Хранене на кърмачето
Храненето е един от най-важните фактори за нормалното физическо и нервно-психическо развитие на детето. Храненето на кърмачето бива няколко вида:
Естествено
Изкуствено
Смесено
В тази статия ще се занимаем с естественото хранене, тъй като е важно да се подчертае значението на майчиното мляко. До 6 месеца кърмата е абсолютно безценна, поради ред причини.
Отбелязано е първо, че рискът от алергии е по-малък при това хранене, а инфекциозната заболеваемост е по-ниска, тъй като женското мляко съдържа имуноглобулини от тип А, лизозими, лактоферин, пероксидаза и др. елементи на имунологичната редица, които имат протективен ефект върху растящия и уязвим организъм на кърмачето и подпомагат съзряването на имунната му система.
Други полезни качества на кърмата са:
Тя стимулира развитието на bacterium bifidum и растежа на благотворната чревна флора.
Доказано е, че в по-късна възраст кърмените деца са по-здрави – те по-рядко развиват захарен диабет, ювенилен хроничен артрит, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания и др.
Тя не натоварва излишно бъбреците – в кърмата има по-малко белтъци и минерални вещества, отколкото в кравето мляко.
Резорбцията на мазнини от кърмата е по-качествена.
Тя укрепва емоционалната връзка между майката и кърмачето.
Млякото е затоплено до необходимата температура и е стерилно, което автоматично отхвърля възможността за качествени грешки в храненето.
Съществуват и някои противопоказания за естествено хранене, но в педиатричната практика те са по-скоро казуистика и рядко наблюдавани. За невъзможност да се храни естествено кърмачето се мисли, когато то боледува от някои вродени грешки на обмяната (галактоземия например), когато родилката страда от тежки и остри инфекциозни заболявания или хронични такива, както и при мозъчна увреда на новороденото, при което е нарушен гълтателният му рефлекс.
Да поговорим за физиология на лактацията.
Добрата лактация може да се поддържа само чрез пълно изпразване на гърдата след всяко сукане. Роля в този естествен процес играят основно два хормона – пролактин, който има силен лактогенен ефект, и окситоцин, който стимулира съкращението на миоепителните клетки в мамилните дуктуси, водещо до отделянето на мляко от гърдата. В първите 4-5 дни след раждането млякото е коластрено. За него е характерно, че е по-оскъдно от зрялата кърма, но за сметка на това е силно концентрирано и съдържа няколко пъти повече белтъци, по-малко мазнини и липаза. Така кърмачето получава повече ценни хранителни вещества в по-малко количество.
Отделянето на мляко започва на 2-5-я ден след раждането. Към края на първата седмица от раждането кърмата се увеличава и достига до 1/5 – 1/6 от теглото на бебето.
Най-сигурният белег, че кърмата е достатъчна е наддаването на тегло, а това се доказва, ако пелените са мокри поне 5-6 пъти дневно. Ако кърмата е малко, майката ще забележи знаците - детето ще е неспокойно, ще пуска зърното и ще плаче, пелените ще са сухи, изпражненията оскъдни, а бебето няма да наддава добре на тегло. За оценка количеството на кърмата може да се направи т.нар. пробно кърмене. То се провежда в домашна обстановка - бебето се тегли преди и след кърмене. Това се прави няколко пъти, за да се прецени дали кърмачето има нужда от дохранване.
Храненето на кърмачката също има своето значение. Нейната диета е пряка или непряка причина за възникването на определени дефицити в качествения хранителен състав на млякото, с което се храни и детето.
Майката трябва да приема предимно сложни полизахариди – като хляб, ориз, паста; полиненаситени мастни киселини – от типа на риба, кълнове, маслини, зехтин; пълноценни белтъци – сирене, мляко, месо, риба; фибри, витамини и минерали под формата на пресни плодове и зеленчуци; достатъчно течности.
По отношение на хранителния режим, съществуват някои основни принципи при храненето на кърмачето. Приема се, че колкото по-малко е детето, толкова по-често и на по-малки порции трябва да се храни то.
Нужно е интервалът между храненията да съответства на времето, необходимо за евакуиране на стомашното съдържимо, като за кърмата то е около 2 часа. Трябва да има и нощна пауза от 6 часа. В общи линии, графикът за хранене върви така:
1 месец: 7 пъти през 3 часа
2 - 4 месец: 6 пъти през 3 часа
5 - 10 месец: 5 пъти през 3,5 часа
10 - 12 месец: 4 (или 5) пъти през 4 часа
(Родените с ниско тегло деца се хранят по-често, тъй като те имат по-големи нужди: 8 – 10 пъти през 2 часа).
Определянето на количеството мляко трябва да е както следва:
1 месец: 1/5 от теглото.
2 - 4 месец: 1/6.
5 - 6 месец: 1/7.
след 6 месец: 1/8, но количеството да не надвишава 1000 мл. за денонощие.
Друг начин това да се изчисли е ако пред месеците на бебето се сложи цифрата 1, а след тях – 0. Така едно бебе на 3 месеца ще трябва да получава 130 мл. мляко на хранене, а бебе на 5 месеца – 150 мл., но никога не трябва да се надвишават 200 мл. на порция. Третият начин е ако приемем, че дете на 2 месеца трябва да приема 800 мл. мляко дневно и за всяка седмица под тези 2 месеца извадим 50 мл., а за всеки месец над тях – добавим 50 мл., а количеството се дели на броя на храненията.
Съществен е моментът на захранването.
Тук сме посочили основните принципи на тази чувствителна стъпка в отглеждането на едно дете. Първо, новата храна се въвежда на възрастта, на която е предвидено това да стане. Прекалено ранното (преди 3-я месец) или късното (след 5 – 6-я месец) захранване крие негативни последици.
Независимо на какъв вид хранене е детето, ако то не бъде захранено до 5 – 6 месечна възраст, ще се наблюдава дефицит на енергия, то по-трудно ще свикне с новите храни, а да не говорим, че след 5-я месец депата от желязо се изчерпват и това предразполага кърмачето към развитие на желязодефицитна анемия. Принципите са залегнали в следните препоръки:
Нова храна не се въвежда, ако детето е болно.
Не се прилага насилие – изчаква се 7-10 дни и се прави опит да се въведе отново конкретната нова храна.
Не се въвеждат две храни едновременно – след като се въведе една храна, нова храна се дава поне след 1 седмица.
Новата храна се въвежда постепенно - започва се с 4-5 лъжички преди кърменето, докато не се достигне количеството, което да замести цялото млечно хранене.
По правило най-добре се възприема кашата, а сравнително по-трудно - зеленчуковото пюре.
Целта е до 10 – 12 месечна възраст детето да свикне с различните видове храни и в зависимост от физическото си развитие, здравословното си състояние и броя зъби (4 отгоре и 4 отдолу) - да премине на преходна храна. Това е храна, която прилича на храната на възрастните, но по консистенция повече наподобява храната на кърмачето.
Има си обособен ред на въвеждане на храните. Предпочита се зеленчуковите и като цяло несладките храни и каши да се въведат първо, понеже кърмачетата имат вроден афинитет към солено и сладко и неприязън към кисело и горчиво. Прилага се следната схема:
4 месец: зеленчуково пюре, което да замести обедното кърмене.
След 2 седмици: млечно-плодов кисел или каша.
6 месец: към зеленчуковото пюре се прибавя пасирано месо.
7 месец: сутрин попара със сирене.
8 месец: преди пюрето на обяд се дава супа или бульон в количество 30-50 мл.
При децата, които имат алергия към белтъка на кравето мляко, захранването става без промяна в същите срокове. Но тук е важно да се припомни на родителите, че всички млека и млечни продукти трябва да бъдат напълно изключени от диетата (от каквито и да е животни), а в добавка не бива да се дават и бобови храни, яйца, цитрусови плодове, банани, риба.
Автор: Александър Манчев