Ежедневието ни често е съпроводено с изпълнението на важни задачи, както в личен, така и в професионален план. Тези задачи обаче не винаги са най-приятното занимание, а когато можем да правим нещо по-приятно, то решението да отложим важните задачи за сметка на приятните занимания взема превес.
Този акт на отлагане, на изпълнението на важните задачи, като вместо това се занимаваме с по-приятни дейности, се обозначава с термина прокрастинация.
В интернет пространството може да срещнете безброй много определения и примери за прокрастинация, но всички се свеждат до едно:
Това е акт на отлагане или избягване на изпълнението на задачи, или ангажименти, които трябва да бъдат завършени.
Това е акт на отлагане или избягване на изпълнението на задачи, или ангажименти, които трябва да бъдат завършени.Ако се замислите, със сигурност ще се досетите за поне няколко случая, в който сте проявявали поведение на отлагане. С малко нотка на хумор, вероятно прокрастинацията е измислена от гърците, или поне там се практикува ежедневно и е част от цялостната им народопсихология.
Често може да ги чуете, когато има някоя задача за изпълнение да казват „утре“ или „после“. Тази черта се разпознава също и в бъларската народопсихология. Имаме си един израз:
„Защо да свърша днешната работа днес, когато мога да я свърша утре?!“ Прокрастинация.
Дали зад това се крие типичната народна черта да живеем „по-айляк“, както се казва в България, или „халара“, както казват гърците, или подобно поведение е провокирано от други фактори, вероятно е строго индивидуално.
Нека разгледаме и някои от причините, които биха ни накарали да навлезем в цикъла на прокрастинация.
Хората често имат склонност да отлагат разни задачи, когато изпитват неувереност, че ще се справят добре. Страхът от неуспех от своя страна може да се дължи на личния или обществения натиск. Натискът от страна на родители, учители, колеги или общество може да увеличи страха от провал и лицето ще предпочете да отложи или избегне изпълнението на дадена задача, защото ще се страхува, че няма да отговори на очакванията на другите.
Отлагането или избягването на задачата, ще му помогне да избегне негативни реакции от страна на другите. Ако човекът има минал подобен опит, то страхът от провал ще бъде засилен и съответно желанието за избягване на провала, ще бъде по-голямо.
Целият този страх от неуспех е в пряка корелация с ниска самооценка.
Целият този страх от неуспех е в пряка корелация с ниска самооценка. Ниската самооценка е състояние, при което човек има негативно мнение за себе си и собствените си способности, ценност и значимост. Хората с ниска самооценка често се чувстват неуверени, несигурни и недостатъчно добри в сравнение с другите. Постоянната критика или негативни коментари от страна на околните могат да повлияят негативно на личната самооценка. Така се развива и недоверие в собствените способности и умения, което пак води до страх от опитване на нови или трудни задачи. Вече разбирате патерна, нали?
Двама учени от Харвард, Тод Роджърс и Макс Базерман, са изследвали причините за прокрастинация с контролна група и са стигнали до извода, че причините са, че твърде много живеем „тук и сега“ и не се грижим достатъчно за бъдещето си.
Много от читателите ще кажат, че ние психолозите често казваме да сте „тук и сега“, но това в повечето случаи е с цел да ви изкараме от миналото, да променим настоящето и по този начин да дадем възможност за по-светло бъдеще.
Всички сме наясно, че е по-добре да правим неща, които до някаква степен ни гарантират по-високи ползи в дългосрочен план. Обаче, удовлетворението от незабавната полза често е по-печелившо, когато трябва да вземем решение как да постъпим. Така работи нашият мозък, привлечен е от незабавната полза. Сещате ли се за стандартното новогодишно обещание, че от утре ще сме на диета и ще започнем да спортуваме?! Хайде сега честно, колко го изпълниха и колко го отложиха за другия месец, за след Великден, или за следващата година?
От немалкия ми опит като психотерапевт, мога да кажа, че една много работеща стратегия да се справим с прокрастинацията е да се ангажираме с краен срок на изпълнение, на задачата публично.
Желанието за одобрение и „потупване по рамото“ могат да бъдат достатъчна мотивация за справяне в конкретния срок и избягване навлизането в омагьосания кръг на прокрастинация. От изключителна важност е да имаме стремеж към прогрес, а не към перфекционизъм. Опитайте се да виждате допуснатите грешки като ценен урок, а не като провал или неуспех. Това ще увеличи вашата продуктивност и чувството на удовлетворение. И не на последно място, умението за управление на времето е с особена ценност. Ако забележите, че имате склонността да проявявате поведение на прокрастинация, може да потърсите психологическа помощ, за да се справите с това, тъй като то често води до нарушаване качеството на живот, особено в сферата на взаимоотношенията.
Автор: Лучия Таскова – психолог
Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от консултация с психолог, моля, свържете се с нас през секцията за консултации , където ще имате възможност да уточните директен и удобен за вас час с нашия психолог Лучия Таскова.
