Епидурален хематом е сериозна диагноза, която изисква временно лечение и адекватно поведение както от страна на лекаря, така и на пациента.

Дефинираме този тип хематоми като колекция от кръв, разположена между вътрешната повърхност на черепните кости и твърдата мозъчна обвивка.

Съществуват редица причини за появата на епидурален хематом .

Такива най-често са:

• Травма от тъп удар по главата – при нападение или падане, при битов инцидент и т.н.;
• Автомобилни катастрофи и инциденти с мотоциклети;

Патогенезата на епидурален хематом винаги е следствие от резултат, от травма, предизвикана от две основни групи сили.

1. Първият тип сили действат на мястото на удара и предизвикват изменения на черепа, и на повърхностните мозъчни
   отдели под мястото на травмата, т.нар. контактен феномен;
2. Втората група са сили на линейно и ротационно ускорение;

Епидурален хематом, наречен още и екстрадурален. 

Най-често се наблюдава при фрактури на костите на черепа, като резултат от удар по главата, дошъл странично по посока на темпоралната кост, тази която се намира в слепоочните области, с разкъсване на клоновете на средната менингеална артерия, която е разположена между твърдата мозъчна обвивка и вътрешна повърхност на черепните кости.

От значение за тази локализация не е само връзката между костта и артерията, но и фактът, че темпоралната кост е по-тънка от останалите черепни кости. Кръвта е артериална, а това означава, че тя по законите на физиологията ще изтича под налягане.

След това тя се излива в епидурното пространство и най-вече в темпоралната област, в 70% от случаите, където епидурното пространство е най-широко. Останалите по-редки локализации в челно-слепоочните и горно-слепоочните области, като между 5-15% от тях са разположени в задната черепна ямка.

Под натиска на пулсовата вълна и собствената си тежест кръвта бързо отделя твърдата мозъчна обвивка от годишната кост. Епидурален хематом започва да расте постепенно. Впоследствие той може като полушапка да покрие и притисне почти цялото покритие на мозъчната хемисфера. Така се упражнява компресия и върху съседната хемисфера. Бързо се развива мозъчен оток с мозъчни вклинявания, пълна кома и скоро след това болният умира.
В значително по-редки случаи, около 10% по статистика, епидурален хематом може да се получи и от венозната кръвоносна система, чрез венозните синуси. Епидуралните хематоми понякога се намират на една и съща страна в мозъка – тази, която е резултат от удара, но в много редки ситуации патологията може да се наблюдава двустранно.

Развитието на симптоматиката на епидурален хематом преминава през няколко фази:

1. Остра травма в безсъзнателно състояние – това е първото изява, с което пациентите са представени в спешното отделение;
2.  Светъл период от няколко часа – веднъж дошли в съзнанието, пострадалите се
   чувстват лъжливо добре за кратък период от време;
3.  Скоро след това те започват да съобщават за повторно развитие на общомозъчна и огнителна неврологична симптоматика;
4.  Обикновено след около 5-6 часа по-късно болният отново изпада в тежка кома и при несвоевременно лечение настъпва летален изход;

Когато компресията на мозъчната хемисфера е значителна, се развива пареза на противоположната част на тялото, евентуално намаляване на чувствителността, а също и афазия при засягане на доминантната хемисфера. От страна на хематома се появява разширена и нереагираща на светлинно дразнене зеница, понеже са компресирани повърхностно разположени парасимпатикови влакна на околоочния нерв.

Ако хематомът продължава да нараства и да натиска противоположната мозъчна хемисфера в черепната стена, скоро се установява и намалява двигателната активност и в тази страна на епидурален хематом.

Други придружаващи симптоми на епидурален хематом са:

1.  Главоболие;
2.  Гадене или възстановяване;
3. Припадъци и гърчове;
4. брадикардия с или без хипертония;
5. Промяна в резултата на съзнанието – влошават се резултатите от кома скалата на Глазгоу;

Диагнозата на епидурален хематом се потвърждава от невроизобразяващите методи на основно изследване – компютърната томография, наричана за кратко -КТ. По характера на плътността се получава и информация за давността на хематома. Острите хематоми са по-тъмни, поради плътността на кръвните съсиреци, докато хроничните се виждат бледи, тъй като кръвта при тях е втечена и лизирана кръв. Но не е изключено те да бъдат и със
смесена или дори с нормална плътност, еднаква на мозъчната, при което да се налага изследването да се извърши и с венозно приложение на контрастна материя.

Практическо приложение намират и други диагностични методи.

• Електроенцефалография;
• Мозъчна сцинтиграфия;
• ЯМР;
• Позитронно-емисионнатомография;

При невъзможност да се приложат тези диагностични методи се прибягва до извършването на диагностично трепанационно отвърстие, а при кърмачетата - пункция през фонтанелата.

Лечението на клинично изявен и диагностициран травматичен епидурален хематом е само оперативно.

Независимо от единичните наблюдения за спонтанно излекувани болни. Оперативното лечение се състои в широка трепанация в слепоочието на темпоралната кост с почистване на кръвоизлива и хемостаза.

Автор:   Александър Манчев

Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от  консултация   с   лекар  , моля, свържете се с нас чрез секцията за   консултация.