Една известна група лекарства - глюкокортикостероиди, често бива споменавана в медицинските и немедицинските среди. Но подобно на антибиотиците, глюкокортикостероидите са недотам разбрани от повечето хора. Майките се страхуват да ги дават на децата си, ако лекарят им ги предпише, но всъщност нужна ли е тази стигма върху препарати, които имат безброй положителни ефекти? 

В началото е нужно да знаем какво точно се има предвид под “глюкокортикостероиди”. От фармакологичня гледна точка те представляват лекарства, които се борят с възпалението и влияят върху работата на имунната система при лечението на широк спектър от заболявания.

Глюкокортикоиди и кортикостероиди - каква е разликата?

Малко хора може би са наясно обаче, че всъщност организмът ни произвежда свои собствени глюкокортикоиди. Те са естествени хормони, които имат множество функции, като например контрол върху начина, по който клетките използват захар и мазнини, ограничаване на възпалителните процеси и др. Но в някои случаи техните натурално синтезирани дози не са напълно достатъчни. И тогава на помощ идват създадените от човека версии - кортикостероиди.

Възпалението като реакция на имунната система към нараняване или инфекция води до това организмът да произвежда повече бели кръвни клетки и химически субстанции, за да се осъществи максимална полза за лечебния процес. Но понякога този естествен противовъзпалителен отговор е твърде силен и дори може да бъде опасен. Да вземем за пример астмата - тя е имунно медиирано възпаление на дихателните пътища, което пречи на дишането, но в повечето случаи се повлиява изключително добре от глюкокортикоидна терапия. 

Едно важно уточнение, което рядко се дава в подобен род медицински публикации, включително медицински журнали и учебници, е за разликата между термините глюкокортикоиди, глюкокортикостероиди и кортикостероиди.

• Глюкокортикоиди: Този термин се отнася до класа стероидни хормони, които се произвеждат в кората на надбъбречните жлези. Глюкокортикоидите включват хормони като кортизол, който играе важна роля в регулирането на метаболизма на глюкозата, управлението на стреса и подтискането на възпалението. Те са естествено синтезирани в организма и също могат да бъдат синтезирани изкуствено за медицинска употреба.
• Глюкокортикостероиди: Този термин е по-широк и обхваща всички стероидни хормони, произвеждани в кората на надбъбречните жлези, включително глюкокортикоидите и минералокортикоидите (като алдостерон). Така че, тази група лекарства включват в себе си глюкокортикоидите, но също така обхващат и други стероидни хормони с различни функции.
• Кортикостероиди - В медицината, този термин често се използва за описване на синтетични лекарства, които имитират действието на естествените глюкокортикоиди и се използват за лечение на състояния като алергии, астма, автоимунни заболявания и възпалителни процеси.

Споменавайки автоимунните заболявания, те са идеален пример за това как тялото може да предизвиква възпаление по грешни механизми.  В тези случаи имунната система атакува здрави клетки и тъкани и ги третира така, сякаш са вируси или бактерии. Неминуемо това може да доведе до фатални последици за засегнатия индивид.

Глюкокортикостероиди и тяхното действие

 И ето защо глюкокортикостероидите могат да имат незаменими ефекти при подобни състояния. Те предпазват организма от огромното количество протеини и молекули, участващи във възпалението. Те също така оказват влияние върху реакцията на имунната система и променят начина, по който левкоцитите реагират на инфламаторните стимули. 

Затова, след подобно важно разяснение за функциите на лекарствените стероиди, трябва да направим и подробна справка за приложението им. Кога са показани? Краткият отговор е – почти при всички заболявания с възпалителен, автоимунен и неоплазмен характер. Дългият:

1. Астма
2. Хронична обструктивна белодробна болест
3. Алергии
4. Ревматоиден артрит
5. Остеоартрит
6. Болест на Крон и други видове възпалителни заболявания на червата
7. Екзема и други кожни заболявания
8. Множествена склероза
9. Тендинит
10. Лупус

Списъкът е значително по-дълъг. Глюкокортикостероиди се дават също и на хора, които получават органни трансплантации и логиката зад това е, че след процедурата имунната система разпознава новия орган като нашественик и го атакува. Затова пак на помощ се притичват лекарствените стероиди.

Има няколко вида глюкокортикостероиди, които се използват в практикат, като конкретният тип, от който се нуждае пациентът, зависи от  здравословното му състояние и придружаващите заболявания. Сред най-често срещаните са:

1. Кортизон – той понякога се прилага инжекционно с цел да облекчи ставно възпаление.
2. Преднизон и дексаметазон - орални препарати, показани при лечението на артрит, астма, проблеми със зрението и много други състояния.
3. Триамцинолон - крем, който лекува кожни заболявания
4. Будезонид – използва се при улцерозен колит и болест на Крон, автоимунни заболявания на храносмилателния тракт и др. 

Странични ефекти на глюкокортикостероиди

Няма да подминем страничните им ефекти, естествено. А такива има. Но как глюкокортикоидите ще повлияят на конкретния човек зависи много от подбраното лекарство или дозата, която е предписана. Например, при еднократен прием или от време на време (при пристъпи на възпаление на ставите например), най-вероятно няма да има проява на никакви странични ефекти. Ако все пак, особено при по-продължителна употреба, някакви нежелани реакции се появяват, то от по-често срещаните такива може да се очакват:

•  Покачване на теглото
•  Чувство на глад
•  Задръжка на вода 
•  Променливо настроение
•  Замъглено виждане
•  Чувство на нервност или неспокойствие
•  Проблеми със съня
•  Мускулна слабост
•  Акне
•  Раздразнен стомах

Пак обръщаме внимание, че за повечето хора е безопасно да приемат стероиди и стероидни лекарства за известно време. Проблемът идва при тези, при които използването на препаратите за дълго време е наложително по медицински причини. Здравословните проблеми тогава могат да бъдат по-сериозни. Изброяваме само няколко от иначе дългия списък:

1.  Остеопороза (чупливи кости) 
2.  Високо кръвно налягане
3.  Диабет
4.  Болест на Кушинг

[caption id="attachment_7609" align=aligncenter width=500] Статини[/caption]

Така че, можем да обобщим следния извод за глюкокортикостероиди – необходимо зло. Ако лекар ги е предписал, значи нуждата от тях е наистина голяма и е преценено, че ползата ще превъзхожда риска от употребата им. При краткосрочен период на приложение те едва ли ще доведат до сериозни реакции. А както вече се разбра ефектите им могат да бъдат животоспасяващи.

Автор: Александър Манчев