Как се изразява синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастните?
Всеки възрастен пациент със СДВХ го е имал като дете. Една част от пациентите са били диагностицирани в детска възраст, но други разбират за това в много по-късен етап от живота си. Голям процент от децата "надрастват" заболяването, но около 60% продължават да го имат и вече като зрели хора.
Няма категорично лечение при синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Симптомите на СДВХ при възрастни могат да варират от леки до тежки и да се променят с времето. Те могат да бъдат трудно преодолими или да преминават леко. Те могат да персистират през по-голямата част от ежедневието или да се тригерират при определени тригери и ситуации.
Пациентите със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност често споделят за проблеми с:
- Концентрацията;
- Следването на указания;
- Запомняне на нова информация;
- Организиране на задачи;
- Апатия;
- Тревожност;
- Депресия;
- Контрола на гнева;
- Импулсивност;
- Ниско самочувствие;
- Променливи настроения;
- Проблеми в отношенията с други хора или половинката вкъщи;
- Злоупотреба с вещества или развитие на зависимости;
- Мотивация;
- Нетърпимост;
- Прекомерно говорене - логорея;
Ако разгледаме двама пациенти от един и същи пол и раса, както и една и съща възрастова група със СДВХ, ще открием огромни разлики в състоянията им. При този синдром 2 плюс 2 не прави 4. Много често прави 3, 5, 6, 7 и тн.
Какви са най-честите усложнения при деца и възрастни със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност?
Усложненията при възрастни може да доведат до развитие на дългосрочни проблеми в много аспекти на живота. Това може да включва:
Проблеми в училище
- История с лоши оценки или повтаряне на учебни години;
- Затруднения в работата;
- Честа смяна на работни места;
- Неудовлетвореност на работното място;
- Постоянно недоволство от работата;
Проблеми в живота
- Банкови запори, проблеми с държавни институции, че дори и забрана за управление на моторно-превозно средство;
- Тютюнопушене, употреба на алкохол или наркотици;
- Финансови проблеми;
Проблеми в отношенията
- Нестабилни отношения;
- Чести раздели с партньори или разводи;
- Множество бракове, множество сексуални партньори и активен промискуитет;
Съществуват три основни вида синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност
- Недоброкачествен тип;
- Хиперактивно/импулсивен тип;
- Комбиниран тип;
Причини за развитие на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастни
Учените не са сигурни какво точно причинява СДВХ, но изследванията показват, че то се среща на базата на генетична предиспозиция. Според учените, хората със СДВХ имат различия в структурата на мозъка. Нервните клетки, които изпращат и получават сигнали в мозъка, също функционират по различен начин.
Изследванията не са открили доказателства, че СДВХ се причинява от:
- Лоши родителски грижи или действия;
- Консумация на захар;
- Прекалено много време пред екрана;
Възможно е обаче тези неща да влошават значително състоянието на хора със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Рискови фактори
Рискът от развитие на СДВХ е по-висок, ако имате близък роднина, например брат или родител, с това заболяване. Имате шанс 1 към 4, че дете със СДВХ има родител, който също страда от това заболяване.
Изследователите проучват и други възможни рискови фактори, включително:
- Употреба на алкохол, тютюнопушене или наркотици по време на бременност;
- Травми на главата и мозъка;
- Излагане на токсични вещества в околната среда (като олово) в утробата или в детството;
- Преждевременно раждане и ниско тегло при раждане;
Епидемиология на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастни
Голямо проучване установи, че 4,4 % от възрастните на възраст между 18 и 44 години в САЩ имат СДВХ. Според проучването 62 % от тях са мъже, а 38 % - жени. Етническата група, при която има най-голяма вероятност да бъде поставена диагноза СДВХ, е нехристиянската бяла раса. Честотата на СДВХ сред другите групи е:
- 2,1 % при испаноговорящите възрастни;
- 1,9 % при чернокожите възрастни;
- 3,6 % за други етнически групи (в проучването не е направена допълнителна аналитично раздробяване на данните от тази категория);
Как се поставя диагнозата синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастни?
Няма тест, който да диагностицира СДВХ. Ако смятате, че може да имате такова заболяване, потърсете психиатър с опит в диагностицирането и лечението на хора с този проблем.
Лекарят може да:
- да ви посъветва да си направите медицински преглед, за да се увери, че други заболявания не причиняват симптомите ви;
- да препоръча преглед при психолог;
- да зададе въпроси за минали заболявания и настояща лекарствена терапия;
Въпреки че експертите не са единодушни относно възрастта, на която първоначално може да ви бъде поставена диагнозта "синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност", те са съгласни, че хората не се разболяват внезапно във вече зряла възраст. Ето защо, когато лекарят ви прегледа, той ще ви попита за поведението ви и за всички симптоми, които сте имали като дете. Той може също така:
- да прегледа училищните доклади, ако съществуват такива. Вниманието ще се насочи към проблеми с поведението, слаба концентрация, липса на мотивация или неуспех спрямо потенциала ви;
- да провери при родителите ви дали сте имали някакви симптоми в детството си;
- да се интересува от вашите роднини и дали някой има тази диагноза;
Кое лечение се прилага при синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастни?
Терапевтичните схеми могат да включват медикаменти, психотерапия, изучаване на СДВХ и насърчаване отдаване на подкрепа от други членове на семейството.
На възрастните пациенти със СДВХ често се предписват стимулиращи лекарства. Проучванията показват, че около две трети от тях, приемайки тези лекарства, имат значително подобрение в клиничната картина.
Примери за стимулиращи лекарства включват:
- Амфетамин/Декстроамфетамин;
- Дексметилфенидат;
- Декстроамфетамин;
- Лиздексамфетамин;
- Метилфенидат;
Но стимулантите не винаги са идеални. Защо? Те могат да:
- предизвикат зависимост;
- бъдат трудно приложими при пациентите;
Лекарите могат да препоръчат и нестимулиращ медикамент, който да се приема самостоятелно или със стимулант.
- Атомоксетин;
- Клонидин;
- Гуанфацин;
Други поведенчески терапии при синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност
Може да бъдете подложени на някоя от следните опции за успешна терапия с доказани позитивни ефекти.
- Когнитивна и поведенческа терапия - тя може да помогне за подобряване на самооценката;
- Обучение за релаксация и контрол над стреса с цел намаляване на тревожността и влиянието на стреса;
- Коучинг за живота;
- Коучинг за поведение на работното място;
- Семейно обучение и терапия;
Хранене и неговата роля при пациенти със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност в зряла възраст
Лекарите не препоръчват някаква специфична диета за възрастни със СДВХ. Но балансираното хранене помага да защитите психическото и физическото си здраве. Подбирайте основно плодове и зеленчуци, както и пълнозърнести храни, като ориз, ядки, пълнозърнеста паста и хляб. Включете и повечко растителни източници на белтъчини, както и достатъчно риба в менюто си.
Професор Ваня Матанова при Гала за синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност:
Автор: д-р Цанко Стефанов