Какво представляват познатите на всички пикочо-полови инфекции?
Познатите пикочо-полови инфекции - за по-кратко ППИ, са една винаги актуална тема в медицинските среди, тъй като са често срещани. Това са инфекциозни процеси, които могат да се установят в буквално всяка една част от уринарния тракт. Отделителната система се състои от бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата. И все пак е типично повечето инфекции да засягат долните пикочни пътища, а именно пикочния мехур и уретрата.
Знае се, че жените, за жалост, са изложени на по-голям риск от развитие на пикочо-полови инфекции, отколкото мъжете. Ако възпалителният процес се ограничи само до пикочния мехур, той ще предизвика предимно болезненост и дискомфорт, но ако състоянието обхване и бъбреците, клиничната картина ще бъде далеч по-сериозна.
Основни характеристики на пикочо-полови инфекции
Макар че познатите ни пикочо-полови инфекции не винаги причиняват симптоми, когато го направят, обикновено това са:
- Почти постоянна нужда от уриниране.
- Усещане за парене при уриниране.
- Урина, която изглежда мътна, червена, ярко розова или с цвят на кока-кола – това е признак, че в нея има наличие на кръв.
- Урина със силна и специфична миризма.
- При жени е характерна също и болка в таза, по-конкретно в центъра на таза и в областта на срамната кост.
В някои случаи се наблюдава и тенденция при по-възрастните хора инфекциите на пикочните пътища да бъдат бъркани с други състояния или да бъдат неглижирани – обикновено поради липса на информираност по въпроса
Клинична картина и основни симптоми при развитието на пикочо-полови инфекции
Симптомите често зависят най-вече от засегнатата област на уринарния тракт. Затова се счита, че всеки тип пикочо-полови инфекции може да доведе до по-специфични симптоми.
Признаците и симптомите според поразената област се разделят по следната класификация:
- Ако са засегнати бъбреците:
- Болка в гърба или отстрани по хълбоците
- Висока температура
- Втрисане
- Гадене и повръщане
- Ако е засегнат пикочният мехур
- Неприятно усещане за натиск и налягане в областта на таза
- Дискомфорт в долната част на корема
- Често и болезнено уриниране
- Кръв в урината
- Ако инфекцията се е заселила в пикочния канал:
- Парене при уриниране
- Изпускане на урина
Възникването на пикочо-полови инфекции се случва, когато бактерии инвазират пикочните пътища през уретрата и започнат да се разпространяват в пикочния мехур или нагоре по тракта. Нормално, пикочната система е така устроена, че да ни предпазва от патогени, но за жалост тя не винаги успява, поради различни причини. И когато това се случи, бактериите могат да се задържат и да прераснат в колонии, които да дадат картината на истинска инфекция в пикочните пътища.
Ако инфекцията обхване пикочния мехур, обикновено се открива Escherichia coli като причинител. Тя е вид бактерия, която си живее нормално в стомашно-чревния тракт. Но това не е правило - в други случаи може да се открие различен патоген. Факт е, че половата активност също може да доведе до инфекция на пикочния мехур, но далеч не е нужно да има такава, за да се развие инфекция.
Поради спецификата в анатомията си, женският пол е в пъти по-често предразположен към заболяването. Уретрата там е близо до ануса, а отворът на уретрата е по-близо до пикочния мехур, отколкото тази на мъжа. Това улеснява проникването на перианално намиращите се бактерии в уретрата и после пътуването им до пикочния мехур или понякога отвъд него.
При своевременно и правилно лечение, инфекциите на долните пикочни пътища рядко водят до увреждащи последствия. Но ако не се лекуват, те могат до доведат до някои сериозни усложнения, сред които:
- Хронично повтарящи се инфекции – за да се говори за тях, условието е да има две или повече пикочо-полови инфекции в рамките на шест месеца или три или повече в рамките на една година. И отново - жените са особено предразположени към повтарящи се инфекции.
- Дълготрайно увреждане на бъбреците от качила се нагоре инфекция поради нелекувано или неправилно лекувано предишно възпаление на пикочните пътища.
- При възникнала по време на бременност инфекция, бебето може да се роди с ниско тегло или да е недоносено.
- При мъже повтарящите се инфекции на уретрата водят до стенози и стриктури.
- Сепсис – както сме обсъждали в други наши статии, сепсисът е потенциално животозастрашаващо усложнение на коя да е инфекция. Рискът се повишава най-вече, когато инфламаторният процес се придвижи нагоре по пикочните пътища до бъбреците.
Тук можем да ви предложим някои стъпки, които да помогнат за намаляване на риска от развитие на пикочо-полови инфекции:
- На първо място приемът на много течности, особено вода, тъй като тя помага за разреждане на урината. От своя страна това води до по-често уриниране, а оттам и изхвърлянето на бактериите от пикочните пътища, преди да са причинили инфекциозен процес.
- Сок от червена боровинка – има значителен обем проучвания, които са тествали дали сокът от червена боровинка предотвратява инфекциите на пикочните пътища, и макар че не всички от тях са окончателни, едва ли ще навреди да опитате.
- Един личен и дискретен момент е хигиената по време на изхождане. Дали след уриниране или дефекация, е особено важно почистването да става отпред назад. Това предотвратява разпространението на бактерии от ануса към вагината и уретрата.
- Съвет към жените: след полов акт е желателно да изпразните пикочния си мехур. Добавете също така и една голяма чаша вода, за да помогнете за отмиването на бактериите.
Лечение на пикочо-полови инфекции
Стигне ли се все пак до заболяване, антибиотиците обикновено са първото средство за лечение. За да е наясно кой точно препарат да изпише, лекарят ще поиска микробиологично изследване и придружаваща го антибиограма, за да се разбере кой е причинителят и към кои молекули е чувствителен или резистентен. Това донякъде ще определи и срока на терапията.
Ако инфекцията е неусложнена, лекарствата най-често включват:
- Цефтриаксон
- Цефалексин
- Триметоприм и сулфаметоксазол
- Фосфомицин
- Нитрофурантоин
В случаи на усложнена форма на един или друг вид пикочо-полови инфекции, или бъбречна инфекция и ако няма други възможности за лечение, може да се наложи употребата и на по-сериозен препарат, който да идва и с повече нежелани ефекти. Такава една група са флуорхинолоните, които са стабилно действащи медикаменти, но трябва да бъдат приемани под специално внимание.
При чести и хронични пикочо-полови инфекции медиците обикновено предписват ниски дози антибиотици, които да бъдат приемани дългосрочно – шест или повече месеца.
Докато при тежки пикочо-полови инфекции пациентът може да се нуждае от интравенозно вливане на антибиотици и прием в болница за лечение и наблюдение.
Още за пикочо-полови инфекции или urinary tract infections може да прочетете в сайта на NHS, UK.
Автор: Александър Манчев