Гобленът на ума – бродиране с неврологичните нишки на въображението
Скорошни невронаучни изследвания разкриват, че въображението, далеч не е локализирано в определен център. Напротив, то възниква от взаимодействието на множество мозъчни области.
Като начало е важно да признаем, че въображението не е единен, обединен процес. То включва по-скоро множество когнитивни операции. Примерно извличане и възстановяване от паметта, умствена симулация, възприемане на перспектива и прогнозиране на бъдещето.
Всеки от тези процеси включва различни мозъчни области и мрежи. Това показва, че невронните основи на въображението са разпределени в мозъка.
Основна област, замесена в процесите на фантазиране, е хипокампусът – мозъчна структура, традиционно известна с ролята си в паметта.
Психолозите Brendan Gaesser и Daniel L Schacter извършили фундаментално изследване. То демонстрирало, че хипокампусът е критичен не само за запомняне на минали събития, но и за създаване на представа на бъдещи такива. Чрез построяване на подробни умствени образи на потенциални бъдещи сценарии, хипокампусът поддържа гъвкавото използване на паметта за задвижване на въображението.
Нещо повече, фронтопариеталната контролна мрежа – обхващаща префронталната и париеталната кора – играе решаваща роля в поддържането и манипулирането на въображаемите сценарии.
Едно проучване показало, че по-високата креативност, заместител на капацитета на въображението, е свързана с по-силни връзки в тази мрежа. Изглежда, че фронтопариталната мрежа действа като „проводник на въображението“. Тя организира динамичното взаимодействие между различни когнитивни процеси, включени във фантазирането.
Освен това мрежата в режима по подразбиране, група мозъчни области, по-активни по време на почивка и интроспективни мисли, също е свързана с мечтаенето.
Тези региони, включително медиалния префронтален кортекс и задния цингуларен кортекс, изглежда участват в симулиране на перспективите на други хора, предсказване на бъдещи събития и мечтания – всички критични аспекти на фантазирането.
В действителност, изследването на индивидуалните различия в способността за въображение би могло да даде представа за неврологичната основа на творчеството, разстройствата на психичното здраве и дори за самото съзнание.
Може да прочетете още за:
- Рефлекси – как нашите мозъци възприемат движещи се обекти?
- Мъжете със слаб сексуален живот имат проблеми с паметта
- Ново проучване за забавяне процеса на стареене на мозъка
- Нов вид лечение за шум в ушите – тинитус
- Стимулация на стволовите клетки – лек при оплешивяване
