Терминът "синдром на Хавана" или "Хаванскисиндром" се отнася до набор от симптоми, чийто произход остава загадка, и които, според скорошни известия в медийния свят, са поразили американски дипломати и военнослужещи. Служители на посолството на САЩ и Канада в Хавана, Куба, първоначално съобщиха за симптомите през 2016 г.
Симптомите на Хавански синдром
Те включват обща отпадналост, дискомфорт, шум и звънене в ушите, главоболие, световъртеж, липса на стабилна походка, както и когнитивни увреждания. От 2017 г. хора в различни страни, включително Китай, Ню Делхи, Индия, Европа и Вашингтон, окръг Колумбия, съобщават, че страдат от тези симптоми, включително членове на разузнавателната и военната общност на САЩ и техните семейства. Все още науката няма достатъчно данни какво причинява това заболяване и дали е истинско или не.
Служители на Държавния департамент ги определят като „необясними кризи на здравето“, докато директорът на ЦРУ Уилям Бърнс официално ги нарече "форма на атаки". Експертна комисия на Националните академии на науките, инженерството и медицината заключи през декември 2020 г., че микровълновата енергия, по-специално насочената импулсна радиочестотна енергия, „изглежда най-правдоподобният механизъм за обяснение на странните случаи сред тези, които комисията разгледа“, но че „всяка възможна причина остава спекулативна“. Ултразвукът, хербицидите и масовите психогенни заболявания са споменати като възможни причини.
Американското разузнаване и правителствени служители изразиха директно обвинения пред пресата, че руското военно разузнаване е виновно за хаванския синдром, но засега нямат особено добре изграден и потвърден консенсус, както и няма официално заключение за причината. А според последните новини по случая - чуждестранна намеса е изцяло изключена и поради липса на сериозна ангажираност от страна на висшиполицаи и ръководители, ЦРУ се наложи да отстрани ръководителят на агенцията си във Виена, тъй като е приел за "несериозни" оплакванията на някои от агентите си.
Според предварителен доклад, публикуван от Централното разузнавателно управление през януари 2022 г., в 976 от 1000 разгледани случая не е открито чуждестранно участие, не е имало „непрекъснато световно усилие от враждебна държава“, което да бъде обвинено за развитие на състоянието.
Експерти, свикани от администрацията на Байдън, публикуваха обобщен доклад през февруари 2022 г., в който се предполага, че радиовълните може да са причинили някои от пораженията върху офицери и дипломати от ЦРУ, и напълно изключвайки възможността стрес или психосоматични реакции да са отговорни за случаите на Хавански синдром, които са преминали на изследвания през тях.
Диагнозата Хавански синдром
Диагнозата се поставя след щателно снета анамнеза, тоест история на заболяването, клиничнакартина, както и продължителност на страданието. Социалните фактори в живота на пациента също са от значение. На първо място стои провеждането на ядрено-магнитен резонанс. В скорошно проучване се доказва, че функционалната свързаност в слуховата и визуално-пространствената субмрежа, но не и в подмрежата за изпълнителен контрол, се различава значително между двете групи на изследвания пациенти - пациенти със симптоми и контролна група безсимптомни здрави индивиди, използвайки най-съвременното магнитно резонансно изображение на мозъка. Не е ясно дали тези вариации имат някакво отношение към грижите за пациентите, като за целта е необходимо да се проведат множество бъдещи проучвания.
Как се лекува Хавански синдром?
В последно проучване, което беше публикувано в FrontiersIn, са използвани някои методи за овладяване на състоянието и съответно са публикувани всички резултати от терапевтичния подход.
Използвани са десет сесии по един час всяка, за да се осигури петдневна мултимодална програма от неврологични упражнения, по модела на Carrick от 2017-та година. Всяка сесия включвала вестибуларни рехабилитационни упражнения, ортоптични упражнения, въртене извън вертикалната ос с помощта на многоосен въртящ се стол, вестибуларни упражнения, невромускулно трениране и "превъзпитание", включващо сложни движения на десните горни и долни крайници, и повтаряща се периферна соматосензорна стимулация.
Резултатът е, че симптомите на пациентите са намалили до 36.54%, TMT-A времето е спаднало до 31,9 секунди, което е подобрение с 48.04%, а времето за TMT-B намаляло до 43,5 секунди, което е 47,14% подобрение след завършване на терапевтичната програмата срещу симптомите и пораженията на Хавански синдром.
Предвид липсата на окончателни диагностично-терапевтични мерки за Синдрома на Хавана, учените заключват, че мултимодална, 5-дневна програма за интензивна терапия може да бъде реалистична стратегия за намаляване на тежестта на симптоми като замаяност и когнитивно увреждане при пациенти, страдащи от Хавански синдром.
Автор: д-р Цанко Стефанов