Хипотиреоидизъм – диагностика и 5 вида лечение

Хипотиреоидизъм – същност, диагностика и лечение

Със сигурност патологията на щитовидната жлеза е интересна тематика както за засегнатите от нея, така и за хората, които са под риск. Затова в поредица от две статии ще представим най-важната фактология, свързана с дифункцията на жлезата. Ще започнем с понижената такава. Именно хипотиреоидизъм.

Той възниква, когато щитовидната жлеза не произвежда достатъчно тиреоиден хормон. Тоест имаме наличие на недостатъчна активност на жлезата. Лошото при този тип заболявания е, че хипофункцията може да не причини забележими симптоми в ранните си етапи, а да мине доста време докато бъде диагностицирана.

С течение на времето нелекуваният хипотиреоидизъм води до други здравословни проблеми, като висок холестерол и сърдечни заболявания.

Как се поставя диагнозата хипотиреоидизъм?

Всъщност е доста лесно. Правят се кръвни тестове, търсещи количествените стойности на хормона, които трябва да бъдат в определени референти. Лечението с лекарства за хормони на щитовидната жлеза обикновено е просто, безопасно и ефективно, след като веднъж правилната доза за пациента е била постигната.

Симптомите на хипотиреоидизъм зависят от тежестта на състоянието. Пак наблягаме на това, че заболяването обикновено напредва бавно, често в продължение на няколко години, затова в началото човек може едва да забележи някои неспецифични симптоми като умора и наддаване на тегло. Или пък да ги отдаде на други фактори. Но понеже при хипофункция на щитовидната жлеза метаболизмът  продължава да се забавя, признаците ще стават все по-очевидни.

Някои по-характерни симптоми на хипотиреоидизъм са например:

• Умора.
• Повишена чувствителност към студ.
• Запек.
• Съхнеща кожа.
• Качване на килограми.
• Подпухнало лице.
• Дрезгав глас.
• Груба коса и кожа.
• Мускулна слабост, болки, чувствителност и скованост.
• Тежък или нередовен менструален цикъл.
• Изтъняване на косата.
• Забавен сърдечен ритъм (брадикардия).
• Депресия.
• Проблеми с паметта.

Говорейки за това заболяване, може лесно да се помисли, че то засяга основно възрастната популация, но това далеч не е така. Всяка една възрастова група е под риск от хипотиреоидизъм, включително бебета. Повечето бебета, родени без щитовидна жлеза, или с такава, която не функционира правилно, нямат симптоми веднага. Но ако неонаталният хипотиреоидизъм не бъде диагностициран и лекуван навреме, симптомите започват да се появяват. При тях това са предимно:

• Проблеми с храненето.
• Изоставане в растежа.
• Слабо наддаване на тегло.
• Жълтеница.
• Запек
• Намален мускулен тонус.
• Суха кожа.
• Дрезгав плач.
• Увеличен език.
• Пъпна херния.

Когато хипотиреоидизъм при кърмачета не се лекува, дори леките случаи могат да доведат до сериозни усложнения, свързани с физическото и умственото развитие. Дори по-големите деца и юношите не са пощадени от щитовидни заболявания. При тях симптомите са сходни с тези на възрастните, но в добавка може да изпитват и:

• Слаб растеж, който води до нисък ръст.
• Недоразвити постоянни зъби.
• Забавен пубертет.
• Изоставане в умственото развитие.

В анатомията щитовидната жлеза се описва като малък жлезист орган с форма на пеперуда, намиращ се в основата на шията, точно под гръкляна. Щитовидната жлеза произвежда два основни хормона: тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Тези хормони играят роля в буквално всяка човешка клетка – те поддържат скоростта, с която тялото използва мазнините и въглехидратите, те помагат за баланса на телесната температура, имат ефект върху сърдечната честота, участват в контрола на протеиновия синтез в организма и много други.

Познати са доста състояния, които могат да доведат до хипотиреоидизъм. Сред по-известните от тях ще изброим:

• Автоимунно заболяване – най-честата причина за хипотиреоидизъм е автоимунно заболяване, наречено болест на Хашимото. В този случай имунната система произвежда антитела, които атакуват здравите тъкани. За съжаление, понякога този процес засяга щитовидната жлеза и способността й да произвежда хормони – оттам и появата на хипофункция.
• Хирургия на щитовидната жлеза – например при отстраняване на цялата или част от жлезата, може да се стигне до намалената й или изцяло изчезнала функция.
• Лъчетерапия – поради ефектите на радиацията, която най-вече се използва за лечение на онкологични заболявания.
• Тиреоидит – той представлява възпаление на щитовидната жлеза, поради наличие на инфекция, да речем. Тиреоидитът може да повлияе така негативно на щитовидната жлеза, че тя да освободи целия си съхранен тиреоиден хормон наведнъж. Това причинява определен пик в активността й (хипертиреоидизъм). И веднага след това, поради изчерпване на запасите си, жлезата да развие недостатъчност.
• Лекарства – редица лекарства също водят до хипотиреоидизъм. Един такъв препарат е литият, който се използва за лечение на някои психиатрични разстройства.

Не толкова често хипофункция може да се развие от йоден недоимък, по време на бременност и в особено редки случаи – поради заболяване на хипофизната жлеза.

И въпреки че всеки може да развие хипотиреоидизъм, все пак има популации, които се считат за изложени на повишен риск. Тук имаме предвид:

• Женския пол.
• Фамилна анамнеза за заболяване на щитовидната жлеза.
• Автоимунни заболявания, като диабет тип 1 или целиакия.
• Неадекватно провеждано лечение за хипертиреоидизъм.

Важна е консултацията със специалист при съмнения за неадекватна функция на щитовидната жлеза, тъй като усложненията на това заболяване са сериозни. При неправилно или закъсняло лечение може да се стигне до следните състояния:

• Гуша – увеличаване на щитовидната жлеза, което причинява проблеми с преглъщането или дишането.
• Сърдечни проблеми –  хората с недостатъчна функция на щитовидната жлеза са по-склонни да развиват високи нива на т.нар. “лош”  (LDL) холестерол. А това непосредствено ги поставя в по-голям риск от заболявания на сърдечно-съдовата система.
• Периферна невропатия – поради увреждане на периферните нерви. Те са тези, които пренасят информация от главния и гръбначния мозък до останалата част от тялото. Периферната невропатия се проявява по различен начин, но много често като болка и изтръпване на ръцете и краката.
• Безплодие – ниските нива на щитовидните хормони оказват негативно влияние върху овулацията, което може да понижи плодовитостта.
• Микседемна кома – тя е рядко, но действително животозастрашаващо състояние, което възниква, когато хипотиреоидизъм се остави без лечение дълго време. Тя се предизвиква от успокоителни медикаменти, инфекции или някакъв друг сериозен стрес върху организма. При нея пациентите изпитват силна непоносимост към студ, както и сънливост, последвани от пълна липса на енергия и накрая загуба на съзнание. Микседемната кома налага спешна медицинска намеса.

1. Инсулинова резистентност – #1 всичко необходимо
2. Улцерозен колит – 6 биологични лекарства
3. Болести предавани от мухите – 8 най-чести
4. Анемичен синдром – #1 ръководство
5. Плеврален излив – 4 основни симптоми

Автор: Александър Манчев