Храната като изкушение и в същото време рисков фактор за развитието на сърдечносъдови заболявания
С повишаващите се темпове на населението, нуждите от храна се увеличават, за сметка на нейното качество. Тази тенденция се наблюдава във всички развити държави. Нуждата от повишено количество храна и по дълга срок на годност на продуктите изискана използването на различни консерванти, добавки и подобрители.
Ние консумираме храна и различни напитки, не само когато сме гладни, а в повечето случаи за удоволствие и наслада. Тези нови усещания и вкусове ни доставят удоволствие, като това е свързано с отделянето на серотонин или така наречения “хормон на щастието”. Ние сме превърнали консумацията на храна в култура. Много често различни региони могат да бъдат окачествени чрез специфични местни ястия и специалитети. Храненето е издигнато на ново равнище.
Прекомерната консумация на храна в повечето случаи водят до редовно преяждане. Честото преяждане разширява стомаха над нормалните си размери, за да се адаптира към приема на по – голямо количество храна. Пълният стомах, притискайки вътрешните ни органи, което ни кара да се чувстваме подути. Този дискомфорт може да се прояви под формата на чувство на умора, мудност или сънливост.
Приемът на по – голямо количество храна налага по – усилена работа от страна на органите. Те отделят допълнително количество хормони и ензими за разграждането на храната. Неправилното хранене, консумацията на големи количества храна в съчетание с намалената физическа активност са една от основните причини за затлъстяването на населението и повишаването честотата на сърдечните заболявания.
В нашето забързано ежедневие, повечето хора, нямат време да отделят за една здравословна закуска или обяд. Забързания ритъм на живот налага консумацията на храна на крак, в повечето случай говорим за fast food в комбинация с различни газирани напитки, за сметка на намаленият прием на плодове, зеленчуци и чиста вода.
За съжаление прекомерната консумацията на бърза храна не е най – полезното нещо за тяло ни. Като казваме вредна храна тук се включва: храна от ресторантите за бързо хранене, различни полуфабрикати, колбаси, десерти богати на захар, чипсове, снаксове, както и различни напитки, съдържащи много захар. Бързата храна е богата на голямо количество наситени мастникиселини, бързи въглехидрати, както и на много и най – различни добавки и консерванти, но бедна на витамини, минерали.
Голяма част от консервантите, като например натриев нитрит и добавките които се влагат в производството за увеличение на срока на годност на хранителните продукти, при продължителна консумация се натрупват в организма. Натрупани в големи количества те са вредни за нас, а някои от тях и канцерогенни. След продължителна консумация на вредна храна и честото преяждане в нашето тяло се образуват мастни депа.
Това е така, защото нашето тяло няма какво да направи със всички тези излишни калории, който е поело. Постоянната циркулация в кръвта на повишените нива на общия холестерол, LDL или „лошия холестерол“, триглицериди, кръвна захар благоприятства образуването на атеросклеротични плаки. Те могат да доведат до стеснение или запушване на някоя артерия и от там до развитието на остър коронарен синдром или до инсулт. Лошият хранителен режим в комбинация с намалената физическа активност водят до наднормено тегло.
Затлъстяването е една от основните причини за развитието на захарен диабет тип две. Когато казваме затлъстяване или наднормено тегло, трябва да се има предвид, че това се отнася и за нашите вътрешни органи. Наднорменото тегло само по себе си е рисков фактор за развитието на сърдечни заболявания като обструктивна сънна апнея, някои видове рак, остеоартрит и астма.
Хората с наднормено тегло страдат от високо кръвно налягане. Тяхното сърце се затруднява да изпомпва достатъчно количество кръв за задоволяване на енергийните нужди на тялото. За да компенсира организма това състояние, той реагира с образуването на нова мускулна тъкан, за да направи сърцето по – силно, за да може да отговори на новопоявилите се нужди.
За съжаление след определен период от време способността на организма да компенсира това състояние намалява и сърцето се отпуска или дилатира. Тогава при пациентите се появяват симптоми свързани със сърдечна недостатъчност. Като например: бързо се уморяват, получават задух при физически усилия, повечето от тях спят на няколко възглавници свързани с повишеното количество вода което се натрупва в белите дробове.
Тревожна тенденция е, че това състояние се наблюдава при пациенти в активна възраст между 40 и 60 години. Възрастта в която по принцип трябва да сме в разцвета на силите си.
В последните години световните организации започнаха различни инициативи свързани с масовото запознаване на населението за риска и вредата от прекомерната консумация на вредна храна. Колкото по – рано пациента осъзнаят нуждата от промяна на живот толкова по – добри резултати може да очакват.
Последните препоръки са свързани с повишаване на физическата активност съобразно възрастта и физическото състояние в което се намира пациента. Препоръчва се дневния прием на калории да е съобразен с нуждата на тялото ни или около 2000 Kcal. Препоръчва се намаляване на теглото в границите на индекс на телесна маса от 18,5 до 25. Обръща се специално внимание на хранителният ни режим.
Препоръчва се напълно изключване на fast food, богата на наситени мазнини, захар и бързи въглехидрати храна, за сметка на увеличения прием на белтъци, плодове, зеленчуци и храни богати на фибри.
Автор: д-р Тихомир Христов
Екипът на onlinemedicine.bg изразява своята благодарност за прекрасния материал на д-р Христов и пожелава много професионални успехи!
*** Оригинален текст, без редакторска намеса ***
Още материали на кардиологични теми може да прочетете тук:
- Митрална инсуфициенция: Какво трябва да знаете?
- Оток на крака – от какво може да е?
- Артериална хипертония: 4+ начина за превенция с хранене
- Белодробна емболия – #1 смъртоносна причина за гръдна болка
- Атеросклероза – развитие, 3-те основни симптоми, лечение и профилактика
Кратка информация за д-р Тихомир Христов:
Д – р Тихомир Христов завършва Природо – математическата гимназия в град Ловеч, профил „Информатика” с немски език.
Завършва медицина в Медицински университет – София през 2015 г.
Специалност:
Придобива специалност Кардиохирургия през 2021 г.
Клиничен опит:
Медицинска сестра в КАИЛ на Университетска болница „Проф. д-р Александър Чирков“ (февруари 2013 г. – ноември 2015 г.)
Доброволен сътрудник в Университетска болница „Проф. д-р Александър Чирков“(септември 2014 г. – ноември 2015 г.)
Назначен е като лекар – ординатор в същата клиника през декември 2015 г., а от януари 2016 г. е зачислен като специализант.
Д – р Христов е взимал участия на различни форуми и конгреси като лектор. Той е съавтор на мнозина статии, публикувани в български списания.
През 2022 г. е отличен с награда – „Млад лекар и най-висок професионализъм “ на УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков ”
Клинични интереси:
Имплантация на системи за механично подпомагане на помпената функция на сърцето – „изкуствени сърца“;
Сърдечни трансплантации;
Хирургично лечение на туморни формации;
Минимално инвазивна сърдечна хирургия, аортна хирургия и хирургия на аортния корен;
Клапносъхраняваща и клапнореконстроктивна хирургия;
Хирургично лечение на остър белодробен тромбемболизъм;
Миокардна ревазкуларизация с артериални графтове.
Членство в научни дружества:
Член на Българския лекарски съюз от 2015 г.
Член на Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия от 2015 г.
Член на Българското дружество по Кардиохирургия от 2015 г.
