Нежелани лекарствени реакции - съвременна класификация:

Нежелани лекарствени реакции: Тип А (augmented – усилен, увеличен)

При нежеланите лекарствени реакции, които са свързани с дозата (Тип А), съществува установена зависимост между приема на лекарството и наблюдаваната реакция. Тези реакции са предвидими и могат да бъдат избегнати чрез индивидуализиране на дозовия режим. Например, хипогликемията, свързана с антидиабетни лекарства, е типичен пример за нежелана лекарствена реакция от Тип А. Механизмът на действие е предвидим, честотата на появата е висока, а смъртността е ниска. Още някои примери включват развитието на цироза при продължителен прием на лекарства като Propranolol или Lidocaine, дигоксинова токсичност, серотонинов синдром след приложение на SSRI (вид антидепресанти).
Решението е корекция/намаляване на дозата или смяна на медикамента.

Нежелани лекарствени реакции: Тип B (bizarre – странен, особен)

Нежеланите лекарствени реакции, които не са свързани с дозата (Тип В), се дължат на непредвидими фактори, като свръхчувствителност или имунологични реакции на организма. Тези реакции не са свързани с обичайните ефекти на лекарството и изискват спиране на приема му. Честотата на появата на тези реакции е ниска, но смъртността може да бъде висока. Пример за такава реакция е анафилактичният шок, който може да се развие при прием на пеницилини.
Налага се незабавно спиране на приема на медикамента и избягването му при бъдещо лечение.

Нежелани лекарствени реакции: Тип C (chronic – хроничен)

Нежеланите лекарствени реакции, които се дължат на продължителна лекарствена употреба (Тип С), са свързани както с дозата, така и с продължителността на лекарствената терапия. Например: хроничен прием на аналгетици може да доведе до нефропатия, невролептици – до паркинсонизъм, прием на кортикостероиди – потискане секрецията на ендогенни кортикостероиди.

Нежелани лекарствени реакции: Тип D (delayed – забавен, отложен)

Друг тип нежелани лекарствени реакции са забавени лекарствени реакции (Тип D). Те се проявяват след прекратяване на приема на съответното лекарство и включват отдалечени реакции като тератогенност, мутагенност и канцерогенност.Тези реакции обикновено са дозо- и време-зависими. С ниска честота и ниска смъртност са, но водят често до нелечими състояния. Примери: вагинален аденокарцином след употреба на диетилстилбестрол, развитие на рак при терапия с циклофосфамид, тератогенеза при лечение с аминогликозиди в определен период от бременността и др.

Нежелани лекарствени реакции: Тип Е (end of use – спиране, край на употреба)

Това са странични реакции, свързани с преустановяване на терапията или при внезапно спиране на лечението и са резултат от адаптивни промени във физиологичните механизми на организма. Пример за такава реакция е сънливостта, която може да се наблюдава след спиране на терапия с бензодиазепини. Също така синдром на отнемане (withdrawal syndrome) при лечение с морфиномиметици, антиконвулсанти и др. , абстинентен синдром при опиоиди, исхемия на миокарда при внезапно спиране на β-блокери и др.
Тези НЛР са с ниска честота и ниска смъртност. Нужно е да се избягва внезапно спиране на терапията.

Нежелани лекарствени реакции: Тип F (failure – неуспех)

Освен тези типове, съществуват и нежелани лекарствени реакции, които се дължат на неуспех на лечението (Тип F). Тези реакции обикновено се наблюдават при терапевтични грешки (напр.лекарствени взаимодействия). Това може да доведе до нежелани ефекти или намалена ефективност на лечението. Внимателният мониторинг на лекарствата и взаимодействията им е от съществено значение за предотвратяване на тези реакции.
Например: неадекватно дозиране на перорален контрацептив при едновременен прием с ензимни индуктори, антибактериална резистентност и др.

Рискови фактори за проявата на нежелани лекарствени реакции са:
- възраст – новородени деца и възрастни хора са с по-голям риск от поява на НЛР, поради аномалия или незрялост на чернодробната ензимна система; пациенти в старческа възраст, поради полипрагмазия (прием на много медикаменти едновременно) и съпътстващи заболявания;
- пол – поради физиологични различия, при жените се наблюдава по-висок процент НЛР в сравнение с мъжете;
- полипрагмазия – рисков фактор за НЛР, особено при пациенти в напреднала възраст;
- болестни състояния – нарушения във функциите на черния дроб, бъбреците и сърцето могат да повлияят фармакокинетиката на лекарството;
- анамнеза за НЛР или алергия –НЛР се срещат по-често при пациенти, при които вече са наблюдавани алергични реакции;
- генетични фактори
- прием на високи дози

Времето, необходимо за появата на нежеланите лекарствени реакции след прием на лекарство, може да варира от минути до години. Например, анафилаксията може да се развие в рамките на минути, докато обривите обикновено се появяват след няколко дни. Паркинсонизмът може да се развие след седмици на прием, докато анемията може да се прояви след месеци. Различни видове карциноми се свързват с продължителна употреба на определени лекарствени продукти и могат да се развият след години прием.

Може да прочетете още следните материали:

1. Лекарства при бременност и кърмене #1
2. Лекарствени взаимодействия – 5+ опасни комбинации
3. Нестероидни противовъзпалителни средства – #1 напроксен, диклофенак при възрастни хора
4. Хормонална контрацепция – опасностите и 4 основни симптоми
5. Статини – пазят от инфаркт и инсулт, номер 1 причина за мускулна болка

Автор: Румяна Котелова - фармацевт

Моля, последвайте ни във фейсбук!