Шигелоза е заболяване, което спада към острите инфекциозни състояния с антропонозен произход, фекално-орален механизъм на предаване и определени синдроми на протичане. Шигелоза се причинява от бактери от рода Shigella и по-конкретно от някои нейни специфични видове:
S. dysenteriae – която у нас не се среща вече
S. flexneri
S. boydii
S. sonnei – която проявява най-висока издръжливост във външната среда
Шигела представлява Грам-негативна пръчковидна бактерия, която не образува спори и не се движи. От нея страдат само човекът и маймуните, но не и другите бозайници. При хората тя предизвиква шигелоза, протичаща с различни синдроми. Така например, за заболяването са характерни:
ентероколитен синдром с преобладаваща колитна компонента
токсико-инфекциозен синдром
ендемично разпространение
името „постоянен спътник на войните”, поради факта, че тя е един от основните причинители на инфекциозни заболявания във военни времена
Как се заразява човек с шигелоза?
Входната врата за инфекцията е устата, а изходната – гастроинтестиналният тракт с фекалиите. Бактерията има специфична локализация с афинитет към лигавицата на дебелото черво. Източник на заразата е болният човек, затова се класифицира като антропоноза. За заразно болен се приема пациент във времето между края на инкубационния период до един месец в реконвалесцентния (възстановителния). Сред една част от хората се откриват и здрави заразоносители, предимно с S. sonnei.
Инкубационният период е до 2-3 дни, а някои фактори на предаване на заразата са например:
храна, която не подлежи на термична обработка като салати, кремове, сирена, кашкавали и т.н.
вода – при аварии, режим на водата и др.
мръсни ръце
замърсени предмети
мухи
Пътищата на предаване на заразата варират според това за кой вид шигелна бактерия става въпрос. За S. sonnei пътят е хранителен, за S. flexneri той е воден и съответно битов за S. dysenteriae.
Възприемчивостта към развитието на инфекцията е всеобща. Образува се имунитет след преболедуване.
Епидемичният процес си има определени особености:
наблюдава се космополитно разпространение предимно в топлите страни
има изменение в етиологичната структура – основно преобладават S. flexneri и S. sonnei
преобладават също и леките форми и здравото заразоносителство
У нас по воден път се заразяват предимно деца (60% от случаите) с S. flexneri. Характерна е лятната сезонност на епидемиите с вяло начало на симптомите, колитният синдром и честото хронифициране. Все по-честа, обаче, става инфекцията с S. sonnei и то през зимата. Проявява се с бурен гастроентерит и рядко хронифициране. И при това инфекциозно заболяване като повечето борбата включва: общо профилактични мерки, ранно откриване и лечение в инфекциозна болница, регистрация и бързо известие до съответните противоепидемични служби и институции.
Шигелите имат интересна патогенеза. Веднъж попаднали в стомаха част от тях се разрушават, отделяйки в резултат на това ендотоксин. Този ендотоксин е отговорен за началните прояви на интоксикация. В дебелото черво и по-конкретно в лимфоидните му структури бактериите се размножават и директно увреждат лигавицата на червото. Това води до различни форми на възпаление - катарално, фибринозно, язвено, и като краен етап се стига до токсична диария.
В допълнение шигелите също нанасят увреди и в нервните структури на стомашно-чревния тракт. Например:
дистрофия
повишено слузообразуване
повишаване на пермеабилитета (пропускливостта) на кръвоносните съдове
ексудация – излив на течната съставка на кръвта извън съдовете
тенезми – фалшиви позиви за дефекация
дискоординираност на перисталтиката и др.
Според клиничните си форми шигелоза се дели на лека, средно тежка, тежка и мълниеносна. В допълнение тя може да протече остро или хронично, като първичен патологичен отговор (при здраво заразоносителство) или като вторичен (след прекарана остра форма). Също така, шигелоза може да бъде персистираща или рецидивираща. Споменатото хронифициране на болестния процес може да се дължи на дисбиоза, непълноценно хранене, преумора и стрес.
Клиничните оплаквания започват остро с токсико-инфекциозен синдром и силно увредено общо състояние. Наблюдава се предимно и основно колитен синдром под формата на:
т.нар. „дизентерийна храчка“ – изхождане само на слузни, кървави и гнойни материи.
тенезми
левкоцитоза с олевяване
В ранна детска възраст има някои особености в протичането на заболяването. Така например, характерни са токсикоинфекциозният и гастроентеритен синдром – без наличието на колитна компонента. Бебетата и малките деца изхождат воднисти зеленикави изпражнения, развиват синдром на водно-електролитния дисбаланс и при тях има повишена склонност към рецидивиране и хронифициране, особено ако се допуснат грешки в диетата, при преохлаждане или претопляне и др.
Усложненията на това опасно инфекциозно заболяване включват:
чревна инвагинация или перфорация
пролапс на ректума при парализа на сфинктера
вторична бактериална инфекция
шок - хиповолемичен, ендотоксичен и др.
Диагнозата се поставя чрез изследване на кръв, фецес, серологични проби и изолиране на чиста култура в селективна хранителна среда.
Леките форми се адресират чрез подходящ и щадящ стомаха и червата хигиенно-диетичен режим. При средно тежките и тежки случаи, обаче, лечението е етиологично и при обременена анамнеза се налага употребата на конкретен антибиотик.
Изписването на пациента става при данни за клинично здраве в комбинация с две отрицателни микробиологични проби. За оздравителен се смята периодът след 4-5 ден от боледуването. Контактните лица следва да са под строго наблюдение.
Автор: Александър Манчев