Митрална инсуфициенция: Какво трябва да знаете?

Прочетена: 160 пъти

facebook, фейсбук, onlinemedicine.bg, onlinemedicinedrts

Моля, последвайте ни във фейсбук, като кликнете върху тази картинка.

Митрална инсуфициенция на сърцето: Причини, симптоми и лечение

Сърдечните заболявания са бич на съвремието, а смъртността при тях все още е на първо място в световен мащаб. И това звучи страшно. Затова е нужна профилактика и превенция. В тази статия ще поговорим за един клапен порок, който е често срещана патология сред пациентите. Макар че звучи сложно за произнасяне, правилната му и навременна диагностика и лечение са от най-голямо значение за здравето на сърцето и по-дългата преживяемост на болните. Става въпрос именно за митрална инсуфициенция.

Известна е още и като митрална регургитация – двата термина са взаимозаменяеми. Инсуфициенция буквално се отнася до „недостатъчност“ на клапата, а регургитация е медицинското название на „връщане“, т.е. то бележи движението на кръвта в задна посока. Независимо как я наричаме – митрална инсуфициенция или регургитация, тя е най-често срещаният тип заболяване на клапите.

Патофизиологията при това състояние се състои в това, че клапата между левите сърдечни кухини не се затваря напълно и това кара кръвта да се връща обратно от камерата към предсърдието. Ако изтичането е значително, съществено количество кръв няма да може да премине през сърцето, а оттам и към останалите органи и това ще даде негативно отражение върху цялостната функция на организма. Затова регургитацията на митралната клапа е изтощаващо заболяване, което предизвиква силна умора и задъхване у болния.

Въпреки това, митрална инсуфициенция може да съществува в по-лека форма и с бавно развитие във времето. Някои хора нямат симптоми в продължение на много години. Когато обаче клиничната картина на митрална регургитация се разгърне внезапно, тя става остро състояние, което налага незабавен медицински преглед. Пациентите с митрална инсуфициенция най-често се оплакват от:

Умора – изключително често срещан симптом при регургитацията на митралната клапа, но доста неспецифичен. Изтощението може да настъпи дори и при покой.
Аритмия.
Задух, особено в легнало положение.
Палпитации – това е субективното усещане за прескачане на сърцето.
Отоци по краката, слабините или глезените.

Анатомията на човека ни е научила, че митралната клапа е една от четирите клапи в сърцето, осигуряващи поддържане на правилния кръвен ток в нормалното му течение напред. Всяка клапа има платна (две за митралната и по три за всички останали клапи), които се отварят и затварят веднъж по време на всеки удар на сърцето, за да пропуснат движението на кръвта еднопосочно и съответно да предотвратят връщането й. Проблемът възниква тогава, когато въпросните платна не се затварят напълно и това дава условия на кръвта да се движи назад. Логично, оттук-насетне правилната работа на сърцето се затруднява неимоверно.

Възможно е проблем или заболяване, произхождащи от други части на сърцето, също да причинят дефект на митралната клапа, което да доведе до развитието на митрална инсуфициенция, но в тези случаи състоянието се нарича функционална или вторична митрална регургитация. Ако обаче се придържаме към първичната митрална инсуфициенция, то съществуват няколко възможни причини за появата й и те трябва да бъдат споменати.

Причини за развитие на митрална инсуфициенция

Пролапс на митралната клапа – при него платната на клапата се издуват обратно към лявата горна сърдечна кухина. Дефектът е често срещан, но не винаги дава явни симптоми, нито е причина за паника сред пациентите, тъй като ако не причинява неприятности, може просто да се проследява във времето.
Ревматична треска – тя е усложнение от нелекувана стрептококова инфекция във фаринкса. По автоимунни механизми този тип заболяване уврежда митралната клапа, което води до регургитация й на по-късен етап в живота. Хубавото е, че ревматичната треска е рядка в развитите страни и съставлява само около 1-3% от инфекциите със стрептокок, но случаите са изключително от изоставащите страни, където превенцията и информираността са на практика несъществуващи.
Преживян инфаркт на миокарда – инфарктът води до увреда на папиларните сърдечни мускули, които поддържат митралната клапа във функционално състояние. Тогава говорим за исхемична митрална регургитация.
Конгенитален или наричан още вроден сърдечен дефект – някои хора просто се раждат с недостатъци в структурата на сърцето и един такъв засяга именно сърдечните клапи.
Кардиомиопатия – в същността си тя е едно патологично удебеляване на мускулите на сърцето. Наличието й затруднява сърцето в изпомпването на кръв към останалата част от тялото. Тя също повлиява на работата на митралната клапа и причинява регургитация. Два основни вида кардиомиопатия водят до заболяването – дилатативна и хипертрофична.
Ендокардит – обикновено причинен от инфекция (но не задължително), той представлява възпаление на вътрешната обвивка на сърдечните камери и клапи. Инфекциозните микроорганизми попадат в кръвния поток и се прикрепят към увредените зони в сърцето, водейки до по-нататъшна вреда за тях.
Лъчетерапия – макар и в много редки случаи, лъчетерапията при лечение на онкологични заболявания в областта на гръдния кош може да доведе до регургитация на митралната клапа.

След всичко казано, можем да обобщим няколко рискови фактора, които потенциално да допринесат за възникването на клапната дисфункция, която се наблюдава при състоянието митрална инсуфициенция: инфекции, инфаркт, вродени състояния, напреднала възраст, неправилно лечение, други сърдечни заболявания и т.н. Затова и усложненията на митрална регургитация често зависят от тежестта на самото заболяване.

Леката по форма митрална инсуфициенция или регургитация на митралната клапа обикновено не причинява проблеми, но ако тя прогресивно се влошава, сърцето трябва да работи по-усилено, за да изпомпва кръв към тялото. Като резултат, това натоварване ще доведе до разширяване на лявата камера и сърдечният мускул ще отслабне. Оттам идват и потенциалните усложнения на тежко разгърнатата форма на състоянието митрална инсуфициенция. Те са най-често:

Предсърдно мъждене – това е опасно аритмично състояние, при което стените на предсърдията не се съкращават синхронно и наведнъж, а отделни част от тях просто потрепват хаотично. То е свързано с повишен риск от образуване на тромби, тъй като кръвта в кухината не се изтласква, а застоява и се съсирва. Оттам идват и последващите рискове с откъсване на ембол и запушване на кръвоносен съд, най-вече в мозъчните артерии.
Повишаване на кръвното налягане в белите дробове, наречено пулмонална хипертония. Дългосрочно или неправилно лекуваната митрална регургитация може да повиши налягането в кръвоносните съдове в белите дробове. Когато това се случи, течната съставка на кръвта преминава капилярната мембрана и се натрупва в самите бели дробове, а това води до чувство на задух и тежест в гърдите.
Застойна сърдечна недостатъчност- при тежка регургитация на митралната клапа сърцето трябва да работи по-усилено, за да изпомпва достатъчно кръв към другите жизненоважни органи. Това допълнително усилие причинява увеличаване на лявата камера. Оставен нелекуван, сърдечният мускул става все по-слаб и по-слаб, а това може да причини сърдечна недостатъчност.

Симптоми на митрална инсуфициенция

Клиничната практика налага стадиране в етапите на развитие на заболяването митрална инсуфициенция, тъй като това помага да се определи и най-подходящото лечение. Тези етапи зависят от много неща – тежестта на заболяването, структурата на клапата и кръвния поток през сърцето, но в общи линии разделяме дефектите на митралната клапа на четири основни групи:

Етап А: В риск – налице са рискови фактори за заболяване на сърдечните клапи.
Етап B: Прогресираща – клапното заболяване е леко или умерено. Все още няма проява на симптоми.
Етап C: Безсимптомно тежка – въпреки че клинично няма оплаквания от страна на пациента, клапното заболяване се води тежко.
Етап D: Симптоматично тежка – регургитацията е тежка и причинява сериозни симптоми.

Диагностика на митрална инсуфициенция

В днешно време са въведени добри диагностични методи с цел навременното откриване на митралните пороци. Това са:

Ехокардиограма – тя използва звукови вълни, за да създаде изображение на структурата на митралната клапа и кръвния поток в сърцето в реално време. Съществуват обаче и малко по-инвазивни методи, които да се използват. Това са трансезофагеалната ехокрадиограма например. Тя може да потвърди или отхвърли диагнозата регургитация на митралната клапа с още по-голяма точност, както и да ни каже колко тежко е състоянието към момента.
Електрокардиограма – познатата на всички ни ЕКГ е често прилаган в практиката прийом за диагноза на сърдечните заболявания, тъй като показва множество патологични находки от неправилен сърдечен ритъм и инфаркт на миокарда до предсърдно мъждене и много други.
Рентгенография на гръдния кош – бърз и незаменим метод, който помага в диагностиката на дилатирано сърце или наличие на течност в белите дробове.
Ядрено-магнитен резонанс на сърцето – безвреден скенер, който използва магнитни полета и радиовълни, за да създаде подробни снимки на сърцето. Показва тежестта на регургитацията на митралната клапа, а също така дава безценни подробности за функцията и структурата на лявата сърдечна камера.
Стрес тестове с натоварване – те често включват ходене на бягаща пътека или въртене на педалите на велоергометър, докато сърцето е под мониторинг. Целта им е да покажат как сърцето реагира на физическа натовареност, както и дали симптомите на регургитация на митралната клапа се появяват по време на тренировка.

Терапевтични подходи при митрална инсуфициенция

Лечението е в зависимост от стадия на заболяването. Целите са да се:

Улесни работата на сърцето.
Намалят влошаващите качеството на живот симптоми.
Предотвратят усложнения.

Тъй като в ранните етапи на митрална инсуфициенция няма нужда да се предписва лечение, със сигурност някои немедицински подходи биха оказали благоприятно влияние върху забавяне на процеса на развитие. Така например, говорим за промени в начина на живот и редовни здравни прегледи.

В по-нататъшните етапи в лечението на митрална инсуфициенция се прилагат медикаменти или дори хирургична намеса, за да се постигне максимален ефект. От медикаментозната терапия за лечение на митрална регургитация се разчита изключително много на диуретиците заради тяхната способност да намалят натрупването на течности в белите дробове и други части на тялото, а също така и на антикоагуланти, антиагреганти и лекарства за контрол на кръвното налягане.

Когато и те не са ефективни, дефектът при митрална инсуфициенция трябва да бъде поправен хирургично. Прилагат се методи за валвулопластика или пълна смяна на клапата с механична или такава, изработена от биологичен материал.