Различните видове заболявания на щитовидната жлеза са често сложни и неразбрани състояния, които може да окажат значително въздействие върху физическото и психическото здраве на човека. Ако вие или някой ваш близък е диагностициран със заболяване на щитовидната жлеза, важно е да знаете фактите, за да може да се проучат подходящите възможности за лечение своевременно.
В това изчерпателно ръководство за пациенти ще разгледам симптомите на различни заболявания на щитовидната жлеза, методите за диагностициране, наличните начини и методи за лечение, профилактите и начините как да се справите със симптомите на заболяването си в ежедневието, както и наличните ресурси за допълнителна подкрепа.
Заболявания на щитовидната жлеза – изчерпателно ръководство за пациенти
Симптоми на различните заболявания на щитовидната жлеза
Заболяванията на щитовидната жлеза засягат директно производството на хормони, регулиращи метаболизма и други функции на организма. Симптомите на различните заболявания на щитовидната жлеза могат да варират в зависимост от вида на различните болести, но някои общи признаци включват умора, увеличаване или намаляване на телесното тегло, промени в настроението, затруднен сън, суха кожа и косопад.
При хипотиреоидизъм – недостатъчна активност щитовидна жлеза, симптомите могат да включват изключителна умора, усещане за студени и топли вълни, втрисане, запек, депресия, изтъняване на косата, суха кожа и нокти, мускулни болки и скованост, забавен сърдечен ритъм, проблеми с паметта и често забравяне.
Хипертиреоидизъм – свръхактивност на щитовидна жлеза, може да причини повишен апетит със загуба на тегло, въпреки че консумирате повече от обикновеното количество храна, сърцебиене, тревожност и раздразнителност, заедно с безпокойство и затруднен сън през нощта, поради нахлуващи мисли. Други симптоми и белези могат да включват изпъкнали очи, причинени от болестта на Грейвс, както и тремор – треперене на ръцете.
Друг симптом на хипо- и хипертиреоидизъм може да бъде развитието на гуша – уголемяване на шията, дължащо се на увеличена щитовидна жлеза. Пациентите с гуша могат да развият безброй локални компресивни симптоми, като затруднено дишане, дискомфорт при преглъщане или усещане за натиск в шията. Ако има значително увеличение на щитовидната жлеза, важни нервни окончания и кръвоносни съдове в областта на шията могат да бъдат компресирани, което води до допълнителни симптоми и увреждания.
При някои пациенти може да се появи значително зачервяване на лицето, когато вдигнат ръцете си нагоре – това е известно като признак на Пембертон. Възможно е да настъпи парализа на черепно-мозъчните нерви, свързани с правилното функциониране на очите – синдром на Хорнер, и диафрагмата.
Важно е да се отбележи, че много хора, които имат лека форма на един от видовете заболявания на щитовидната жлеза, може изобщо да не проявят никакви явни признаци, докато тези, които имат по-тежки случаи, често проявяват множество симптоми и от двата вида едновременно. Ако подозирате, че може да имате проблем с щитовидната жлеза, най-добре е да говорите с лекуващия си лекар за провеждане на изследвания, за да може да се определи какъв план за лечение би бил най-полезен за вас въз основа на индивидуалните ви нужди и медицинска история.
Диагностика на видовете заболявания на щитовидната жлеза
Кръвни тестове
Кръвните тестове са ключова част от диагностицирането на различните заболявания на щитовидната жлеза. Тиреоидстимулиращият хормон (TSH) е най-често използваният тест за измерване на функцията на щитовидната жлеза. Ако нивата на TSH са твърде високи, това може да означава недостатъчно активна щитовидна жлеза или хипотиреоидизъм. Ако нивата на TSH са твърде ниски, това може да означава свръхактивна щитовидна жлеза или хипертиреоидизъм. Това са общи правила за първична дисфункция на щитовидната жлеза. Нивата на TSH обаче ще бъдат различни при хора с централна дисфункция на щитовидната жлеза – главно на ниво хипофиза или хипоталамус.
Например, пациентите с централен хипотиреоидизъм ще имат или ниско, или нормално ниво на TSH. Необходимо е разбиране на физиологията на тиреоидните хормони, за да се осъзнае по-добре сложната връзка между нивата на TSH и тиреоидните хормони.
Други кръвни тестове могат да се използват за измерване на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза, и антителата, които могат да предизвикат възпаление в жлезата. Например антителата срещу тиреоглобулин и тиреоидна пероксидаза могат да бъдат положителни при пациенти с болест на Хашимото – първичен хипотиреоидизъм. Тиреоидстимулиращият имуноглобулин (TSI) е положителен при болестта на Грейвс – хипертиреоидизъм, свързан с дифузно увеличена щитовидна жлеза.
Образни изследвания
За диагностициране на заболявания на щитовидната жлеза могат да се използват и образни изследвания, като ултразвук – ехограф и компютърна томография (КТ). Те помагат на лекарите да установят произхода на евентуални бучки или възли по жлезата, които могат да показват ракови образувания или други проблеми с нейната функция.
Ултразвуковите изображения предоставят подробна информация за размера, формата и ехографския модел на тези бучки, докато компютърната томография създава напречни изображения на вътрешните органи по отношение на щитовидната жлеза.
Интерпретиране на получените резултати за заболявания на щитовидната жлеза
След като всички необходими изследвания бъдат завършени, лекарите ще интерпретират резултатите, за да поставят диагноза хипо- или хипертиреоидизъм въз основа на констатациите от кръвната картина и образните изследвания. В зависимост от това какъв тип състояние е налице, възможностите за лечение съответно ще варират. Например, при хипотиреоидизъм могат да бъдат предписани лекарства, докато при хипертиреоидизъм, причинен от болестта на Грейвс, може да се препоръча радиоактивен йод или операцитивно лечение.
Възможности за лечение на видовете заболявания на щитовидната жлеза
Заболяванията на щитовидната жлеза са често срещано състояния, които засягат милиони хора по света. Възможностите за лечение варират в зависимост от вида и тежестта на състоянието, но могат да включват лекарства, промени в начина на живот или операцитивна интервенция.
Лекарства
Лекарствата често се използват за лечение на заболявания на щитовидната жлеза. Често срещани лекарства за хипотиреоидизъм са левотироксин и лиотиронин, които помагат да се заместят хормоните, които тялото ви не може да произвежда по естествен път. Заместващата терапия с хормони на щитовидната жлеза е идентична с хормона, произвеждан от човешкия организъм. Теоретично, добре наблюдаваната терапия не би трябвало да предизвиква никакви странични ефекти. В някои случаи обаче пациентите могат да развият алергична реакция към помощните вещества в таблетките.
При хипертиреоидизъм обикновено се предписват антитиреоидни лекарства като метимазол или пропилтиоурацил, за да се намали производството на хормони в жлезата. Страничните ефекти от тези лекарства могат да включват гадене, повръщане, главоболие, безсъние и развитие на кожен обрив.
Провеждането на прости промени в начина на живот също може да помогне за справяне със симптомите на заболяване на щитовидната жлеза, като например умора и наддаване или загуба на телесно тегло, свързани съответно с недостатъчно активна или свръхактивна жлеза.
Тези промени могат да включват здравословна диета, пълна с плодове и зеленчуци, редовни физически упражнения, достатъчно сън, контрол на стреса, избягване на кофеин и алкохол, избягване на така наречените “добавки за подпомагане на щитовидната жлеза”, продавани от недобросъвестни уебсайтове, и избягване на някои храни, които съдържат гоитрогени – вещества, които пречат на нормалното функциониране на щитовидната жлеза.
В някои случаи, когато лекарствата не помагат или когато има скрит туморен процес, причиняващ проблеми с производството на хормони, лекарят може да препоръча операция за отстраняване на част или на цялата засегната жлеза. Операцията крие рискове, включително инфекция на мястото на разреза, увреждане на околните тъкани по време на процеса на отстраняване и кървене по време на процедурата.
Живот със заболявания на щитовидната жлеза
Животът със заболявания на щитовидната жлеза може да бъде предизвикателство, но има начини да се справите с него. Здравословното хранене е от съществено значение за справяне със симптомите и проблемите при различни заболявания на щитовидната жлеза. Храните, богати на йод и селен, като морски деликатеси, яйца и млечни продукти, не са необходими за хората със заболяване на щитовидната жлеза. Има много онлайн магазини, които препоръчват тези добавки. Истината е, че те почти винаги не са необходими.
Освен това избягването на преработени храни и рафинирани захари също е от съществено значение за поддържане на общото ви здравословно състояние. Редовните физически упражнения могат да помогнат за контролиране на симптомите чрез подобряване на кръвообращението и намаляване на нивата на стрес.
Хората с вече описаните симптоми могат да имат и други медицински състояния, които могат да се маскират като заболявания на щитовидната жлеза. Умората може да се дължи на анемия и анемичен синдром, недиагностицирана обструктивна сънна апнея, надбъбречна недостатъчност или дори депресия. Предположението, че всички ваши симптоми се дължат единствено на заболяване на щитовидната жлеза, може да доведе до неподходящо и вероятно вредно лечение. Скорошната тенденция пациентите да настояват за многобройни кръвни изследвания и чести корекции на лекарствата в някои случаи е довела до непредвидени последици.
Въпроси и отговори за различни заболявания на щитовидната жлеза
Трябва ли антителата на тиреоидната пероксидаза да се наблюдават често при болестта на Хашимото?
Простият отговор е “не”. ТПО антителата са много специфични за болестта на Хашимото и ще продължат да бъдат положителни през целия живот. Както при всяко автоимунно заболяване, антителата могат да варират с течение на времето със или без лечение. За съжаление, при болестта на Хашимото лечението не включва използването на никакви лекарства, които променят нивото на TPO антителата. Нивото на тези антитела може да се промени 4 пъти в двете посоки, но дозата на левотироксин няма да се промени, ако TSH остане в приемливи граници.
Защо при хипотиреоидизъм не се проверява Т3?
Вярно е, че свободният Т3 е активен хормон на щитовидната жлеза, а Т4 всъщност е прохормон (той се превръща в активен Т3 чрез ензима дейодиназа). Т3 има много кратък полуживот, поради което нивото му варира доста значително през деня, което прави случайната проверка на нивата му при хипотиреоидизъм много проблематична. Освен това, тъй като нивата на TSH се произвеждат от хипофизата в зависимост от нивата на T3, недостатъчното количество T3 неизбежно ще доведе до високо ниво на TSH. Поради тези причини проследяването на Т3 не се препоръчва нито за диагностициране, нито за проследяване на заболявания на щитовидната жлеза.
Въпросите са избрани на случаен принцип и са едни от най-често задаваните, които получавам по имейл при желание за получаване на безплатна консултация с лекар през онлайн платформата на onlinemedicine.bg
- Камъни в жлъчката – видове, 4 симптома и лечение
- Захарен диабет – 3 основни вида, симптоми, диагностика и лечение
- Средиземноморска диета VS Диабет и висока захар
- Ухапвания от насекоми – 2 реакции в организма
- Хипотиреоидизъм – диагностика и 5 вида лечение
Автор: д-р Цанко Стефанов
