Болест на Алцхаймер – същност на заболяването
[wpcode id=”8881″]
Деменцията е тежно неврологично заболяване с прогресивен ход във времето и голямо социално значение за засегнатите индивиди. Към днешна дата се публикуват все повече и повече проучвания в областта, които придобиват изключително значение, поради увеличаването на средната продължителност на живота на хората. Заболеваемостта от деменция нараства правопропорционално с възрастта, удвоявайки шансовете си да се прояви с всеки 5 години след 60 годишна възраст.
Въпреки че в неформалната реч се използва понятието „деменция“ ведно с „болест на Алцхаймер“, двата термина имат известни разлики. Деменцията има множество разновидности и класификации (фронтотемпорална, Паркинсонова, съдова, смесена и др.), докато болест на Алцхаймер се явява причина за възникване на приблизително 55% от случаите на деменция в третата възраст – тоест едното следва от другото.
Историята на медицината за болест на Алцхаймер
Първото описание на заболяването е от 1907 година. Тогава се е говорило за една обща болестна единица с две подгрупи – болест на Алцхаймер с ранно начало (между 50-65 години) и такава с късно начало (след 65 години). Патоанатомите са установили обаче, че болест на Алцхаймер се свързва главно с наличието на сенилни – старчески, и амилоидни плаки, вътреклетъчни дегенерации и загуба на нервни клетки.
Интересен е фактът, че не броят на сенилните плаки, а този на засегнатите от дегенерацията неврони има отношение към давността и тежестта на дементния синдром. Болест на Алцхаймер е свързана и с дефицит в невротрансмитерните системи. Повече за невротрансмитерите – може да прочетете в статията ни за антиконвулсивни или лекарствата против епилепсия. Така наречената холинергична хипотеза твърди, че при болните от Алцхаймер има липси на невромедиатора ацетилхолин, а това откритие има отношение към симптоматичното лечение на заболяването.
По своята природа болест на Алцхаймер е необратимо и нелечимо заболяване с неусетно начало и постепенно и прогресиращо влошаване напред във времето. Болестта обикновено дебютира след петото десетилетие. В повечето случаи напредва бавно, като продължава средно 10-12 години от момента на поставяне на диагнозата.
Клиничната прогресия на болест на Алцхаймер
Първият стадий е стадий на амнезията, който варира между 1 и 3 години. Проявява се предимно с нарушения в паметта за близки събития, нарушения в заучаването на нова информация, леки затруднения при назоваването на хора и обекти, дискретно нарушени зрително-пространствени способности и екзекутивни функции, с нарушена способност за абстрактно мислене и действие, както и за бърза превключваемост между различни умствени дейности.
Не са изключени тревожност и депресия като допълнителни прояви от страна на болния. Вторият стадий е наречен умерен или дементен и той продължава от 1 до 8 години. За него е типичен значим когнитивен упадък – има нарушение на паметта за близки и далечни събития, в съчетание с трудности в речта, действията и познавателните способности. Като следствие от това, засегнатият става все по-неспособен да живее и да се справя самостоятелно.
В поведението му се забелязват налудности, раздразнение и обърканост. Третият стадий (вегетативен) продължава от 1 до 4 години и се характеризира с пълна невъзможност на пациента да се грижи сам за себе си, да комуникира, да се храни, къпе и облича без чужда помощ. Състоянието става изключително лимитиращо и вече са нужни други хора – близки, роднини, медицински лица и лични асистенти – които да помагат в обгрижването.
Когато случаят говори за когнитивен дефицит, лекарят трябва да въвлече в диагностичен план различни невропсихологични тестове и поведенчески скали, за да може внимателно да прецени вида на когнитивното нарушение, давността и прогресията му, както и как то се отразява върху способността на болния да изпълнява ежедневните си дейности.
Още особености при пациентите с болест на Алцхаймер
Друга характерна особеност, на която трябва да се обърне внимание, е да се изключат всички неврологични, психични и други заболявания, които водят до подобна симптоматика, и в никакъв случай да не се забравя за алкохолната и медикаментозна злоупотреба, тъй като те също могат да предизвикат подобен когнитивен дефицит. Специално място заема депресивният симптом (ако го има), поради това, че той води до когнитивен дефицит, много сходен с този при болест на Алцхаймер.
Макар че за болест на Алцхаймер липсва дефинитивно лечение, все пак съществуват някои медикаменти, които могат да облекчат симптомите, макар и не в пълна степен. Холинергичната хипотеза в патогенезата на болест на Алцхаймер, за която стана дума по-нагоре в статията, е поставила началото на редица терапевтични стратегии за повлияване на когнитивния дефицит, сред които инхибиторите на ацетилхолинестеразата – донепезил и ривастигмин.
Ацетилхолинестераза е ензим, който рециклира невротрансмитера ацетилхолин от получаващата информацията клетка обратно в носещата я. Когато ефектите на ензима са потиснати, повече молекули от химичния медиатор ще останат налични в междуклетъчното пространство вместо да бъдат рециклирани, а това значи повишаване на нивата му в организма и по-добро повлияване от терапията.
В последно време вниманието на научната общност е насочено към ролята на галантамин (познат още и като нивалин) в лечението на когнитивния дефицит при болест на Алцхаймер. В това отношение имаме причина за национална гордост, тъй като първият учен в света, синтезирал нивалина, е известният български фармаколог проф. Димитър Пасков през 1956 г. Ако вече сте гледали видеото с мой сценарий за известните българи по света, то може би се досещате, че тайната съставка на нивалин е кокичето. Ето го и видеото:
Проф. Пасков разбира за чудодейните свойства на кокичето по съвсем случаен начин – когато болно от детска церебрална парализа момиче започнало да пие вода от вазата с кокичета, които родителите й оставяли в стаята. Малко след това лекарят заминава за Съюза, където провежда серия от научни изследвания, свързани с парализата.
Неговото лекарство е приложимо и ефективно при редица заболявания, сред които миастения гравис, родови парализи при бебета, заболявания на гръбначния стълб, при дефекти в умственото развитие и много, много други. Проф. Пасков си отива през 1986 г., а хиляди признателни хора го изпращат в последния му път с море от кокичета.
Оттук-нататък надеждата за бъдещето в терапията на болест на Алцхаймер е свързана с възможността за евентуалното използване на ваксина и инхибиторни ензими, които потенциално биха ограничили развитието и отлагането на амилоидните плаки.
Автор: Александър Манчев
