Холера - какво представлява заболяването и защо е толкова опасно?
Холера представлява остро инфекциозно заболяване, което се използва като биологично оръжие. Тя е с антропонозен произход, има фекално-орален механизъм на предаване и предизвиква тежък ентеритен синдром. За холера е типично пандемично разпространение. Тя е заболяване, което се причинява от бактерия, наречена Vibrio cholerae („choli-ra“ на хебрайски език означава „злокачествена болест“).
Вибрионите са Грам отрицателни и пръчкивидни с форма на запетайки. Те са също така строги аероби, които не образуват спори. Тяхното култивиране става в специални диференциращи среди, а самите те притежават висока устойчивост във външната среда, като за най-висока се счита тази във вода (с години), след това в почва, прах и трупове на животни (месеци) и накрая в хранителни продукти (няколко дни).
Факторите на патогенност и вирулентност на V. Cholerae са ендотоксини с водеща роля в нарушенията на водно-солевия баланс, екзотоксини, предизвикващи секреторна диария и zonula ocludens toxin.
V. cholerae се разделя на 140 серогрупи според липополизахаридния си антиген. Заразата е толкова страшна, че от 1817 г. до сега е имало 7 пандемични избухвания с между 6 и 25 години продължителност.
Последната се нарича Ел Тор и е възникнала през 1961 г. Очаква се тя да продължи още 50-70 г.
Извор на заразата е болният. В първите 1-2 седмици той може да отделя до 30 л. течни изпражнения на ден. Най-голямо епидемиологично значение имат леките форми и здравият заразоносител.
В настоящата Ел Тор пандемия неоткритите носители са 100 пъти повече от класическия тип (т.нар. „Айзбергов феномен)”. Освен това Ел Тор вибрионите са по-устойчиви във външна среда и риска от масово разпространение на заразата е много по-голям, поради по-лекото и безсимптомно протичане.
Трансмисията на холера може да бъде по следните три начини:
- Воден – той е и основният
- Хранителен
- Контактно-битов
Сезонността обикновено обхваща лятно-есенните месеци. Инкубационният период е кратък (2-5 дни), възприемчивостта е всеобща, а имунитетът, за съжаление, не е напрегнат в дългосрочен план.
Родина на Холерата е Индия – там е открито първичното ендемично огнище.
Послeдния случай в България е бил през 1921 г. С цел да не се внесе заразата отново се налага удостоверяването на всички пътуващи със сертификат за имунизация.
Интензивността на епидемичния процес зависи от санитарно-хигиенните условия, но все пак става въпрос за остро инфекциозно заболяване, затова бдителността и бързата реакция са ключови.
Епидемиологичната борба се състои в:
- ранно откриване, изолиране и лечение по правилата за инфекциозните заболявания.
- бързо известие до ХЕИ и Министерството на здравеопазването.
- изписване само при наличието на клинично здрав пациент + 3 отрицателни проби + имунизация с жива ваксина
Спрямо възприемчиво население се налага:
- контактните от І-ви ред да бъдат изолирани и наблюдавани за период от 5 дни, включително и медицинския персонал.
- контактните от ІІ-ри ред да бъдат само наблюдавани.
Профилактиката се осъществява чрез строг граничен контрол, повишено внимание да не се внесе храна от ендемичен район и поне 5 дни наблюдение на новопристигнали от такива места.
Клиничните форми са 4 вида:
- Лека
- Тежка
- Мълниеносна
- Свръхостра (Cholera sicca)
Картината протича с:
- остро начало с ентеритен синдром
- тежест и болка в корема
- куркане и водниста диария, която първо е кашава, а после се определя като „оризова вода”
- мъчителна жажда
- субфебрилитет с телесна температура между 37,5 - 38 С.
- възможна е и гастроентеритна форма, за чието начало е характерен симптом повръщането
- при около 15% от болните се наблюдава само гастритен синдром
Стига се и до дехидратация, която може да бъде в умерена степен с наличието на:
- суха кожа и лигавици
- подкръжени очи
- ускорено и повърхностно дишане
- мек и лесно потискащ се пулс
- олигурия
- дрезгав глас
При тежката степен на дехидратация има:
- сънливост до кома
- генерализирани мускулни крампи
- суха и студена кожа, с намален тургор и еластичност, т.нар. „ръце на перачка”
- шумно и ацидотично дишане
- афония (тих глас)
- ускорен пулс, лесно потискащ се или недоловим при палпация
- невъзможноза за измерване на нартериалното налягане
- подут корем
- спиране на диарията и повръщането, поради паралитичен илеус - „Cholera sicca”
- летален изход – поради остра бъбречна недостатъчност, декомпенсирана метаболитна ацидоза и белодробен оток
При споменатата Ел Тор, която се класифицира към леките форми се отчитат:
- 4-5 изхождания в рамките на 24 часа
- изхождания, които не добиват вид на „оризова вода”
- липса на дехидратация
- добро общо състояние, но за сметка на това по-тежко протичане при малки деца и бременни жени
За потвърждение на диагнозата трябва да бъдат регистрирани данни за ентерит или гастрит на фона на нормална температура, епидемиологични данни за контакт с болни лица или пребиваване в ендемични райони, изолиране на чиста култура от микробиологичната посявка. Диференциална диагноза трябва да се прави с други инфекциозни заболявания като ротавирусни гастроентерити в ранна детска възраст, диария на пътника, други причини за секреторна диария.
Лечението е етиологично с антибиотични препарати, както и патогенетично.
Автор: Александър Манчев