Online Medicine България

Над менюто
collapse

Херпес симплекс и херпес зостер - 5 основни форми на инфекцията

2024-09-10  Александър Манчев Прочетена: 274 пъти

Инфекцията с херпес вирус симплекс е дерматовироза, при която заразяването става още в детска възраст.

Причинява се от ДНК-вируси – HSV-1 и HSV-2. Тип 1 се изолира предимно от кожно-лигавичните участъци с периорална и лицева локализация. Тип 2 проявява афенитет главно към гениталиите и перианалната област и при него и пътят на заразяване е полов при директен и индиректен контакт.

Инкубационният период е от няколко дни до 2 – 3 седмици. Веднъж инвазирал кожно-лигавичните области, първичният вирус поразява и невроните, швановите клетки на сетивните нерви и ганглии. По-късно инфекцията преминава в латентно състояние в каквото и остава през целия живот.

Хората с клетъчен имунен дефицит са особено податливи към рецидиви и реинфекции. Но самото понятие херпес е доста общо.

В практиката се срещат различни форми и клинични проявления на инфекцията

Така например, познати са ни:

  1.  Херпетичен гингивостоматит- той е една характерна разновидност на тази инфекция. Проявява се при деца до 5 г. Предразполагащи фактори са различни инфекциозни заболявания, инхибиращи имунната защита – коклюш, морбили, варицела. Клиничната картина започва с влошаване на общото състояние, фебрилитет, силна болка в устата. Полулигавиците на устните и лигавицата на устата са зачервени и подути. Наблюдава се обилно слюнкоотделяне и везикулни обриви. После те се разкъсват и на тяхно място се появяват ерозии, покрити с бяло-жълтеникави налепи. Съпровождат се с лош дъх. Около устата също се появяват везикули, които засъхват или се разкъсват. Увеличени са подчелюстните лимфни възли.
  2. Гениталният херпес е друга форма на заболяването. Той се причинява от HSV-2 и при жените протича с картината на херпетичен вулвовагинит - възпаление на вулвата и влагалището, а при мъжете – херпетичен баланопостит - възпаление на пениса. Може да бъде засегната уретрата и при двата пола.
  3. Херпетичната екзема пък се среща при лица със съпътстваща дерматоза, като в този случай се развива масивен обрив на широка площ, придружен от генерализирано влошаване на общото състояние.
  4. Херпес симплекс неонаторум – заболяване, при което се наблюдават дисеминирани, генерализирани прояви и тежко протичане –до степен на сепсис в кърмаческа възраст. Често води до развитие на остатъчни увреждания на нервната система. Лечението е ацикловир интравенозно за 5 – 10 дни, както и гама-глобулини.
  5. Херпес симплекс рецидиванс – както се разбира от името му, той е рецидивираща форма на инфекцията.

Факторите, провокиращи възникването на рецидивите на херпеса, са грип, пневмония, еризипел, менингит, екстракция на зъб, травми, емоционален стрес и др. Най-често се развиват по лицето и около устата, но могат да се засегнат всички части на тялото. Рецидивите се развиват в една и съща област, но не винаги на едно и също място.

Клиниката протича по следния начин.

Няколко часа преди появата на обективните промени на мястото се усещат сърбеж и парене. Върху очевидно зачервена и подута основа се появяват гроздовидно разположени няколко на брой везикули с размери от просено до лещено зърно, с бистро съдържимо, които по късно потъмняват. Те се разкъсват и на тяхно място се развиват повърхностни ерозии, покрити с жълто-кафяви крусти.

Съществуват и атипични форми – най-различни такива, сред които по- известните са профузен, булозен, зостериформен и улцерозен херпес. Понякога след пореден рецидив на херпеса се развива еритема ексудативум мултиформе. Вторичната инфекция на херпеса, причинена от стрептококи, стафилококи и кандида, е честа проява.

Усложненията на това сериозно инфекциозно заболяване включват херпетичен кератит и менингоенцефалит. Лечението при леки и ограничени форми е локално с ацикловир под формата на унгвент, както и цинков сулфат, а системното лечение е наложително при лица с имуносупресия.

  • Херпес зостер – дерматовироза, срещаща се при възрастни. Етиологията й се отнася до заразяване с варицела зостер вируса - VZV, HHV-3 , което заразяване става по капков път в детска възраст. Инкубационният период е от 1 до 3 седмици, след което се развива виремия – или наличие на вирусни частици в кръвта, т.е. това е познатото ни заболяване варицела.

Заразяването преминава през 3 фази: на същинско заразяване, на латентно протичане и реактивация. След заразяването и боледуването от варицела се развива имунитет. Именно под негово влияние инфекцията преминава в латентно състояние в ганглиите на сетивните нерви. Там тя остава през целия живот и може никога да не рецидивира.

В клиничната картина се обособяват 2 фази: предеруптивна и еруптивна.

В предеруптивната фаза се появява едностранна болка в засегнатия дерматом. Може да се наблюдават лек сърбеж, парене до силна болка, увеличени регионални лимфни възли и фебрилитет. Еруптивната фаза се представя от едностранен - пак по хода на засегнатия дерматом, еритемовезикулозен обрив.

Върху зачервена основа се развиват мехурчета във вид на групи. Съдържимото им първоначално е прозрачно, а после потъмнява. Везикулите се резорбират и покривката им отпада във вид на люспички, но може и да се разкъсват и на тяхно място да се образуват ерозии с кафеникави корички. Заболяването преминава за около 15 – 20 дни. Ерозиите се заличават без остатъчни белези. Интересна и разнообразна е локализацията им – могат да засегнат офталмичния, ушния, междуребрения, сакралния участък и др.

Свързано състояние е синдром на Рамзи-Хънт. При него, поради увреда на определени ганглиони в съответната област, се получава парализа на ушния и лицевия нерв. Различава се по наличието на везикули по ушната мида, вънишния слухов канал и лигавицата на носоглътката. Усложненията тук също далеч не са за подценяване – те може да включват импетигинизация, енцефалит и невралгия.

Диференциалната диагноза следва да се обсъжда според зависимост от фазата на развитие. В предеруптивната фаза такава се прави с плеврит, миокарден инфаркт, глаукома, зъбен кариес, а в еруптивната – с херпес симплекс.

Лечението се изписва лекар-специалист и представлява ацикловир, който се прилага в определените дози за 5 – 7 дни. Включват се също и аналгетици, витамини, а локално – отново ацикловир, но в топичен вариант.

Автор:   Александър Манчев

Ние от Online Medicine сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от  консултация   с   лекар  , моля, свържете се с нас чрез секцията за   консултация.


Share: