[wpcode id="8881"]

Грипът е остро заразно заболяване, което се характеризира с много широко разпространение и висока смъртност, свързана с усложнения или самоограничаващо се.

Названието грип идва от френската дума “agripper” – сграбчвам, а заболяването е познато на човечеството от десетилетия.

В края на Първата световна война избухва грипна пандемия, известна като Испански грип или Инфлуенца, която се разпространява светкавично и обхваща целия свят. Името „Испански грип “се дължи на факта, че през Първата световна война Испания е неутрална държава без цензура на печата и са съобщавани всички данни за пандемията.

Така е останало впечатление, че разпространението на грипа в Испания е много по-голямо. Жертвите от това бедствие надминават дори тези от войната и то се превръща в едно от най-опустошителните в цялата човешка история. Загиват между 50 и 100 милиона души, което е между 3 и 5% от тогавашното население на света, а заразените са над 500 милиона (27%). В България се предполага, че жертвите му са били около 80 000. Ежегодно в наши дни по света се регистрират около 3 милиона случая на хоспитализирани от грипни заболявания и 250-500 000 смъртни случая.

Грип и неговите причинители

[caption id="attachment_8816" align=aligncenter width=491] Тежка пневмония заради грип[/caption]

Причинител на заболяването е грипният вирус, който бива 3 типа: A, В и C. Специфична особеност на грипните вируси е способността им бързо да мутират и да променят вида си. Това се отнася в най-голяма степен за тип А и в по-малка за тип В. Смята се, че тези процеси се дължат на еволюционното развитие на вирусите и стремежа им да бъдат по-устойчиви.

Най-общо механизмите за генетична промяна на вирусите са два: антигенен дрифт - мутацията е сравнително малка, новите форми са сходни с тези отпреди мутацията и са причина за ежегодните сравнително леки епидемии; и антигенен шифт - това понятие се отнася за по-сериозни и специфични мутации, които водят до получаването на значително променени форми на вируса и са причина за възникване на големите епидемии и пандемии.

Пандемиите и епидемиите са по-чести през зимния сезон, а спорадичното разпространение е налице по всяко време на годината, но зачестява през есенно-зимните месеци. Обикновено епидемиите започват скрито, достигат бърз пик за 2-3 седмици и продължават 5-6 седмици.

Най-тежките случаи на боледуване се причиняват от грипните вируси А. За грип В характерни са гастроинтестиналните прояви - гадене, повръщане, диария, и миозит - засягане на мускулите на подбедриците със силни болки при ходене. Инфекцията с грип В протича под формата на малки епидемии и засяга предимно училищната и детската възрасти. Грип С протича като спорадични случаи с леко изразени катарални прояви.

В нашата климатична област епидемиите винаги са през зимните месеци. В южното полукълбо обикновено са в периода Май-Септември и могат да предскажат типа вирус, който ще преобладава в зимните месеци в северното полукълбо. Обяснението за тази сезонност е свързано с поведенческите промени на хората през зимата, като струпването в затворени помещения е много често и вероятно усилва вирусната циркулация. По време на грипна епидемия обикновено доминира един щам грипен вирус, а в същото време другите респираторни вируси намаляват честотата си на разпространение.

Вирусите на грип са слабо издръжливи във външната среда, към физически и химически фактори. При стайна температура загиват за 2-3ч. При ниски температури /-20 до -70С/ вирусът запазва своята инфекциозност до 6-7 месеца. Всички дезинфекционни разтвори и UV лъчи го унищожават за няколко минути.

Източник на инфекция е болният, който отделя вируса още преди появата на симптомите и в първите 3-4 дни от заболяването. Вирусът се отделя със секретите на носоглътката и човек може да се зарази при вдишване или контакт с тях.

След контакт с вируса, човек обикновено развива симптоми в рамките на 1 до 3-5 дни (това е т.нар. инкубационен период), като началото е остро, внезапно (болният дори може да каже с точност кога са започнали симптомите му), с втрисане, увеличена температура, силна отпадналост, болки по цялото тяло, особено в мускулите и ставите.

Много често има и главоболие (в областта на челото и слепоочието), гадене, фотофобия (непоносимост към ярка светлина), парене в очите. Температурата се задържа във високи стойности и след 2-3-ия ден започва постепенно се нормализира, общото състояние се подобрява и за около 5-7 дни настъпва оздравяване.

Характерно е, че с понижаване на температурата, симптомите от страна на дихателните пътища се задълбочават: хрема, мъчителна кашлица, болка зад гръдната кост и гърлобол. Видът на болните е характерен (интоксикиран): налице са зачервени лице, гърло и очи, хрема. Често има продължителен възстановителен период – лесна уморяемост, отпадналост, суха, дразнеща кашлица.

При възрастни над 60 г. грипът протича по-тежко, по-продължително и с повече усложнения, дължащи се предимно на съпътстващите хронични заболявания.

В кърмаческата и ранна детска възраст също са чести тежките форми с много висока температура, гърчове, помрачение на съзнанието и други, като освен това е по-висока е честотата на възпаление на средното ухо, пневмония и миозит.

Грип по време на бременност

През втория и третия триместър от болестта е налице повишен риск от фатално завършваща инфекция. Новородените от заболели майки имат повишена честота на вродени аномалии и злокачествени заболявания на кръвотворната система. Тези усложнения не се дължат на прякото действие на вируса, а са следствие от неблагоприятното отражение на заболяването върху майчино-плацентарното кръвообращение и последвалият недостиг на кислород у плода.

Диагнозата на грип в повечето случаи може да се постави само на базата на сигурни данни за контакт с болни, сезонността, както и наличието на характерните симптоми. В днешно време разполагаме и с широко разпространени методи, с които човек може сам да постави диагнозата в дома си с т.нар. бързи тестове, които са антигенно базирани. Освен това, съществуват и по-високо специфични методи, които се осъществяват в лабораторни условия: серологични - откриват антитела, и молекулярно-генетични - откриват генетичен материал на вируса.

Лечение на грип

Специфично лечение срещу грип се провежда с препарати, имащи антивирусно действие: Първите антивирусни препарати, създадени през 70-те години на миналия век са Амантадин, Ремантадин, приемани за 3-5 дни. Подходящи са само срещу грипен вирус А. Много важно е лечението да започне в първите 24ч от началото на симптомите.

Амантадиновите препарати в момента не се препоръчват поради масово развитие на резистентност. Други по-актуално използвани медикаменти са Занамивир и Оселтамивир. Те са активни при грип А и В. Могат да се използват и за профилактика, ако се започнат до 2 дни след контакт с болни. Озелтамивир е средство от първа линия за лечение. Лечението още включва понижаващи температурата, противокашлични, обезболяващи и други средства. Препоръчително е приемането на обилни количества течности и витаминозна храна.

С оглед на специфична профилактика, у нас понастоящем се използват 3 ваксини: Vaxigrip Tetra и Influvac Tetra - инактивирани ваксини (убити), които се прилагат инжекционно при възрастни и деца над 6-месечна възраст в една доза, както и Fluenz Tetra - жива назална ваксина, предназначена за деца и юноши от 2 до 18-годишна възраст. Прилага се под формата на спрей за нос.

За някои възрастови и рискови групи от населението много подходяща е ваксинация в края на лятото и началото на есента.

Неспецифичната профилактика на грип включва носене на маски и често проветряване в закрити помещения, редовно миене на ръцете и избягване на контакт с болни.

[embed]https://www.youtube.com/watch?v=mFDR8Mfj_dY[/embed]

Автор: д-р Вероника Гаджовска - специалист по инфекциозни болести