Варицела: Силно заразно детско заболяване
Пред лицето на продължаващата заплаха от инфекциозни заболявания е важно да се хвърли светлина върху често пренебрегваното, но силно заразно детско заболяване, известно като варицела или дребна шарка. Д-р Моника Пинтикан, педиатър, споделя ценни идеи за това как това заболяване може да наруши живота на децата и дори на възрастните. От разбирането на естеството на варицела, вирусът, отговорен за варицелата, до изследването на нейното предаване и симптоми, тази статия има за цел да предостави цялостен преглед на това заразно заболяване.
Какво представлява варицела?
Варицелата, наричана още дребна шарка, е инфекциозно заболяване, което засяга предимно деца. То се причинява от вируса на варицела-зостер и се характеризира с висока температура и широко разпространен обрив по тялото. Повечето случаи на дребна шарка се появяват през зимния и пролетния сезон, особено при деца на възраст между 2 и 10 години.
Трансмисия на вируса на варицела
Вирусът варицела-зостер се предава предимно по въздушно-капков път чрез назофарингеален секрет от заразен човек. Когато вирусът попадне в организма през лигавицата на назофаринкса, той първоначално се размножава в дихателните пътища, а след това се разпространява по кръвен път и в крайна сметка достига до всички части на тялото.
Вирусът проявява особен афинитет към кожата, като се насочва към повърхностните ѝ слоеве и причинява клетъчно увреждане, което се проявява като обрив. Инкубационният период на варицела може да варира от 7 до 21 дни.
В редки случаи вирусът, причиняващ дребна шарка, може да се предаде и чрез контакт със замърсени повърхности, тъй като може да оцелее за кратко извън тялото.
Вирулентност на вируса на варицела
Варицела е силно заразна поради факта, че заразеният човек става заразен за другите още 1 до 2 дни преди появата на обрива. Заразяването продължава през целия период, в който е налице кожен обрив, обикновено около 10 дни след първоначалната поява на обрива. Въпреки това, след като обривът образува корички, той вече не е заразен.
Изключително важно е да се отбележи, че бременните жени, които се заразяват с вируса на варицела, са изложени на риск от предаване на инфекцията на плода, което води до състояние, известно като вродена дребна шарка или вродена варицела. Това състояние може да бъде тежко и да доведе до смърт на новороденото в 10 до 20 % от случаите.
Симптоми на варицела
Началото на дребна шарка се характеризира с префебрилен период с продължителност от 1 до 2 дни, по време на който хората могат да изпитват неразположение, липса на апетит, умора, треска и главоболие. В приблизително 75% от случаите температурата се повишава до 38-38,5 °C през този период, като рядко превишава по-високи стойности. При малките деца тези симптоми може да отсъстват и заболяването да започне директно с появата на обрива.
Периодът на обрива се характеризира с появата на макули, които представляват розови или червени петна с диаметър от 2 до 6 mm. Тези петна първоначално се появяват по гърдите, а след това се разпространяват по лицето, крайниците, скалпа, а в тежки случаи дори по устната кухина, очите, гениталиите и лигавиците.
В рамките на няколко часа макулите се превръщат в папули, повдигнати петна по повърхността на кожата, които в крайна сметка се превръщат във везикули с размери от 3 до 5 mm. Тези мехурчета съдържат бистра течност, наподобяваща капки роса, и могат лесно да се спукат при лек контакт, причинявайки сърбеж.
Везикулите обикновено се появяват на 3 до 4 вълни на всеки 2 до 3 дни и се предшестват от леко повишаване на температурата. След 4 до 6 дни везикулите се изравняват и образуват корички, които в крайна сметка падат в рамките на около 10 дни.
По време на фазата на обрива при варицела хората могат да изпитват дискомфорт и сърбеж. Разчесването на мехурите може да доведе до образуване на рани и да увеличи риска от образуване на белези.
Потенциални усложнения при варицела
Варицела може да доведе до различни усложнения, особено когато имунната система е увредена. Тези усложнения могат да включват:
- Вторична бактериална инфекция: Везикулите могат да се превърнат в място за вторична бактериална инфекция, което налага внимателна хигиена и наблюдение.
- Остър ларингит и отит: В резултат на инфекцията може да възникне възпаление на ларинкса и средното ухо.
- Пневмония и бронхопневмония: В някои случаи варицелата може да доведе до респираторни усложнения, като пневмония и бронхопневмония.
- Енцефалит и менингит: Макар и рядко, варицелата може да причини възпаление на главния мозък (енцефалит) и на мембраните, заобикалящи главния и гръбначния мозък (менингит).
- Септицемия или сепсис: В тежките случаи инфекцията може да се разпространи в кръвообращението, което води до сепсис.
- Синдром на Рей
Лечение и превенция на варицела
В повечето случаи варицела може да се лекува в домашни условия, като само тежките случаи изискват хоспитализация. Лечението се фокусира върху облекчаване на симптомите, предотвратяване на вторична бактериална инфекция и подпомагане на имунния отговор на организма. Ето някои мерки, които могат да бъдат предприети:
- Стриктна хигиена: Правилната хигиена на кожата с лезии от дребна шарка е от решаващо значение за предотвратяване на вторична бактериална инфекция. Препоръчва се ежедневна смяна на дрехите и късо подрязване на ноктите, за да се избегнат разкъсвания на мехурчетата и одрасквания.
- Щадящи хигиенни продукти: При миене е препоръчително да се използват щадящи хигиенни продукти, които не съдържат аромати, алкохол или други дразнещи вещества. Избягвайте да нанасяте продуктите върху областите с везикули и се въздържайте от използването на абразивни предмети като гъби или четки.
- Оптимална хидратация и рехидратация: Адекватният прием на чисти течности е от съществено значение в хода на заболяването. Приемът на много течности помага на организма да се пребори с инфекцията и да поддържа общото благосъстояние.
- Адекватна почивка: Почивката е жизненоважна за оздравителния процес на организма. Тя позволява на имунната система да работи ефективно и спомага за по-бързото възстановяване.
- Диета за укрепване на имунната система: Консумацията на диета, богата на плодове и зеленчуци, може да засили имунния отговор и да ускори възстановяването. Тези храни осигуряват основни витамини, минерали и антиоксиданти, които подпомагат защитните сили на организма.
- Лекарствена терапия: В случай на повишена температура може да се приложи парацетамол. Важно е обаче да се избягва ибупрофен, тъй като той може да увеличи риска от увреждане на везикулите. Ментолови разтвори могат да се прилагат локално за облекчаване на сърбежа. Ако дискомфортът продължава, може да се обмисли прием на антихистамини, особено при лица, склонни към алергии.
Антивирусното или антибиотичното лечение обикновено е запазено за тежки форми на варицела или за случаи на усложнения, изискващи медицински грижи в болнични условия.
Ваксинация и дългосрочен имунитет при варицела
Ваксинацията е най-ефективната превантивна мярка срещу варицела. Прилагането на ваксината в рамките на първите 3-5 дни от контакта със заразен индивид значително намалява вероятността от заразяване. Дори и да се стигне до заразяване, ваксинираните лица обикновено имат по-леки симптоми и по-кратка продължителност на заболяването.
Всеобщите усилия в световен мащаб за включване на ваксината срещу варицела в програмите за ваксинация са довели до значително намаляване с над 90 % на тежките случаи, изискващи хоспитализация.
След като се възстановят от варицела, хората обикновено развиват силен и дълготраен имунитет. Възможно е обаче вирусът на варицела-зостер да остане латентен в организма, особено при тези, които не са изчистили напълно инфекцията. Ако имунната система отслабне в някакъв момент, вирусът може да се активира отново и да причини състояние, известно като херпес зостер или херпес шингъл.
Важно е да се отбележи, че индивид с херпес зостер може да предаде инфекцията, само ако здрав човек влезе в пряк контакт с характерните за заболяването везикули.
Може да прочетете още за:
- Аденовируси при деца – 11 основни симптома
- Нарушения на говора – 9 форми
- Висок холестерол при деца
- Цепнатина на устните и небцето – 3 основни симптоми при бебета
- Жълтеница при новородени: диагностика и лечение
Автор: д-р Цанко Стефанов
