Сърдечна недостатъчност – 4 етапа на заболяването

Сърдечна недостатъчност е клиничен синдром, при който сърцето, поради нарушение на своята систолна и диастолна функция, а в някои случаи и двете, не може да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи метаболитните нужди на тъканите в тялото.

Основните причини за развитие на сърдечна недостатъчност са:

1. Заболявания на миокарда – такива са например – исхемична болест на сърцето, миокардит, кардиомиопатия;
2. Тензионно обременяване на сърцето – артериална хипертония, аортна стеноза, пулмонална стеноза, пулмонална хипертония и коарктация на аортата;
3. Обемно обременяване на сърцето – от типа на митрална, аортна или трикуспидална инсуфициенция, дефект на междукамерната преграда, дефект на междупредсърдната преграда, персистиращ Боталов проток;
4. Механична пречка на потока на кръв към сърцето – митрална стеноза, трикуспидална стеноза, констриктивен перикардит, перикардна тампонада, предсърден миксом;
5. Ритъмни и проводни нарушения – като високостепенна тахикардия или брадикардия.

Сърдечната недостатъчност се дели на деснокамерна и левокамерна, а също и тотална, когато засяга и двете половини на сърцето.

Деснокамерната сърдечна недостатъчност може да възникне в резултат на:

• Първична левокамерна сърдечна недостатъчност, при която е настъпило повишение на налягането в белодробните съдове и това е довело до последващо обременяване, на дясната камера;
• Митрална стеноза;
• Хронична обструктивна белодробна болест , белодробен тромбоемболизъм;
• Инфаркт на дясната камера или някои вродени сърдечни пороци;

При сърдечна недостатъчност има някои основни нарушения на кръвната динамика, които се отличават с повишено налягане на засегнатата камера, повишено налягане в прилежащото предсърдие и венозната система зад него, както и намален сърдечен минутен обем и понижена помпена функция на сърцето.

За да компенсира въпросните патофизиологични феномени, организмът включва в действие определени механизми, крайната цел бидейки поддържането на една нормална помпена функция на сърцето.

Тези механизми са сложни и можем да ги изброим в следната последователност:

•  Повишаване активността на симпатикусовия тонус – той се стреми към увеличаване на сърдечния минутен обем;
•  Повишаване активността на системата ренин-ангиотензин ІІ–алдостерон или съкратено РААС, която задържа течностите в организма;
•  Компенсаторно разрастване на миокарда в съответната камера;

Освен според увредените кухини, сърдечната недостатъчност може да се
разглежда и според начина си на протичане.

• Остра сърдечна недостатъчност – тя се развива обикновено за часове или дни;
•  Хронична сърдечна недостатъчност – проявява се след месеци или години;
  

Доколкото е нужно да се вземе предвид и преобладаващото кръвно-динамично нарушение, сърдечна недостатъчност се дели на:

1. Застойна сърдечна недостатъчност – при нея има декомпенсация назад, обратно към белите дробове;
2. Нискодебитна сърдечна недостатъчност – има декомпенсация напред и намаляване на минутния сърдечен обем, а в следствие на това и недостатъчното оросяване на периферните тъкани;
3. Смесена сърдечна недостатъчност;

Нюйорската кардиологична асоциация (NYHA) е взела предвид определени критерии, по които да се направи бърза преценка на състоянието, на болния. Критериите трябва да бъдат задоволени или съответно отхвърлени още по време на анамнезата, за да се оцени по-добре колко напреднало е заболяването.

Така са се обособили съответните 4 етапа на сърдечна недостатъчност:

• Клас І – пациентите не съобщават за никакви оплаквания при извършване на обичайната си физическа активност;
•  Клас ІІ – появяват се оплаквания – най-често това са задух, сърцебиене или умора, при обичайна физическа активност;
• Клас ІІІ– поява на определени оплаквания при по-малко обичайни физически усилия;
• Клас ІV – поява на задух дори в покой;

Хроничната левокамерна сърдечна недостатъчност протича с някои характерни симптоми, от които болните се оплакват при пристигането в лекарския кабинет.

На първо място това са симптоми от страна на белия дроб и сърцето:

Задух, най-честият симптом. Той бива класифициран в 5 степени:

А) задух при физическо усилие;
Б) задух в покой;
В) ортопнея – типичен задух, който се появява, когато човек е в легнало положение и намалява или изчезва до няколко минути, след като болният седне в леглото или се изправи;

Дотук тези три степени на задух изразяват белодробен венозен и капилярен застой.

Г) пристъпният нощен задух обаче, наречен още кардиална астма, е израз на интерстициален пулмонален оток;
Д) белодробният оток, който е най-тежката форма на задух, говореща за оток на алвеолите в белите дробове;

• Ускорено и повърхностно дишане – до степен, в която може да настъпи патологичното дишане на Чейн-Стоукс;
• Кашлица – тя е често срещана. По характер е суха и дразнеща, като се появява в легнало положение, особено през нощта;
• Цианоза – от студен периферен тип. Тя е пряк резултат от намаления сърдечен минутен обем и намалена помпена функция на сърцето;
• Сърцебиене;

Наблюдават се и симптоми от страна на други органи, които симптоми се дължат отново на намаления сърдечен минутен обем, както и намаленото
кръвоснабдяване на органите:

• Намалена диуреза или по-често уриниране през нощта;
• Отпадналост и мускулна слабост;
• Бледа и студена кожа;
• Лесна умора при физически усилия;
• Главоболие;

При преслушване на белите дробове лекарят чува влажни хрипове, които са резултат от белодробния застой.

От страна на сърцето се установява тахикардия, галопен ритъм, систолен шум и отслабен първи тон.
Електрокардиографията дава данни за хипертрофия на лявата камера. Доста надеждно е ехокардиографското изследване, благодарение на което се получават данни за уголемена или дилатирана лявата камера, увредена функция или митрална недостатъчност, също се определят фракцията на изтласкване на кръвта и фракцията на скъсяване.
Важен метод на диагностика е и рентгенографията на сърцето и белите дробове, която ще покаже белодробен венозен застой – разширени белодробни вени, интерстициален и алвеоларен белодробен оток – наличие на множество петнисти сенки, разширение на лявата камера и лявото предсърдие.

Автор:   Александър Манчев

Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от  консултация   с   лекар  , моля, свържете се с нас чрез секцията за   консултация.