат. Възпирайте ги да докосват лицето си с неизмити ръце;
• Дезинфекция: Редовно почиствайте и дезинфекцирайте често докосвани повърхности, като дръжки на врати, плотове и играчки, за да намалите риска от заразяване.

Диагностика на инфекциите с аденовируси

Когато детето прояви симптоми на заболяване, е важно да се потърси медицинска помощ за поставяне на правилна диагноза. Въпреки че повечето инфекции с аденовируси имат леки симптоми и преминават от само себе си, сериозните случаи могат да изискват специфични изследвания. Диагностичният план при аденовирусни инфекции включва:

1. Анамнеза: Лекарят ще се поинтересува от медицинската история на детето, включително всички скорошни заболявания или експозиции;
2. Физически преглед: Ще бъде извършен обстоен физически преглед, за да се оценят симптомите и общото здравословно състояние на детето;
3. Лабораторни изследвания: В по-тежки случаи или при наличие на други сериозни заболявания могат да бъдат проведени следните изследвания:

• • Кръвни тестове: Могат да бъдат взети кръвни проби за оценка на пълната кръвна картина (ПКК), анализ на урината и други важни параметри – като бъбречни и чернодробни ензими, С-реактивен протеин и други;
  • Различен вид микробиологични проби: Могат да бъдат взети култури от очите, носа или гърлото за изследване;
  • Изследване на проби от изпражнения: Ако има съмнение за инфекция на храносмилателния тракт, може да се направи микробиологичен анализ на проба от изпражненията;
  • Рентгенова снимка на гръдния кош: В случаи на респираторни усложнения може да се направи рентгенова снимка на гръдния кош, за да се оцени състоянието на белия дроб.

Съвременни подходи за лечение на инфекциите с аденовируси

Лечението на инфекции с аденовируси има за цел да облекчи симптомите и да подпомогне възстановяването на детето. Важно е да се отбележи, че антибиотиците не са ефикасни срещу аденовируси, тъй като те са специално разработени за борба с бактериалните причинители на инфекции. Подходите за лечение могат да варират в зависимост от възрастта на детето, симптомите и цялостното му здравословно състояние. Обикновено се прилагат следните интервенции:

Лечение на респираторна инфекция:

• Повишен прием на течности: Поощрете детето да приема достатъчно течности, за да предотвратите дехидратацията. При тежки случаи може да се наложи интравенозно вливане на течности и електролити;
• Бронходилататорни лекарства: Тези медикаменти помагат за разширяване на дихателните пътища и често се прилагат чрез аерозолни маски или инхалатори;
• Допълнителен кислород: Ако дихателната недостатъчност е тежка, детето може да получи допълнителен кислород чрез маска или назален катетър;
• Механична вентилация: При критични състояния може да се наложи механична вентилация, за да се подпомогне дишането.

Лечение на храносмилателна инфекция:

• Орална рехидратация: От съществено значение е да се осигурят на детето разтвори за орална рехидратация, съдържащи подходящ баланс на захари и соли. За рехидратация може да се използва вода, адаптирано мляко, кърма или специализирани електролитни течности. Избягвайте да използвате газирани напитки, сокове или спортни напитки при много малки деца;
• Промени в диетата: Твърдите храни могат да бъдат въведени въз основа на препоръките на лекаря за конкретното състояние на детето;
• При тежки случаи на загуба на телесни течности – дехидратация, може да се наложи хоспитализация. Лечението в такива ситуации може да включва интравенозно въвеждане на водно-солеви разтвори, хранене през назогастрална сонда и редовно проследяване на нивата на кръвната захар, солите и електролитите.

Продължителност и усложнения на инфекциите с аденовируси

Аденовирусните инфекции обикновено отшумяват в рамките на няколко дни до една-две седмици. Тежките инфекции обаче могат да удължат продължителността на симптомите, като например кашлицата. От съществено значение е да следите напредъка на детето и да потърсите медицинска помощ, ако състоянието се влоши или не се подобрява.

Въпреки че повечето аденовирусни инфекции при децата протичат леко и самоограничаващо се, в някои случаи могат да възникнат потенциални усложнения. Важно е да сте наясно с тези усложнения и при необходимост да потърсите незабавна медицинска помощ. Потенциалните усложнения на аденовирусните инфекции включват:

• Хронично белодробно заболяване

Макар и рядко, аденовирусната пневмония може да доведе до развитие на хронично белодробно заболяване при някои деца. Това състояние изисква постоянно медицинско лечение и наблюдение, за да се осигури оптимална дихателна функция.

• Тежка инфекция

Децата с отслабена имунна система, като например тези с основни заболявания или отслабен имунитет, са изложени на по-висок риск от тежки инфекции с аденовируси. В тези случаи инфекцията може да се разпространи в други органи или да доведе до системни усложнения. Внимателното наблюдение и подходящите медицински грижи са от решаващо значение за овладяването и лечението на тежките инфекции.

• Инвагинация

Инвагинацията е рядко, но сериозно усложнение на аденовирусните инфекции, което засяга предимно кърмачетата. То възниква, когато една част от червата се вклинява в друга, което води до запушване на червата. Това състояние изисква незабавна медицинска помощ и може да се прояви със симптоми като отделяне на кървави изпражнения, повръщане, подуване на корема, сгъване на коленете към гърдите и признаци на болка, слабост или отпадналост. Бързата диагноза и намеса са от съществено значение за предотвратяване на по-нататъшни усложнения и осигуряване на доброто състояние на детето.

Може да прочетете още за:

1. Нарушения на говора – 9 форми
2. Висок холестерол при деца
3. Цепнатина на устните и небцето – 3 основни симптоми при бебета
4. Жълтеница при новородени: диагностика и лечение
5. Плачещо бебе: 3+ най-чести причини

Автор: д-р Цанко Стефанов

Моля, последвайте ни във фейсбук.