Колиентерит е остро инфекциозно заболяване, причиняващо тежък ентеритен синдром, особено опасен и специфичен за ранната детска възраст. Основен виновник е бактерия от сем. Enterobacteriaceae – именно познатата на всички ни Е. сoli.
Тя е част от нормалната микрофлора, но въпреки това се знае, че води до развитието на опортюнистични инфекции при някои имунодефицитни състояния и при попадане в иначе стерилни тъкани. Е. сoli принадлежи към факултативните анаероби и има висока устойчивост във външната среда. Тя даже се използва като индикатор за фекално замърсяване в екологията.
Различните колиентерити, причинени от въпросната бактерия, биват не един или два вида. Отличават се значително един от друг. Познати са ни следните:
- ентеро-патогенни – най-често поразяват децата
- ентеро-токсигенни – срещат се повече при възрастни хора
- ентеро-инвазивни - шигелозоподобни заболявания. Още информация за шигелоза.
- ентеро-хеморагични – характеризиращи се с кървав колит (хемоколит) при кърмачета и старци
- ентеро-агрегативни и ентеро-адхерентни
Факторите на патогенност и вирулентност на колиентерит от бактериален произход са невероятно много. Като се започне от наличието на капсули, които предпазват бактериите от външни фактори, мине се през хемолизин, който използва желязото като растежен фактор, ендотоксин, който повишава синтезата на провъзпалителни цитокини, и се стигне до треска и фебрилитет, левкоцитоза, хеморагичен синдром, понижаване на артериалното налягане и накрая ДИК синдром и ендотоксичен шок. Затова е важно да се подчертаят определени епидемиологични фактори, като например:
Кой е извор на заразата?
Приема се, че това е болният в острия период на заболяването. Болни и заразни могат да бъдат, обаче, и новородени животни – телета, кучета и т.н. Здравият заразоносител също носи големи рискове със себе си – това са обслужващите персонали в детски и здравни заведения, деца над 2 години, майки на хоспитализирани деца, реконвалесцентните пациенти и др.
Какъв е механизмът на предаване на инфекцията?
Известно е, че колиентерит се предава по фекално-орален, т.е. по алиментарен път (чрез храна и вода). Може да бъде и контактно-битов чрез мръсни ръце.
Кои са пътищата на предаване?
- Воден
- Хранителен
- Контактно-битов
Какво е разпространението?
- Космополитно
- Като част от вътреболничните инфекции в детски, неонатални и педиатрични заведения
Каква е възприемчивостта?
Всеобща, но много опасна в ранна детска възраст, особено при бебета до 6 месец, поради недохранване, изкуствено хранене, прегряване или изстудяване и т.н. Конкретна сезонност няма, разпространението е целогодишно, но с пикове есен и пролет.
Каква е борбата със заразата?
- Спрямо източника й – това включва ранно откриване, изолиране и лекуване, бързо известие до ХЕИ, изписване единствено след 2 отрицателни проби и клинично здрав пациент; по отношение на заразоносителите от персонала се налага задължителна 15-дневна изолация + 3 отрицателни проби.
- Спрямо възприемчиво население – на контактните деца до 2-годишна възраст се налагат 15 дни карантина + 2 отрицателни проби, а в огнището на заразата (градини, ясли, медицински центрове) временно не се допускат нови деца
За прекъсване механизма на предаване на заразата се прилагат строги санитарно-хигиенни мерки, контрол на ВиК и храните, миене на ръцете преди и след обслужване на всяко кърмаче и др.
Клинична характеристика на колиентерит
Клиничната характеристика се определя от вида E. coli, който е причинил заболяване.
Ентеропатогенни и ентеротоксигенни Е. Coli
- имат специфична локализация - тънкото черво, като видят до холериформена диария
- определят висока заболеваемост и смъртност във всички възрастови групи
- типично къс инкубационен период
- постепенно начало с гастритен синдром, продължаващ около 2-3 дни
- влошаване на общото състояние и поява на водниста диария
- ентерален токсичен синдром
- тежка интоксикация
- сънливост, дори кома
- цианоза
- хипонатриемична дехидратация с отоци
Ентероинвазивни и ентерохеморагични Е. Coli
- специфична локализация в дебелото черво - шигелозопозобна диария и хемоколит
- силна спастична болка по фланговете на корема
- водниста диария в началото
- хемоколит от 2-3 ден с интензивна кървава диария
- фебрилитет
- левкоцитоза с неутрофилно олевявяне
- остра бъбречна недостатъчност, хемолитична анемия, тромбоцитопения
Диагностика и лечение при ентероколит
Диагнозата се поставя след изследване на кръв, фецес (без кръв в него), след определяне на серогрупата на бактерията и изолиране на чиста култура в подходяща хранителна среда.
Лечението е патогенетично и етиологично - по показания – след предписване на подходящ антибиотик от лекар-специалист.
Автор: Александър Манчев