Инфекции в тропичните страни – 7 основни симптоми

Инфекции в тропичните страни: Рискове, симптоми и лечение

През последните десетилетия международните пътувания станават все по-чести и по-чести, което води до увеличаване на придобитите инфекции в тропичните страни. При все че една част от тях са ендемични за определени райони, други се движат заедно с гостоприемниците си, което позволява трансмисията им на други хора.

В резултат на това моделът на инфекциозните болести във всяка страна непрекъснато се променя, което прави историята на пътуванията и информацията за страните, в които е живяно преди, от съществено значение при поставянето на диагноза и правилно лечение. Като цяло разнообразието от инфекциозни болести е по-голямо в тропичните страни, отколкото в страните с умерен климат, а и също така хората в страни с умерен климат са имунизирани срещу по-тесен спектър от инфекциозни патогени, което е отражение на по-малкото излагане на инфекции в тропичните страни в детството и по-слабото постоянно укрепване на имунната система в по-късен етап от живота.

Фебрилният синдром е често срещана проява при пътуващите, които са посещавали или наскоро са пътували до тропични региони. Треска може да се появи и при хора, живеещи в тропични региони, ако те нямат имунитет срещу ендемични патогени или ако имунитетът е отслабен от различни по вид фактори, като бременност, имунен дефицит и други. Най-често срещаните причини за развитие на висока температура са малария, вирусен хепатит и денга. В тази статия ще разгледаме придобитите инфекции в тропичните страни, включително техните симптоми, рискови фактори и възможности за лечение.

Рискови фактори за развитие на инфекции в тропичните страни

• Пребиваване или пътуване до район, където заболяването е ендемично или има епидемия
• Липса на имунитет срещу заболяването
• Лоши санитарни и хигиенни условия
• Консумиране на заразена храна или вода
• Контакт със заразени хора или животни
• Излагане на въздействието на насекоми-преносители, като комари и кърлежи

Симптоми на придобитите инфекции в тропичните страни

1. Фебрилен синдром или треска
2. Главоболие
3. Мускулни и ставни болки – миалгия и артралгия
4. Диария
5. Повръщане
6. Развитие на обрив по кожата
7. Умора и летаргия

Ако сте били в тропичен район и имате някой или някои от тези симптоми, трябва незабавно да потърсите медицинска помощ. От съществено значение е да информирате лекуващия си лекар за пътуването си и за всяка друга важна информация, за да се състави точен диагностично-терапевтичен модел.

Фебрилен синдром като част от клиничната презентация на придобити инфекции в тропичните райони

Фебрилният синдром е една от най-често срещаните прояви при хора, които са посетили или наскоро са пътували до тропически региони. Най-честите причини за развитие на треска са:

1. Малария: Маларията е животозастрашаващо заболяване, причинено от паразити, които се предават на хората чрез ухапване от заразени комари. Симптомите включват висока температура, втрисане и грипоподобни симптоми, като главоболие, мускулни болки и умора.
2. Коремен тиф – вид бактериална инфекция, причинена от Salmonella typhi и предавана чрез заразена храна или вода. Симптомите включват треска, главоболие и болки в корема.
3. Вирусен хепатит: Вирусният хепатит е инфекция на черния дроб, причинена от вирус и предавана чрез замърсена храна или вода, контакт със заразена кръв или телесни течности, както и при полов контакт. Симптомите включват висока температура, гадене, повръщане и болки в корема.
4. Денга: Денга е вирусна инфекция, пренасяна от комарите от вида Aedes. Симптомите включват висока температура, силно главоболие, болки в ставите и мускулите и обрив.

Клинична оценка на придобитите инфекции в тропичните страни

Ако след пътуване или продължителен престой развиете някои от типичните симптоми за инфекции в тропичните страни, каквато е високата температура или треска, вашият лекар трябва да снеме подробна медицинска анамнеза, включително историята на пътуването ви, историята на ваксинациите и всякаква друга важна информация. Тази информация е от решаващо значение за поставянето на точна диагноза и лечение. 

Важно е да се извърши обстоен физикален преглед, като се обърне специално внимание на кожата, гърлото, очите, нокътните ямки, лимфните възли, корема и сърцето.

Диференциалната диагноза на фебрилен синдром при пътуващи в тропически региони се съставя на базата на информацията от анамнеза, клиничен преглед, наличие на експозиция към специфични патогени, както и инкубационният период на заболяването. 

Първоначалните изследвания включват кръвни тестове, бърз диагностичен тест за маларийни паразити, ПКК, урея, креатинин, електролити, чернодробни ензими и възпалителни маркери, като CRP. Също така е важно да се направи микробиологично изследване на урина, както и да се извърши рентгенография на гръден кош.

Придобитите инфекции в тропичните страни представляват собствен набор от предизвикателства и затова е важно да се задават правилните въпроси на страдащите пациенти. За щастие, ваксинациите срещу жълта треска и хепатит А и В са много ефективни, което ги прави чудесна превантивна мярка. Оралните и инжекционните ваксини срещу коремен тиф също са ефективни между 70% и 90% от случаите.

Важно е да се обърне внимание и на инкубационния период на заболяването. Например Малария фалципарум обикновено се проявява 7-28 дни след експозицията, докато възпалително чревните заболявания, денга и рикетсии обикновено могат да бъдат изключени от списъка диагнози в диференциално-диагностичния план, ако между напускането на района и началото на заболяването са минали повече от 21 дни.

Що се отнася до диария, която може да бъде част от симптомите на пациенти, презентиращи с характерни придобити инфекции в тропичните страни, трябва да се отбележи, че стомашно-чревните заболявания са най-често срещаната инфекция сред посетителите на тези региони. Инфекции в тропичните страни, причинени от Salmonella spp., Campylobacter spp. и Cryptosporidium spp. са широко разпространени в световен мащаб. Shigella spp. и Entamoeba histolytica – причинител на амебиаза, обаче обикновено се придобиват в Южна Азия или Южна Африка.

Що се отнася до лечението на диария с антибиотици, ефектите са практически незначителни. Може да се редуцира симптоматиката – намалена честота на дефекации и излекуване след 72 часа от първите симптоми, но страничните ефекти компенсират позитивите. 

Диференциалната диагноза на диария, продължаваща повече от 14 дни, е сравнително голяма, като включва както паразитни и бактериални причинители, така и тропическа малабсорбция, възпалително заболяване на червата и развитие на неоплазия. 

Най-честите причинители на диария при придобитите инфекции в тропичните страни са жиардиаза или ламблиаза, тениаза и стронгилоидиаза, хронична чревна шистозомиаза, ентеропатогенна E. coli, ХИВ ентеропатия, хиполактазия – лактазен дефицит, и хроничен панкреатит заради калциеви конкременти.

Диагностиката трябва да включва изследвания за налични паразити за хронична диария, като микробиологично изследване на чревно съдържимо и дуоденални аспирати за наличие на яйцеклетки и паразити, както и серологично изследване.

Инфекцията с Giardia lamblia – жиардиаза или ламблиаза, може да прогресира до синдром на малабсорбция. Ако не се установи причина, може да се обмисли емпирично лечение на бактериален свръхрастеж. Ако обаче пациентът не се повлиява от лечението, трябва да се извършат допълните изследвания за други причинители на малабсорбция. Това може да включва образн изследване на тънките черва, серологично изследване за цьолиакия и възпалителни заболявания на червата, както и ендоскопски оглед с евентуална биопсия. 

Еозинофилия вследствие на придобитите инфекциите в тропичните страни

Еозинофилия или увеличаване на броя на еозинофилите в кръвта, може да възникне при различни медицински състояния, включително алергии, хематологични нарушения и инфекции. По-специално, еозинофилите играят решаваща роля в имунния отговор към паразитни инфекции, които включват миграция на тъканите в тялото. Ако пътувате до или пребивавате в тропическите страни, увеличеният брой еозинофили може да подсказва за наличие на паразитна инфекция.

Признаците или симптомите, които подсказват за наличието на паразитни инфекции в тропичните страни, включват преходни обриви по кожата, треска, сърбеж, миграция на подкожни отоци, кашлица, хрипове, белодробни инфекции, хемоптиза – кръвохрак, оплаквания от стомашно-чревния тракт и дефекти в зрителното поле.

Откриването на серумни антитела може да не направи разлика между активна и преминала инфекция, а рентгенологичните изследвания могат да предоставят само косвени доказателства за наличието на паразитна инфекция.

Поставянето на точна диагноза е основно за поставяне на правилното лечение. При затруднения за поставяне на конкретна диагноза, лекуващите лекари може да изпишат емпиричен курс на лечение с празиквантел при риск от шистозомоза или албендазол / ивермектин, ако се подозира тениаза и стронгилоидаза или чревни нематоди – кръгли червеи.

Придобити инфекции в тропични страни на кожата

Освен паразитните инфекции в тропичните страни, кожните заболявания също са особено много разпространени. Най-често срещаните кожни проблеми са краста, екзема, бактериални и гъбични инфекции, токсокароза или ларва мигранс и неспецифичен дерматит. Кожната лайшманиоза и онхоцеркоза – речна слепота имат определено географско разпространение.

Съществуват множество потенциални причинители на тропични кожни обриви. Някои инфекции в тропичните страни, като Spirillum minus и рикетсиалните петнисти трески, могат да причинят сериозни здравословни проблеми. Други, като Strongyloides stercoralis и трихофития, са по-често срещани и не толкова тежки. И да не забравяме за ухапванията от насекоми – те могат да доведат до всичко – от папули до уртикариални обриви.

Ако имате развит петехиален или пурпурен обрив, то може да е признак на вирусни хеморагични трески, жълта треска или дори менингококов сепсис. Везикуларните обриви се свързват с маймунска шарка и ухапвания от насекоми, докато язвите могат да бъдат причинени от лайшманиоза, Mycobacterium ulcerans – язва на Бурули, антракс или рикетсиози. А ако развиете клиника на мигриращ линеен обрив или мигриращи папули или нодули, може да се касае за лоаоза – африканска болест от очен червей, или гнатостомиаза.

Чувствайте се свободни да добавите още информация за инфекции в тропичните страни в коментарите отдолу.

Прочетете още за:

1. Повръщане и диария – причини за развитие и лечение
2. Болест на Крон – симптоми, диагностика + ХРАНЕНЕ #1
3. Висока температура – причините – 1-ва част от материала

Автор: д-р Цанко Стефанов