Остър синдром на кауда еквина е спешно неврохирургично състояние, което изисква незабавно диагностициране и провеждане на лечение, за да се избегнат трайни неврологични увреждания. Синдромът възниква при компресия на нервите в областта на кауда еквина – група от нервни корени, разположени в лумбосакралната част на гръбначния канал, които контролират двигателната и сетивната функция на долните крайници и пикочо-половата система. Областта на кауда еквина е още позната като "конска опашка".
Патологични промени при остър синдром на кауда еквина
Нервните корени на кауда еквина инервират мускулите на долните крайници, пикочния мехур и дебелото черво. Когато тези нервни структури са под състояние на компресия - т.е притискане, настъпват сериозни неврологични дефицити, които могат да доведат до парализа, нарушения на чувствителността и загуба на контрол върху пикочния мехур и червата. Най-честите причини за такава компресия включват:
- Херния на междупрешленния диск – най-честата причина за развитие на синдром на кауда еквина, особено при големи лумбални дискови хернии, които притискат нервите.
- Спинална стеноза – стеснение на гръбначния канал, което може да доведе до компресия на нивото на кауда еквина.
- Травма – фрактури или дислокирани прешлени могат да доведат до механична компресия.
- Тумори – доброкачествени или злокачествени образувания в гръбначния канал.
- Инфекции – абсцеси или епидурален флегмон, които компресират нервните корени.
Как да диагностицирате синдром на кауда еквина в спешното отделение?
Що се отнася до диагностика в самото спешно отделение, рядко, бих казал, може да се проведат нужните изследвания в самото спешно отделение. В случая говорим по-скоро за "подозиране" или диагностично "ориентиране" към диагнозата остър синдром на кауда еквина.
Кои са най-честите симптоми при синдром на кауда еквина?
Разпознаването на СКЕ в спешното отделение е от изключително значение, тъй като ранната диагноза и хирургично лечение могат да предотвратят сериозни увреждания в бъдещето. Основните клинични симптоми включват:
- Остра болка в кръста – интензивна, често двустранна болка, която излъчва към долните крайници.
- Парализа или слабост в долните крайници – пациентите могат да съобщят за тежест в краката или затруднения при опит за ходене.
- Сетивни нарушения – изтръпване, мравучкане или загуба на чувствителност в перинеалната област - седалищната зона.
- Дисфункция на пикочния мехур и червата – най-ключовият симптом е нарушен контрол върху уринирането - задържане на урина (уринарна ретенция) или неконтролирано изпускане на урина (уринарна инконтиненция), както и загуба на контрол над аналния мускул, което често води до неконтролирано изпускане на чревно съдържимо отвъд контрола над пациентите.
- Загуба на сухожилни рефлекси – намалени или липсващи рефлекси - каквито са тези на ахилесовото сухожилие и коляното при почукване с неврологично чукче.
При съмнение за наличието на остър синдром на кауда еквина, лекарите в спешното отделение трябва незабавно да предприемат действия за последващо поставяне на точна диагноза.
Диагноза на синдром на кауда еквина в неврохирургичното отделение
След първоначалното подозрение в спешното отделение, пациентът трябва спешно да бъде изпратен в неврохирургично за извършването на допълнителни диагностични мероприятия и оценки, и потвърждение или отхвърляне на диагнозата. На Запад, много пациенти биват хоспитализирани в условия на спешно в ортопедични и специализирани спинални отделения, където специалисти в областта трябва да проведат някои от следните диагностични мероприятия, в случай, че неврохирургично отделение няма на разположение в обхвата на болницата. Основни диагностични методи са:
- Неврологичен преглед – подробен неврологичен преглед за оценка на двигателните и сетивните функции в долните крайници, както и на функциите на пикочния мехур и ректума.
- Магнитно-резонансна томография (ЯМР) – ЯМР е златният стандарт за визуализиране на компресията на нервните корени. Този метод за образна диагностика показва ясно състоянието на междупрешленните дискове, гръбначния канал и нервните структури.
- Компютърна томография (КТ) – използва се в случаите, когато ЯМР е противопоказан или е невъзможно да бъде извършено такова изследване. КТ-миелография също може да бъде полезна при визуализацията на гръбначния канал.
- Изследвания на урина и кръв – за изключване на инфекции или възпалителни процеси, които могат да обяснят наличието на специфичните симптоми.
Кое е правилното лечение при остър синдром на кауда еквина?
Лечението на тази специфична и изключително опасна патология изисква спешна хирургична намеса, за да се освободи компресията на нервните корени и да се предотвратят трайни увреждания. Основните принципи на лечение са:
- Декомпресия – най-често се извършва ламинектомия или дискектомия за отстраняване на причината за компресия - херния, тумор, костни фрагменти. Целта е възстановяване на нормалното функциониране на нервите и облекчаване на симптомите.
- Медикаментозна терапия – преди и след оперативната интервенция, пациентите могат да бъдат лекувани с кортикостероиди за намаляване на възпалението и отока на нервите, както и с аналгетици за контрол на болката.
- Рехабилитация – след операцията пациентите често изискват дългосрочна рехабилитация за възстановяване на двигателната функция и контрола върху пикочния мехур и аналната зона. Физиотерапия, като лечебен метод, играе ключова роля за подобряване на мускулната сила и подвижност.
Каква е прогнозата на пациенти след лечение на СКЕ?
Прогнозата при синдром на кауда еквина зависи от времето на диагностика и провеждане на хирургична интервенция. Пациенти, при които операцията е извършена в рамките на първите 24-48 часа след появата на симптомите, имат значително по-добри резултати и значително по-благоприятна прогноза за напълно и успешно възстановяване.
Уви, много хора не търсят лекарска помощ своевременно и това носи своите рискове. Забавената диагностика и правилна терапия може да доведат до развитието на необратими неврологични увреждания, включително постоянна инконтиненция и парализа на долните крайници.
Острият синдром на кауда еквина е спешно състояние, което изисква бързо разпознаване и лечение. Медицинските специалисти трябва да бъдат нащрек за класическите симптоми на този синдром и да действат незабавно за поставяне на диагноза и извършване на хирургична декомпресия. Ранната интервенция може да спаси пациента от трайни увреждания и да възстанови качеството на живота им.
За провеждане на консултация с неврохирург - д-р Едвин Васви, специалист по неврохирургия с пряк интерес към патологиите на централната нервна система.
Автор: д-р Цанко Стефанов