Ювенилен хроничен артрит
Ювенилен хроничен артрит представлява педиатрично заболяване, което включва хетерогенна група патологични състояния с главен симптом хроничното възпаление на ставите. Според честотата си, изявата на ювенилен хроничен артрит се дели двупиково: първият пик е типичен за децата във възрастта 1-3 г. от живота, а вторият - след 10 г. Заболяването се среща два пъти по-често при момичета.
Етиологията на ювенилен хроничен артрит е неизвестна, но едно от предположенията на учените е генетична предиспозиция, която обуславя появата на болестта при определени условия. За сметка на това са идентифицирани някои провокиращи фактори, които допринасят за възникването й. Такива са:
Инфекция – вирусна или най-често микоплазмена
- Травма
- Стрес
- Автоимунитет
Именно последният фактор е определящ в патогенезата на ювенилен артрит – по автоимунни механизми се активират клетките на моноцитно-макрофажната система, които като резултат освобождават гранулатното си съдържание под формата на лизозомни ензими. Впоследствие се продуцират и свободни радикали и вазоактивни кинини, които водят до възпаление на ставната течност - синовията.
Хроничният ювенилен артрит засяга предимно големите стави, водейки до оплаквания от страна на децата като:
- Оток
- Зачервяване
- Болка
- Затопляне
- Ограничение в движенията
Съществува и една отделна, системна форма на ювенилен хроничен артрит, наречена болест на Щил. При нея системните прояви може да предшестват развитието на артрит с месеци, дори години.
Как се диагностицира ювениличен хроничен артрит?
Лабораторните изследвания са задължителен маркер за диагностичното уточняване. Изследванията откриват, че болните деца имат анемия, левкоцитоза с олевяване, повишен C-реактивен протеин, увеличена СУЕ, завишени нива имуноглобулин G. Антинуклеарните антитела (ANA) и ревматоидният фактор (RF) могат да бъдат негативни.
В зависимост от броя на поразените стави, се различават няколко форми:
- Полиартритна форма, у която артритът се наблюдава в 5 или повече стави през първите 6 месеца от възникването на болестта. При нея рядко се откриват системни прояви, тя повече прилича на ревматоидния артрит при възрастните. Артритът е симетричен в големи стави. Полиартритът може да бъде серонегативен (при отрицателни имуноглобулин М и ревматоиден фактор), както и серопозитивен (при положителни имуноглобулин M и ревматоиден фактор). Характерно е, че у по-големите деца засегнати са основно малките стави.
- Олигоартритна форма, у която артритът се наблюдава в 4 или по-малко стави през първите 6 месеца от възникването на болестта. При нея са обхванати асиметрично ставите – коляно, лакът, глезен. В около половината случаи може да се открие и моноартрит, т.е. засегната да бъде само колянната става.
В клиничната си еволюция, ювенилен хроничен артрит съществува в два типа:
- І-ви тип – той обхваща момичета и протича като асиметричен артрит плюс хроничен увеит при положителни антинуклеарни антитела.
- ІІ-ри тип – засяга по-големи момчета и протича като моно- или олигоартрит на долните крайници. В някои случаи има опасност той да еволюира до болест на Бехтерев.
Лекуващият педиатър трябва да обмисли диференциална диагноза в много широк спектър, тъй като ювенилен хроничен артрит наподобява или може да бъде признак на редица други заболявания. Например на протичаща другаде в организма на детето инфекция, на ортопедични малигнени заболявания, лаймска болест, васкулити, остър или септичен ревматизъм, ендокардит, микоплазмена пневмония, травма, невробластом, хемофилия и други.
Какво лечение се прилага при ювенилен хроничен артрит?
Лечението включва прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства от рода на ибупрофен, диклофенак и индометацин, както и противоревматични препарати – резохин, перорално злато, D-пенициламин, сулфасалазин. Необходимо е също включването и на имуномодулатори като метотрексат, имуран, циклоспорин А.
При системната форма, заедно с полиртритно засягане и увеит са показани и глюкокортикостероидите - така наречената пулс-терапия с метилпреднизолон.
За облекчаване на локалните симптоми също се използват кортикостероиди, но в депо форми, и отново нестероидни препарати под формата на гелове и унгвенти. На по-късен етап е удачно да се добавят и физикална терапия, криотерапия, кинезитерапия, ограничаване на тежките движения в ставите и т.н.
Автор: Александър Манчев