Панарициумът представлява остро протичащо гнойно възпаление на пръста, което може да засегне всичките му части. Всеки панарициум е причинен от някаква микротравма, обикновено това е някакво незначително убождане.

Предразполагащи моменти са диабет, авитаминози, циркулаторни смушения, силно снижен имунитет и др. Тези случаи обуславят и по-тежкото протичане на заболяването. Микробиологично, най-често се изолират Staphylococcus aureus и по-рядко Streptococcus pyogenes и някои др. 

Патоанатомично се наблюдава феномен, при който, поради анатомичните особености на пръста, гнойният процес не се разпространява в ширина, а прониква в дълбочина. Септичният възпалителния процес отначало е дифузно разпространяващ се и много бързо след това преминава в абсцедиращ.

В зависимост от локализацията са разграничени няколко вида:

1. Кожен панарициум - разположен под епидермиса абсцес с най-честа локализация воларната повърхност на крайната фаланга. Обикновено се придружава от възпаление на лимфните пътища и възли в областта. Приема се, че това е най-леката форма на панарициум. Клинически се представя с болка в засегнатия пръст. Лечението е хирургично - инцизия и дренаж;
2. Подкожен панарициум - флегмонозно възпаление на подкожната тъкан на воларната част, на пръстите. Тази форма на панарициум е най-честата. Пациентите отиват при лекаря, съобщавайки за остро настъпили силни пулсиращи болки, както и за подуване, и избледняване на засегнатата фаланга. Подкожният панарициум може да се усложни с разпространение на инфекцията в дълбочина и ангажиране на костта, съседната става и сухожилията. Лечението е отново хирургично. Прилагат се инцизия и дренаж на гнойната колекция;

 Според локализацията му се различават три форми:

1. 1. Паронихия – това е гнойно възпаление на кожния ръб в основата на нокътя. Обикновено протича със слаби болки и има склонност към хронифициране;
   2.  Параунгвален панарициум - кожен панарициум по задната страна на крайната фаланга, като типичното е, че възпалението заобикаля нокътя;
   3. Субунгвален панарициум - при него инфекцията и гнойната колекция са разположени под нокътя. При субунгвалния панарициум болката е значително по-силна и е пулсираща, и се засилва при движение, и палпация. Лечението на нокътните панарициуми зависи от разположението и големината на гнойната колекция - при параунгвалния панарициум се извършва инцизия и дренаж, докато при поднокътния панарициум се извършва частично изрязване на нокътя, а веднъж когато е отслоен от натрупаната гной се премахва и целият нокът;
      [caption id="" align=aligncenter width=277]Източник: WikiMedia Creative Commons[/caption][caption id="" align=aligncenter width=348]Източник: WikiMedia Creative Commons[/caption]

• Сухожилен панарициум – това е флегмонозно възпаление на сухожилното влагалище на пръста. Инфекцията се разпространява по кръвен, лимфен или директен път. Увличането на бактериите в сухожилното влагалище води бързо до поява на гнойни колекции. По-късно се нарушава кръвоснабдяването и изхранването на сухожилията, и техните влагалища, и те започват да некротизират. Клиниката се характеризира със силни пулсиращи болки, оток, който обхваща целия пръст, зачервена кожа и повишена температура. Болният държи засегнатия пръст в сгънато положение, а пасивното разгъване от лекаря е силно болезнено. Затворените влагалища на II, III и IV пръст не дават възможност за разпространение на гнойната инфекция в посока към останалата част на ръката, докато обратното - влагалищата на I и V пръст комуникират в областта на ръката, което създава условие за разпространение на инфекцията от единия пръст към другия и към останалата част на ръката;
• Парона – тя възниква, когато инфекцията премине нагоре по флексорното сухожилие до радиалната или улнарната бурса, оттам може да премине към карпалния лигамент и в предмишницата. Това е особено сериозно усложнение на панарициум и има общите симптоми на интоксикация - повишена температура, общо неразположение, липса на апетит. Параклиниката установява левкоцитоза с олевяване, повишен С-реактивен протеин и ускорено СУЕ. Важно е още в първите часове от началото на заболяването да се започне терапия с широкоспектърни антибиотици и физиотерапевтични процедури. При липса на отчетлив ефект през следващите 24 часа се преминава към оперативно лечение. Извършват се инцизия и дренаж на гнойната колекция;
• Костен панарициум – този панарициум засяга костната подложка на пръста и е в същността си гноен остит на фалангата. Оститът обхваща фаланагата частично или изцяло. Основен симптом е болката, която при преглед и опипване от лекаря се разпространява по цялата фаланга. Наблюдават се още и оток и цианотична кожа. Пръстът е леко сгънат, а движенията са болезнени. За категорично поставяне на диагнозата важно значение има рентгенологичното изследване. След 5-8 дни от началото на заболяването се установява костна деструкция и наличие на откъснати костни структури. Лечението в началото, както при всички останали панарициуми, е консервативно, но с настъпващите усложнения може да се наложи и оперативна намеса;
• Ставен панарициум – от името се подразбира, че става въпрос за гнойна инфекция на междуфалангиалната става на засегнатия пръст. Инфектирането е директно при проникващи до ставата наранявания, по съседство, а също така и чрез далечни метастази. Клинично се откриват силна пулсираща болка в засегнатата става, зачервена и оточна кожа с повишена локална температура. Ставата е във флексирана позиция и се установява силна болка при докосване, и опит за пасивно раздвижване. На рентгеновата снимка първоначално се вижда разширяване на ставната цепка, а по-късно и стесняване с разрушаване на костта. Лечението в началото може да бъде консервативно с включване на антибиотици и активна физиотерапия. Но ако се образува гнойна колекция в ставата, трябва да се приложи отваряне на ставата - артротомия, и своевременната евакуация на гнойта;
•  Тотален панарициум - Pandactilitis – наречен е още пандактилит. Той е гнойно-възпалително усложнение, засягащо всички анатомични структури на пръста. Пръстът е безформен, оточен, не може да се сгъне и разгъне. Кожата е синкава, изпълнена с фистули, движенията на ръката са ограничени, а на пръста – напълно невъзможни. Лечението отново е антибиотично с подходяща физиотерапия, както и оперативно – извършва се отстраняване на некротизиралите тъкани и костни отломъци, инцизии, ампутации.

Автор:   Александър Манчев

Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от  консултация   с   лекар  , моля, свържете се с нас чрез секцията за   консултация.