Респираторно-синцитиална вироза (RSV)

Респираторно-синцитиалната вироза (RSV) е заболяване с преимуществено засягане на долните дихателни пътища, което предизвиква бронхиолити, бронхопневмонии и пневмонии.

Източник на зараза е болният човек или здравият носител (главно възрастни), който отделя вируса в секрета на дихателните пътища. Това става около 1-2 дни преди появата на симптомите до седмица след това. Кърмачетата и хора с отслабена имунна система могат да бъдат заразни до 3-4 седмици от началото на заболяването. Разпространението се осъществява чрез разпръскване на вирусни частици при кашлица, кихане, говорене или контакт със замърсени повърхности. 

Инфекцията с респираторно-синцитиален вирус е с годишна честота от над 30 милиона случая при деца на възраст до пет години, като хоспитализация се налага при по-малко от 10%. През първата година от живота майчините имуноглобулини не предпазват адекватно бебетата от инфекция.

По този начин приблизително 80% от инфекциите на долните дихателни пътища при деца на възраст под тази се дължат на RSV, като пиковата честота е от два до три месеца. Като цяло се наблюдава по-висок брой случаи сред бебета и малки деца, но въпреки това всеки може да боледува. Недоносените бебета, малките деца, възрастни с хронични заболявания и имунокомпрометираните индивиди са рискови за по-тежко протичане.

Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC), зачестяването на случаите от RSV обикновено започва през есента и достига пик през зимата в страните с по-мек климат, докато в тези с тропически и арктически климат се наблюдават целогодишно. По-ниските температури повишават стабилността на вируса и податливостта на човека като гостоприемник.

При по-големите деца и възрастни се наблюдава клинична картина на остър ринофарингит или трахеобронхит - с умерено повишена температура, суха мъчителна кашлица, нерядко с коклюшоподобен пристъпен характер, гърлобол. В някои случаи може да има и бронхообструктивен синдром (трудно, мъчително дишане, свиркане в гърдите). 

При кърмачетата и децата до 2 години, заболяването започва постепенно с прояви на ринит и бронхит, но в следващите 2-3 дни се развива тежък бронхиолит: цианоза (посиняване на устните), диспнея (трудно дишане), богата физикална находка от хрипове, повръщане, невисока температура, отказ от хранене, вялост и отпуснатост.

Рентгенографията обикновено дава оскъдни данни. В тази възраст също се наблюдават гърчове, аритмия, сърдечна недостатъчност и хепатит. Възможно е също така в една част от кърмачетата RS-вирозата да протече и като свръхбързо протичаща форма, с много тежка картина на дихателна недостатъчност и смъртен изход в рамките на няколко часа. Поради тази причина инфекцията в ранна детска възраст е включена в списъка от заболявания, които могат да станат причини за синдрома на внезапна смърт. 

Кои са най-честите усложнения при респираторно-синцитиална вироза?

Най-често са израз на вторично насложена бактериална инфекция: пневмония, обостряне на ХОББ и астма, отит, възпаление на пикочните пътища, сепсис и други. Възможни са и увреди от страна на нервната система: енцефалопатия, менингит, менингоенцефалит, менингомиелополирадикулоневрит.

Диагностика при РСВ инфекция

Базира се на клиничните данни, вероятността за контакт с болни, както и на лабораторните методи за доказване на причинителя: бързи тестове (имунохроматографски), наличие на генетичен материал (PCR) и на антитела (ELISA).

Лечение при респираторно-синцитиална вироза

Фармацевтичните подходи за разработване на ефективен лек за RSV инфекции са в ход откакто вирусът е бил първоначално разпознат. Въпреки това до момента не съществува ефективно лечение, освен поддържащо такова. 

В повечето случаи симптомите при RSV-инфекцията са самоограничаващи се и лечението е симптоматично. Въпреки това грижите за пациента се определят в зависимост от възрастовата група и наличието на хронични болести.

Повечето бебета и деца, заразени с RSV, се лекуват успешно амбулаторно, а хоспитализацията е много по-вероятна при възрастни хора и имунокомпрометирани поради наличието на предшестващи състояния, които могат да увеличат тежестта на протичане. 

Някои противовирусни медикаменти като Рибавирин под формата на аерозол и Паливизумаб са одобрени, но приложението им е ограничено до деца и кърмачета. Паливизумаб се прилага и като имунна профилактика. Въпреки това и двата препарата нямат достатъчно добри профили на безопасност и са изключително скъпи, за да бъдат използвани в ежедневната медицинска практика. 

Поддържащата терапия включва хидратация, подаване на кислород, кортикостероиди, бронходилататори и механична вентилация при хоспитализирани болни с тежко протичане и клиника на дихателната недостатъчност. В случаите на насложени бактериални инфекции могат да се прилагат и антибиотици. Те обаче не се считат за първа линия в лечението.

Прогноза: RSV причинява повече от 100 000 смъртни случая на бебета по света, като повече от 95% от тях са в развиващите се страни.

Профилактика при респираторно-синцитиална вироза

Превенцията на RSV се състои в комбиниране на различните стратегии за активна (ваксинация) и пасивна (приложение на многоканални антитела или други препарати) имунизация. В неонаталния и ранния кърмачески период целите на имунизацията могат да бъдат постигнати чрез приложение на моноклонални антитела или ваксиниране на майката, или комбинация от двете. Тъй като пасивно придобитите имунни отговори (от приложението на моноклонални антитела) отслабват с времето, активната имунизация чрез ваксини ще осигури допълнителна защита за педиатричните и най-рисковите възрастните пациенти.

Нирзевимаб е одобрено за приложение инжекционно моноклонално антитяло, което предотвратява тежко RSV заболяване при кърмачета и малки деца. 

В световен мащаб има одобрени три ваксини срещу Респираторно-синцитиалния вирус, като една от тях се прилага и при бременни от 32 до 36 седмици гестационна седмица и при бебета от раждането до 6-месечна възраст, останалите две ваксина се прилагат само над 50-60-годишна възраст.

Ваксината при бременни жени има за цел да възпроизведе антитела, които преминат през плацентата към плода и по този начин да предпазят детето до шест месеца след раждането. 

В България все още липсва внос на ваксини, въпреки че две от тях са вече налични в ЕС.

Автор: д-р Вероника Гаджовска