Меланома малигнум – 4 стадия на развитие + лечение

Меланома малигнум е познат още като рак на кожата и малигнен меланом

Разбира се, меланома малигнум или рак на кожата е твърде общо наименование за група от злокачествени тумори, засягащи най-големия човешки орган. Отличаващ се, обаче, като най-опасния от всички видове онкологични заболявания в дерматологията, меланома малигнум е тумор, който произхожда от епидермалните меланоцити. Меланома малигнум се приема за рядък тумор в сравнение с другите ракови заболявания. За сметка на това, обаче, той се води като изключително злокачествен.

В етиологията му най-голямо значение имат следните фактори:

1. Генетично предразположение;
2. УВ- лъчения;
3. Фенотип на индивида – доказано е, че по-често поразени са хора със светла кожа и очи;
4. Прекурсори на меланома малигнум;

По отношение на последния фактор, основен прекурсор на малигнения меланом са невусите, които упоменахме в материала – „Рак на кожата или меланома“. За това всеки един невус трябва да бъде щателно проследяван във времето за определени характеристики, които подсказват за евентуална злокачествена трансформация.

Въпросните белези са обособени в една сравнително лесна за запомняне и прилагане на практика класификация, позната като ABCDE на меланомите. Всяка буква от нея е съкращение от английска дума, обозначаваща определена промяна в новообразуванието, която следва да бъде подложена на по-нататъшно изследване.

Така например:
A) Asymmetry – aсиметрична локализация
B) Borders – неправилни граници
C) Colour – нехомогенен цвят
D) Diameter – диаметър над 6 мм.
Е) Evolving –  бързо увеличение на повърхността му.

Клиничната картина се проявява с наличието на тъмнокафяво до черно петно, отговарящо на критериите за меланом

Редно е да се запомни, че голяма част – около 70%, от всички меланоми възникват спонтанно и без наличието на преканцерози под формата на дългогодишни предшестващи бенки. Не е изключено и стара такава да се развие като рак. Съществуват 4 клинични варианта плюс още един, който обединява тумори, не попадащи в никоя от изброените категории:

1. Lentigo maligna melanoma – LMM – локализира се предимно по лицето, расте баво и дава метастази късно в развитието си.
2. Повърхностно разпространяващ се меланома малигнум – SSM – както се подразбира от името му, той се проявява повърхностно с разширяване, уплътняване, втвърдяване и улцериране на лезията.
3. Нодуларен меланом – NMM – от самото начало расте в дълбочина. Затова не е изненадващо, че той протича с особено лоша прогноза.
4. Акрален меланом – ALM  – развива се по воларните и плантарните повърхности на пръстите, около и под ноктите у африканци, както и по лигавиците.
5. Некласифицируем меланом – не принадлежи към никоя от горните класификации.

Клиничните стадии на протичане се разглеждат по една общоприета схема, която класифицира конкретния стадий.

Приема се, че в I и II стадий налице има само първична кожна лезия. При III вече се откриват и метастази в регионалните лимфни възли, докато при IV има и далечни метастази – в органи като бели дробове, мозък, кости, яйчници и др.

Хистологично патолозите откриват нахлули в дермата епителоидни или вретеновидни меланоцити с изразен полиморфизъм – т.е. клетките са крайно нетипични по форма и делене, а това подсказва за злокачествен процес на израждане. Следи се за т.нар. ниво на инвазия, което определя прогнозата натумора.

Съществуват 5 нива на инвазия, вариращи от 0,75 мм. до над 3 мм. Освен нивото на инвазия и дебелината, други прогностични фактори са също и локализацията на меланома малигнум, както и наличието или не на улцерации -разязвявания. По-правило е по-злокачествен, ако се е развил по крайниците.

Диагнозата се поставя клинично, въз основа най-вече на асиметричност на лезията, неправилен ръб, неравномерност, промяна в пигментацията, диаметър над 6мм, надигане на тумора. Диференциална диагноза следва да се прави с доброкачествени меланоцитни лезии.

Лечение на меланома малигнум

Лечението се определя спрямо стадия на развитие на заболяването. При първичен тумор то включва единствено оперативна намеса под формата на широка ексцизия на тумора в граници от 1 до 5 см. извън лезията. Но при наличие на метастази в регионалните лимфни възли се налага дисекция на засегнатия лимфен басейн. При метастази в далечни вътрешни органи в добавка се налага провеждането и на системна химиотерапия.

Автор:   Александър Манчев

Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от  консултация   с   лекар  , моля, свържете се с нас чрез секцията за   консултация.