Дивертикулоза на дебело черво

Дивертикул, като част от дивертикулоза, представлява сляпо торбовидно разширение на кухите органи, което прави комуникация с тяхната вътрешност. От латински „дивертикул“ се превежда като „отклонение от основния път“. Дивертикулоза на дебелото черво по-конкретно е за пръв път описана през 1898 г.

Дивертикул се образува в слабите места на червото – там, където малките кръвоносни съдове „пробиват“ лигавицата на органа. Това се явява като предразполагащо място за хернииране на вътрешната стена - лигавицата или още „мукоза“, на червото, което впоследствие да се разшири достатъчно, за да предизвика появата на дивертикул.

Някои уточнения обаче: под понятието „дивертикулоза“ разбираме безсимптомно протичащи дивертикули, докато дивертикулна болест е всъщност развитието на възпаление вътре в самите дивертикули - така нареченият дивертикулит, а също така и извън тях или перидивертикулит. 

Характерната локализация на дивертикулоза е предимно в сигмоидната част на дебелото черво - извивката, предхождаща ректума, и протича със стесняване на просвета на органа и по този начин наподобява туморен процес. В развитите страни се наблюдава ръст на заболяването, докато в Средния Изток и Африка дивертикулоза е доста по-рядко срещана. Тя се наблюдава по-често в 7-то десетилетие от живота и е изключително рядка за младата възраст, особено под 30 години.

Въпреки това, обаче, дивертикули могат да се срещнат дори и в ранна детска възраст. Това са вродените форми на заболяването и причините за тях са все още неизвестни. За придобитите дивертикули важна роля играят хроничните заболявания на дебелото черво, констипацията, колон иритабиле, както и намалената консумация на целулозни храни.

Други фактори, които играят роля за появата на заболяването, са повишеното вътречревно налягане, което води до типичното хернииране на мукозата в зоните на най-слабите й места, а в други случаи има и съчетание между ингвинанална херния и дивертикул дебелото черво.

Каква е патогенезата при дивертикулоза?

Патогенезата на дивертикули включва няколко важни момента:

1. Първо се нарушава моториката на дебелото черво - това нарушение е най-силно изразено в сигмоидната част, а негови усложнения са патологичните изменения на нервния апарат на тази част от червото.
2. След това се наблюдава и друг отключващ механизъм - повишеното вътречревно налягане, за което играят роля някои анатомични аномалии, като например недостатъчност на клапния апарат на гастроинтестиналния тракт.
3. Слабост на чревната стена - с повишаване на възрастта тонусът на мускулатурата на дебелото черво постепенно се понижава и това донякъде обяснява защо този вид поражения се наблюдават предимно при пациенти над 70-годишна възраст.

Дивертикули се делят още на истински и лъжливи, като истинските са тези, при които е налице въвличане на всички слоеве на чревната стена - лигавица, подлигавичен слой, мускулни слоеве, сероза, докато при лъжливите дивертикули в зоните на проникване на съдовете се наблюдава херниране само на лигавичния и подлигавичния слой, т.е. при тях мускулните елементи от стената са съхранени.

При голяма част от болните дивертикулоза протича без симптоми и може да се открие евентуално чак по време на аутопсия. Ако, обаче, се стигне до възпалителен процес - дивертикулит или перидивертикулит, клиничният симптомокомплекс се усложнява и това най-често се изявява със:

1. Болки в корема, най-често около пъпа и разпространяващи се в лявата хълбочна област;
2. Фебрилитет;
3. Повишени левкоцити - левкоцитоза;
4. При дълбоко опипване се добавя уплътнение с неподвижен характер;
5. Гадене и повръщане - по-рядко;
6. В някои случаи запек, придружен със слуз и кръв при дефекация, или запек с редуване на диария;

Характерни усложнения при дивертикулоза

Дивертикулозна болест може да доведе до редица усложнения. Едно сериозно такова е възпалителен процес в стената на дивертикула, при което се стига до:

• Перфорация, често предизвикана от повишеното налягане вътре в лумена на червото. Клинично перфорацията протича с остри болки в лявата коремна половина, изразена левкоцитоза, локален перитонит, който впоследствие може да премине в дифузен.
• Остра чревна непроходимост или така нареченият илеус. Според някои автори това е особено често усложнение. Илеусът се дължи на сраствания, които нарушават мотилитета на червото. В най-тежките случаи дебелочревната дивертикулоза може да доведе до развитието на абсцесно огнище, което в последствие да се разпространи чрез фистула към съседни органи.
• Хеморагия - тя се наблюдава в около 5% от болните. Изтичането на кръв от ректума е масивно и макар че може спонтанно да спре, обикновено то е с тенденция да рецидивира след време. Но този тип кръвотечение могат да се проявят и скрито - окултно, като така да останат незабележими за пациента, да хронифицират и с времето да доведат до развитието на изразен анемичен синдром.

Важно е дивертикулоза да бъде отличена от заболявания, протичащи със сходна клинична картина. Така например, за дивертикулоза са характерни продължителните оплаквания на болните, честите криза на илеус, съпроводени със силни болки, левкоцитоза и повишена температура - маркери за възпалителна активност, докато при злокачествен процес историята на заболяването е къса, много често се наблюдава запек или диария с изтичане на кръв от ректума, както и субилеус.

Диагностика и лечение при дивертикулоза

Рентгеновото контрастно изследване на дебелото черво, както и фиброколоноскопията имат висока диагностична стойност за уточняване на диагнозата, но този тип изследвания са противопоказани, ако заболяването е в остър стадий.

Лечението при неусложнената дивертикулоза е изцяло консервативно, което означава регулиране на правилната дефекация, повишена консумация на целулозни храни, както и активен живот с движение и умерени физически натоварвания.

При пациенти с остър дивертикулит се налага хоспитализиране, съпроводено с парентерално лечение - водно-солеви разтвори, аминокиселини, витамини, спазмолитици. Нужно е да се прекрати напълно храненето през устата, а антибиотичната терапия е желателна и показана. При развитие на някои от споменатите усложнения като перфорация, перитонит, абсцеси или илеус, хирургичното лечение става задължително.

Автор: Александър Манчев