Трихомоназата се причинява от Trichomonas vaginalis, която спада към камшичестите паразитни първаци, но е различна от истинските трихомони и съответно не вирее в червата, а само в гениталните отдели на човека. Предизвиква полово-предавана инфекция както у мъжа, така и у жената, но с някои характерни разлики в протичането.

Какво представлява паразитът, предизвикващ трихомоназа?

Да започнем с това, че въпросният паразит има необичайна и интересна анатомия. Тя се състои от 4 свободни камшичета и едно 5-то, с което образува мембраната, която му помага да се придвижва.

Патогенезата на трихомоназа включва остро, подостро, хронично и асимптоматично протичане в някои случаи. Ето и една любопитна разлика при двата пола - в мъжката уретра паразитната клетка губи своята морфология и подвижност и е трудно отличима от левкоцитите. За разлика от това, обаче, при жените тя се открива на 100% след доказано носителство от страна на партньора им. Трихомоназа може да протича и като хронична инфекция, поради преминаване на трихомоните в латентно състояние, с месеци, дори години.

Клинична картина при трихомоназа и фази на заболяването

Обикновено заболяването протича като подостър вулвовагинит при жените и дискретен до подостър уретрит при мъжете. Инкубационният период от момента на заразяването до проявяване на първите симптоми е средно около 10 дни. Не съществува дълготраен имунитет срещу тази полово-преносима зараза.

Както подчертахме, трихомоназа при жените се манифестира по малко по-различен начин, отколкото при мъжете. При нежния пол тя има по-агресивно протичане и се проявява като остро, в чести ситуации дори болезнено възпаление на вулвата и вагината, с профузно влагалищно течение, което има неприятна миризма, а понякога дори и смущения в уринирането.

Подострото протичане се асоциира с пенеста влагалищна секреция, бяла или жълта на цвят, предизвикваща парене като основен симптом. В други случаи пък подострият вулвовагинит се проявява на пристъпи, които регресират след 10-15 дни. Безсимптомно носителство на трихомоните се установява в 10-15% от заразените жени. 

Среща се и атипично протичане с болков синдром в областта на малкия таз, придружен от влагалищен кръвоизлив сред влагалищния секрет непосредствено след полов контакт. Хроничното протичане, особено след усложнения (салпингит или друго възпаление в областта) може да доведе до стерилитет. Не е рядкост трихомоназа да се срещне с други полово-пренасяни болести – гонококция, хламидиаза, кандидоза (повече за кандидоза на този линк!!!!) и др.

Трихомоназа при мъжете може да протече остро, подостро и асимптомно. Острото възпаление на уретрата при мъжете се наблюдава доста рядко (според статистиката при не повече от 5% от инфектираните пациенти) и клинично не се различава от гонококовия уретрит. 

Подострият уретрит се изразява с характерна слузесто-гнойна секреция (описвана като класическата „сутрешна капка“), придружена от слаб сърбеж и парене.

Има ли пациенти, които не изпитват симптоми на трихомоназа?

Асимптомното носителство се среща в 25% от случаите. Но тя също е клинично важна, защото има отношение до разпространението на инфекцията при мъжете и последващите усложнения при тях - простатит, епидидимит, ерозивен баланит. Трихомоналните разязвявания се срещат рядко в практиката и обикновено са малки, болезнени и с неправилна форма.

Диагностика и доказване на инфекцията с trichomonas

Диагнозата трихомоназа се доказва изцяло микробиологично след изолиране на паразита в уретро-гениталните секрети, семенната течност и седимента на урината. По-конкретно се използват методите на директно микроскопско изследване, микроскопия след оцветяване и културелна диагностика.

Диференциалната диагноза може да се разглежда в контекста на други вирусни, гонококови, хламидиални, както и неинфекциозни уретрити и колити (например такива с алергична или ендокринна етиология).

Какво лечение се прилага при трихомоназа?

Лечението е антибиотично и включва препарати като метронидазол и тинидазол. След като се проведе първичен терапевтичен курс е необходимо да се направят едно-две контролни изследвания през интервал от един месец с цел да се засече ранен рецидив и евентуално да се проведе нов курс на лечение.

Автор: Александър Манчев