Online Medicine България

Над менюто
collapse

Ботулизъм

2024-12-30  Александър Манчев Прочетена: 208 пъти
Ботулизъм

Ботулизъм представлява остро инфекциозно заболяване, което пряко засяга централната нервна система. То се причинява от невротоксина на бактерията Clostridium botulinum.

Протича в определени клинични форми:

  1. Хранителна токсиконфикция

  2. Раневи ботулизъм

  3. Кърмачески ботулизъм – много често причинен от консумация на пчелен мед от бебета под 1 година, особено ако медът е съхраняван в херметично затворен буркан за дълъг период от време.

  4. Чревна колонизация при възрастни

  5. Инхалаторен ботулизъм – при лабораторни работници.

Сlostridium botulinum е Грам-положителен анаероб, който образува спори. Тези спори са изключително устойчиви - дори при варене издържат с часове. Те отделят силен екзотоксин, който не се разрушава от стомашния сок. Поради високия си леталетет ботулиновото отравяне може да има значение на биологично оръжие.

Как се заразяваме с ботулизъм?

Входна врата за инфекцията е гастроинтестиналният тракт, рани, а също и дихателните пътища. Инкубационният период е от 2 до 48 часа.

Източници на заразата са домашни и диви животни, у чиито стомашно-чревен тракт бактериите са сапрофити. Впоследствие с фекалиите те попадат в почвата, образуват спори, които най-накрая отиват на входната врата.

Механизмът на предаване е фекално-орален по алиментарен път (чрез храна). Съществуват и определени фактори на самото предаване – по-често от плодове и зеленчуци, при консервиране при домашни условия и др.

Възприемчивостта към ботулизъм е всеобща, което значи, че никой не е застрахован, а имунитетът е само антибактериален.

Епидемичният процес се характеризира с някои особености. За него е типично:

  • Космополитно разпространение

  • Спорадичност на случаите

  • Малки епидемии в семействата

  • Сезонност – повече заразени се регистрират по правило през зимата

Борбата включва някои изключително важни стъпки, които трябва да се имат предвид:

  • Стандарт при производството, който засяга общите профилактични мерки – спазване на санитарно-хигиенните изисквания на всички етапи от производството.

  • Консервиране – задължително при 120 С и под налягане от 1,5 atm за 20 мин. 

  • Противоботулинов антитоксичен серум, който трябва да се приложи веднага след категоричното потвърждение на диагнозата. 

Хранителната токсикоинфекция като патогенеза възниква след консумация на контаминирана със спори храна. В стомаха и червата токсинът се всмуква в кръвта и блокира освобождаването на медиатора ацетилхолин, поразява съдовия ендотел, нервно-мускулните синапси, ганглийните клетки в централната и вегетативната нервна система. 

Кърмаческият ботулизъм, от друга страна,  възниква при колонизация на гастроинтестиналния тракт с Cl. botulinum, където бактерията локално се размножава. 

Раневият ботулизъм става факт при контаминиране на рана със заразена почва. 

Инхалаторният пък се използва като биологично оръжие.

Клиничните форми протичат като леки, средно тежки и тежки. Симптоматиката се обуславя от конкретните синдроми:

  1. Токсико-инфекциозен синдром. За него са характерни:

  • адинамия

  • главоболие

  • мускулна слабост

  • липса на фебрилитет 

  1. Диспептичен синдром, който протича с:

  • тежест, гадене, болка

  • повръщане

  • диария за кратко

  1. Офталмоплегичен синдром – проявяващ се в края на първия ден (но може да е първи симптом):

  • неясно, двойно виждане

  • птоза на клепачите

  • широки и мудни зеници

  • анизокория (разлика в ширината на зениците между едното и другото око)

  1. Булбарен сидром:

  •  дисфония

  •  дисартрия

  •  дисфагия

  1. Синдром на обща мионевроплегия

  • симетрична десцендентна мускулна слабост

  • той започва от интеркосталните мускули и диафрагмата, което води до учестено и повърхностно дишане и накрая до остра дихателна недостатъчност  (непосредствена причина за смъртта при всички форми)

  • после паралитичен илеус

  • накрая ретенция на тазовите резервоари

Усложненията на ботулизъм включват аспирационна пневмония, миокардит и паралитичен илеус.

Прогнозата е в зависимост от типа форма. Леките оздравяват за 2-3 седмици, тежките за 2-3 месеца, но с остатъчен неврологичен дефицит. Леталитетът се влияе от тежестта и от своевременното лечение, но варира в широк диапазон - 15-75%.

Диагнозата се поставя по епидемиологични данни за консумиране на рискова храна, груповия характер на презентацията у пациентите, наличието на диспептичен в комбинация с невроплегичен синдромокомлекс и не на последно място – по резултати от микробиологичното изследване  на кръв, фецес, повърнати материи, остатъци от храна.

Лечението стартира със стомашна промивка с бикарбонатни разтвори, дълбока сифонна очистителна клизма, магнезиева сол и активен въглен, конски противоботулинов серум след десенсибилизация по Безредка, кортикостероиди, отводняващи препарати. 

Автор: Александър Манчев


Share: