Всичко, което трябва да знаете за инсулинова резистентност – причини, симптоми, диагностика и лечение
Инсулинова резистентност е патологично състояние, при което се получава така, че клетките в мускулите, мазнините и черния дроб не реагират както е нормално на инсулина. Инсулинът е хормон, който панкреасът произвежда, и който е от съществено значение за живота, тъй като той участва в регулацията на нивата на кръвната глюкоза. Болестта е още позната и като нарушена инсулинова чувствителност. Инсулиновата резистентност може да бъде временна или хронична, а в някои случаи дори да бъде лечима.
Нека преговорим малко физиология от 8-и клас, за да разберем в по-голяма степен кога възниква инсулиновата резистентност. При нормални обстоятелства инсулинът действа по следните стъпки:
- След нахранване, храносмилателната система започва работа по разграждането на приетата храна до глюкоза (захар), която е основният източник на енергия за тялото.
- При навлизането на глюкозата в кръвния поток панкреасът получава сигнал за освобождаване на инсулин.
- Веднъж освободен в кръвта, той започва да играе ролята си на транспортер на глюкозата, която навлиза от кръвта в мускулните, мастните и чернодробните клетки, така че те да могат да я използват за енергия или да я съхраняват при необходимост по-напред във времето.
- Щом захарта навлезе в тъканите и нивата й в кръвта съответно намалеят, панкреасът получава нов сигнал – този път да спре да произвежда активния хормон.
Съществуват доста причини гореспоменатите мускулни, мастни и чернодробни клетки да проявят патологична реакция към инсулина, което резултира в това, че те не могат ефективно да поемат глюкозата от кръвта и да я съхраняват. Това е именно инсулиновата резистентност. Стига се до там панкреасът да произвежда повече инсулин в опита си да преодолее нарастващите нива на кръвната захар – състояние, познато в медицината като хиперинсулинемия.
Стига панкреасът да може да произвежда достатъчно инсулин, за да компенсира слабия отговор на клетките към хормона, нивата на кръвната захар ще останат в здравословен диапазон. Когато обаче клетките станат твърде резистентни към инсулин, може да се стигне до повишени нива на кръвната захар (хипергликемия), което с течение на времето води до предиабет и диабет тип 2. Но освен диабета, инсулинова резистентност се асоциира и с няколко други заболявания, сред които някои вече обсъждани:
- Затлъстяване
- Сърдечно-съдови болести
- Неалкохолно мастно чернодробно заболяване
- Метаболитен синдром
- Синдром на поликистозните яйчници (PCOS)
Никой не е застрахован от развитието на инсулинова резистентност – била тя временна или хронична форма. Важно е тя да се лекува адекватно, понеже с течение на времето води до предиабетни състояния, както и диабет.
В този ред на мисли, какво е предиабет? Предиабетът се случва, когато нивата на глюкозата са по-високи от нормалното, но не толкова високи, че да бъдат основа за поставянето на диагноза диабет. Той обикновено се появява при пациенти, които вече имат известна инсулинова резистентност, и която плавно, но сигурно ги води до диабет тип 2. Още за диабета – в тези наши статии.
Лекарите често назначават изследване на кръвен показател, наречен гликиран хемоглобин (HbA1c), който подпомага съществено диагнозата на диабета. Гликираният хемоглобин се използва, защото предлага възможността да покаже средното ниво на кръвна захар на пациента за последните три месеца. Изчислява се в проценти, а референтните му стойности са следните:
- Ниво на HbA1c под 5,7% се счита за нормално.
- Ниво на HbА1с между 5,7% и 6,4% се счита за предиабет.
- Ниво на HbA1c от 6,5% или по-високо при два отделни теста доказва диабет тип 2. Хората с диабет тип 1 обикновено имат много висок гликиран хемоглобин и много високи нива на кръвната захар при поставяне на диагнозата, тъй като техният панкреас произвежда много малко или дори никакъв инсулин.
Както вече беше отбелязано, развитието на инсулинова резистентност предизвиква хиперинсулинемия с цел организмът да може да поддържа здравословни нива на кръвната глюкоза. От своя страна, хиперинсулинемията пък води до наддаване на тегло, а то допълнително влошава инсулиновата резистентност. И така порочният кръг се затваря.
Доказано е, че хиперинсулинемията също има отношение и към тези състояния:
- Високи нива на триглицеридите.
- Атеросклероза.
- Хипертония.
Инсулинова резистентност и метаболитен синдром
Не сме засягали темата за така нашумелия метаболитен синдром. Но тъй като инсулинова резистентност стои в основата му, ще трябва да го опишем тук. Той представлява набор от характеристики, които свързват излишните мазнини около талията и инсулиновата резистентност с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, инсулт и диабет тип 2. Тези характеристики включват:
- Хипергликемия.
- Повишено ниво на триглицеридите.
- Ниски нива на липопротеините с висока плътност (HDL) или т.нар. „добър“ холестерол.
- Високо кръвно налягане.
Не е необходимо човек да има и четирите показателя, за да се счита, че страда от метаболитен синдром.
Коварното е, че при наличие на инсулинова резистентност и съответно активно увеличено производство на инсулин с цел поддържане нивата на кръвната захар в нормален диапазон, пациентите няма да имат никакви симптоми. С течение на времето обаче състоянието се влошава и бета-клетките в панкреаса, производителките на инсулиновия хормон, се изчерпват. В крайна сметка, панкреасът вече не е в състояние да произвежда достатъчно инсулин, за да преодолее резистентността, което води до хипергликемия, и едва тогава се проявяват първите симптоми. Сред тях:
- Повишена жажда.
- Често уриниране.
- Повишен глад.
- Замъглено зрение.
- Главоболие.
- Вагинални и кожни инфекции.
Предиабетът също може да протича много подмолно и без да известява за присъствието си. Ако все пак хората с него се вслушат и вгледат в тялото си, могат да наблюдават:
- Потъмняла кожа в подмишницата или гърба и отстрани на врата, наречена acanthosis nigricans.
- Малки брадавички по кожата.
- Промени в зрението, които могат да доведат до свързана с диабетна ретинопатия.
Защо се развива инсулинова резистентност?
За съжаление и въпреки всички клинични проучвания, на учените все още им предстои дълъг път, докато открият как точно се развива инсулинова резистентност. Засега се знае, че има идентифицирани няколко гена, които допринасят за по-голяма или по-малка вероятност за развитието на инсулинова резистентност. Освен това е установено, че възрастните хора са по-склонни към развитие на тази патология.
С някои условия, тук ще споменем няколко фактора, за които е известно, че могат да причинят различна степен на резистентност. Така например, лекарите смятат, че излишните мазнинки, особено около корема, както и липсата на физическа активност, са двата основни рискови показатели, допринасящи за инсулиновата резистентност. Те се причисляват към т.нар. придобити причини.
Под „излишни мазнинки“ имаме предвид случаите, когато измерването на талията при мъже показва 101,6 cm. и повече, и 88,9 cm. или повече при жени. Проучванията показват, че мазнините по корема произвеждат хормони и други вещества, които допринасят за хронично възпаление, което възпаление най-вероятно играе роля в развитието на инсулинова резистентност.
Физическата активност, от друга страна, влияе положително върху тъканите, правейки ги по-чувствителни към инсулина, а също така и развива мускулатурата, която със забързания си метаболизъм и увеличени нужди от изхранване, абсорбира глюкозата от кръвта по-пълноценно. Логично – липсата на физическа активност има противоположни ефекти и повишава риска от инсулинова резистентност. В допълнение, както вече сигурно сте се досетили сами, заседналият начин на живот е главна причина за наддаване на тегло, а то ни връща в още по-омагьосания кръг, където се стига до повече инсулинова резистентност.
Съществуват обаче и други фактори, които оказват влияние. Да вземем за пример диетата. Богата на силно преработени храни и такива с високо съдържание на въглехидрати и наситени мазнини – тя направо си проси за метаболитно заболяване. Точно този тип храни се усвояват много бързо от организма, което води до рязко покачване на кръвната захар, а това добавя допълнителен стрес върху панкреаса, който в опитите си да произвежда повече и повече инсулин, с течение на времето ще се изчерпи.
Други примери са някои лекарства (като стероиди, определени препарати против високо кръвно налягане, лекарства за лечение на ХИВ и психиатрични заболявания) и хормонални нарушения – синдром на Кушинг, акромегалия, хипотиреоидизъм.
Какво изследваме, за да установим инсулинова резистентност?
Започва се с един от най-важните показатели – глюкозата. Плазмена глюкоза на гладно или тест за глюкозен толеранс (ОГТТ) – и двете изследвания се използват за скрининг, диагностика и наблюдение на предиабет, диабет тип 2 и гестационен диабет.
Не бива да се забравя за вече обсъдения гликиран хемоглобин. Важен е и липидният профил – група от тестове, които измерват специфични липиди в кръвта, като общ холестерол, „лош“ LDL холестерол, „добър“ HDL холестерол и триглицериди. Във връзка с намиране на първопричината за възникнала резистентност към инсулина, може да се приложат конкретни тестове за доказване на метаболитен синдром, сърдечно-съдови заболявания или поликистозни яйчници.
Със сигурност вече сте изчислили уравнението – не всички фактори, които допринасят за инсулинова резистентност, могат да бъдат лекувани. Генетичните фактори и възрастта по-конкретно са стабилни величини, които ни оставят с вързани ръце по отношение на профилактиката на заболяването. За сметка на това, промените в начина на живот могат да се превърнат в основното оръжие за борба с инсулиновата резистентност. Те включват:
- Здравословна диета – избягване на прекомерни количества въглехидрати (които стимулират излишното производство на инсулин) и консумация на по-малко нездравословни мазнини, захар, червени меса и преработени нишестета. Вместо това специалистите препоръчват диета с непреработени храни, които включват повече зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, риба и постно птиче месо.
Като цяло, консумацията на храни с нисък до среден гликемичен индекс и ограничаването на такива с висок биха могли да помогнат в борбата с възникването на инсулинова резистентност или поне в нейния мениджмънт. Употребата на храни с фибри също допринася за регулиране на нивата на кръвната захар, тъй като, за да усвои твърдите влакна, на организма му отнема повече време, а това значи и по-плавно повишаване на глюкозните нива в кръвта.
Гликемичният индекс (GI) е измерване, което класифицира богатите на въглехидрати храни според това до каква степен влияят върху кръвната захар. Фондацията за гликемичния индекс (GIF) определя GI на храните като нисък, среден или висок, като чистата глюкоза обикновено е референтна при 100. Така имаме: нисък GI: 55 или по-малко; среден GI: 56–69; висок GI: 70 или повече.
Примери за храни с висок GI са белият хляб, картофите, оризът, фурмите, сладкарските изделия и др. Такива с нисък гликемичен индекс включват фасул и варива, плодове (ябълки и горски плодове), зеленчуци без скорбяла, като аспержи, карфиол и листни зеленчуци, ядки, млечни продукти, риба и месо.
- Физическа активност – практикуването на умерени по интензитет, но редовни количества физическа дейност помага за увеличаване енергийното потребление на глюкозата и подобряване на инсулиновата чувствителност на мускулите. Интересна тривиа – една спортна сесия с умерена натовареност може да увеличи усвояването на глюкозата с поне 40%.
- Загуба на наднормено тегло – един подход за лечение на инсулинова резистентност е отслабването. Сериозно проучване в областта е доказало, че загубата на 7% от наднорменото тегло може да намали риска от развитието на диабет тип 2 с 58%.
Към момента не съществуват медикаменти, които да са насочени конкретно към борбата с инсулиновата резистентност, но пък лечението на коморбидните състояния (след като подробно ви обяснихме тяхната важна роля в развитието на основното заболяване) се счита за възможно най-доброто поведение в случая.
Нужен е контрол върху хипертонията, а за нейното менажиране има множество лекарства, които лекарят може да предложи на пациентите. Метформин е другото лекарство, което се прилага при диабетици, а за опазване на липидите в референтни стойности се налага прием на статини.
Прогнозата на инсулинова резистентност зависи от няколко фактора, включително каква е основната причина за възникването й, тежестта на протичането, способността на бета-клетките на панкреаса да продуцират хормон, комплайънс на пациента спрямо лечението.
Някои хора могат да имат лека инсулинова резистентност, която никога да не се превърне в преддиабет или диабет тип 2. Други могат да имат инсулинова резистентност, която е обратима или поне се поддава на контрол и управление чрез промени в начина на живот. За други обаче с наследствени заболявания, които причиняват тежка инсулинова резистентност, състоянието може да бъде животозастрашаващо и даже да доведе до смърт.
- Улцерозен колит – 6 биологични лекарства
- Болести предавани от мухите – 8 най-чести
- Анемичен синдром – #1 ръководство
- Плеврален излив – 4 основни симптоми
- Фокални гърчове – симптоми и причини
Автор: Александър Манчев
