Плеврален излив

Плевралният излив е сериозно състояние, което представлява натрупване на излишна течност между слоевете на плевралните листи. Нарича се на обикновен език събиране на „вода“ в белите дробове. Плеврата е тънка мембрана, която покрива дробовете и вътрешността на гръдната кухина и действа за смазване и улесняване на дишането. Обикновено в нея има малко количество течност, която е физиологично необходима за правилното функциониране на дихателните органи.

Това, доколко е сериозен изливът, зависи от основната причина за него, дали дишането е засегнато и дали може да бъде лекувано ефективно. Причините за плеврален излив, които могат да бъдат правилно лекувани или поне контролирани, включват инфекция (вирусна, бактериална, гъбична), пневмония или сърдечна недостатъчност. Два важни фактора, които трябва да се имат предвид, са лечението на свързаните механични проблеми, както и лечението на основната причина за плевралния излив, каквато и да е тя.

Клинична картина или симптоми на плеврален излив

Симптомите могат да са коварни, скрити или пък изцяло да липсват. Много често при някои пациенти състоянието се открива на рентгенография на гръдния кош, извършена по несвързани със заболяването причини. Пациентът може да има различни симптоми, дължащи се както на самия излив, така и на първичното състояние, което го е причинило. Във всеки случай можем да обобщим следните признаци:

• Болка в гърдите
• Суха, непродуктивна кашлица (без отделяне на храчки)
• Диспнея (затруднено дишане)
• Ортопнея (нуждата от изправена позиция на тялото или поне на горната му част, за да се улесни процесът на дишане)

Какво причинява плеврален излив, ще попитате вие? Плевралните изливи всъщност са доста чести, като открихме, че в Щатите всяка година се диагностицират приблизително 100 000 случая. В зависимост от причината, излишната течност може да бъде бедна на протеини (транссудативна) или богата на протеини (ексудативна). Тези две категории помагат на лекарите да определят причината за плевралния излив.

Патофизиологията зад плевралния излив е особено интригуваща. Плевралната течност се секретира от париеталния (или още външен) слой на плеврата и се реабсорбира от лимфните пътища предимно в диафрагмалната и медиастиналната област. Неслучайно посочихме, че е важно да се открие причината за възникване на излива.

По тази логика се разбира, че ексудативни плеврални изливи възникват, когато плеврата е увредена от травма, инфекция или злокачествено заболяване, докато трансудативните изливи се развиват, когато има прекомерно производство на плеврална течност или резорбционният капацитет е намален. Съществуват определени критерии, които могат да се използват за разграничаване на ексудативни и трансудативни плеврални изливи, но не е нужно да се навлиза твърде дълбоко в подобна дискусия на този етап.

Вече уточнихме, че най-честите причини за ексудативен плеврален излив са бактериална пневмония, рак (на белия дроб, гърдата или лимфом, който причинява около 75% от всички злокачествени плеврални изливи), вирусна инфекция и белодробна тромбоемболия.

Съществува обаче и друга често срещана причина - например след сърдечна операция, когато непълно дренираната кръв може да доведе до възпалителен отговор, който причинява събирането на ексудативна плеврална течност или ексудативен плеврален излив. Ето някои конкретни състояния, свързани с появата на ексудативен плеврален излив:

• Ревматоиден плеврит
• Разкъсан хранопровод
• Лекарствен лупус
• Автоимунни заболявания
• Панкреатит
• Парапневмоничен излив
• Белодробен инфаркт

Важно е да сме наясно, че ексудатът не е просто инертна течност, която се събира по изцяло механичен начин. Той дава ценна информация на клинициста или микробиолога, за да могат те да се ориентират по отношение на етиологията, прогресията на заболяването и евентуалното наличие на инфекция. Ексудатът може да бъде класифициран в следните видове в зависимост от морфологичния си вид:

• Серозен - изглежда рядък, воднист и има сламен цвят.
• Фибринозен - също рядък, воднист и мътен на вид. Съдържа протеина фибрин, което е нормална находка в случая, та оттам и името му.
• Кървав - течността е тънка, водниста и яркочервена.
• Серосангвинен - воднист и с бледорозов до яркочервен цвят.
• Гноен - съдържа възпалителни (бели кръвни) клетки и отломки в резултат на инфекция. Затова и на вид е жълтеникав, до мръсно бял.

Лечение на плеврален излив

Лечението на плеврален излив почива на основното заболяване и наличието или не на съпътстващи тежки респираторни симптоми. Диуретици и други лекарства за сърдечна недостатъчност се използват за лечение на плеврален излив, причинен от застойна сърдечна недостатъчност.

Поради подлежащо онкологично заболяване злокачественият плеврален излив може да изисква лечение с химиотерапия, лъчетерапия или инфузия на лекарства. Плеврален излив, който причинява респираторни симптоми, може да бъде дрениран с помощта на терапевтична торакоцентеза.

При пациенти с плеврален излив, които не се повлияват добре или се повтарят поради злокачествено заболяване въпреки дренажа, понякога може да се влива склерозиращи лекарства (умишлено предизвикващи белези) в плевралната кухина, за да се създаде фиброза на плеврата.

Този вид лечение е 50% успешен за предотвратяване на рецидивите на излива. В случаите обаче, когато състоянието не може да бъде овладяно чрез дренаж или плеврална склероза, може да се наложи хирургична намеса.

Може да прочетете още за:

1. Фокални гърчове – симптоми и причини
2. Научен пробив: Универсална ваксина срещу грип #1
3. Рак на дебелото черво: Случаите при млади хора нарастват
4. Инфекции в тропичните страни – 7 основни симптоми
5. Повръщане и диария – причини за развитие и лечение

Автор: Александър Манчев

Моля, последвайте ни във Фейсбук!