Депресия по време на бременност

Защо при депресия по време на бременност се появяват изключително много и понякога резки промени, както във физически, така и в психически и емоционален план?

Бременността е колкото вълнуващ период, толкова и период, изпълнен с много противоречия и предизвикателства.
Обществените нагласи са, че периодът на бременност и майчинството с грижите за новороденото са най-хубавият период за жената.

Нека отчетем обаче, че настъпващите промени в соматичен и психически план често водят и до промяна в социалната роля. Колкото и желана да е, бременността се явява силен стресогенен фактор за жената. Необходимо е да се овладеят нови механизми за справяне със стреса и безпокойството.

Жените са застрашени от развитие на депресия по време на бременност в следствие от всички тези промени.

Например, обичайна симптоматика в началното на бременността се явяват загубата на апетит, спад в енергичността, проблеми със съня и др. Сега прочетете пак и вижте, че изброените, освен нормативно преживяване са и най-честата симптоматика на депресия по време на бременност

Тъй като тези симптоми се явяват нормални за всяка бъдеща майка, бременните жени рядко търсят психотерапевтична помощ. Влошеното психическо състояние на бъдещата майка се явява и риск за благоприятното развитие на плода, затова лечението е важно.

Рискът е и за майката, и за детето.

Кои са обичайните симптоми на бременността?

• Гадене или повръщане, които може да се случват по всяко време на денонощието;
• Проблеми с перисталтиката - затруднени изхождания, газове и др.;
• Често уриниране;
• Хемороиди;
• Разширени вени;
• Чувство за умора и липса на енергия;
• Мускулни крампи и болки в мускулите;
• Оток по крайниците;
• Замаяност;
• Чувствителност и нарастване на гърдите;
• Промяна в теглото и др.;

Някои от тези симптоми са очаквани от бъдещата майка, но други не. Очаквани или не, те неимоверно носят дискомфорт и водят до нарушаване на ежедневното функциониране на жената.

Емоциите през периода на бременност може да бъдат изключително амбивалентни – от щастието за очакване на малкото вързопче, през тревогата дали всичко е наред, страхът от самото раждане, и до гнева заради всичкия дискомфорт. Това може да благоприятства за развитие на депресия по време на бременност.

Настроението често е променливо и нелогично. Емоционалните реакции и преживявания могат да бъдат прекомерни на моменти. Чувството за вина често съпътства бременните жени. Много от бременните жени не се чувстват особено щастливи, че ще стават майки и това е съвсем нормално предвид целия дискомфорт, който преживява жената.

Според социалните норми обаче сякаш жената трябва да пърха от щастие и да изтърпява стоически. Това много често кара бременната жена да се чувства сама по извървяването на този път.

Чувството на вина може да се прояви и по отношение на първото дете, защото заради физическия дискомфорт бременната майка е донякъде възпрепядствана да полага същите грижи както досега за първото си дете. Това може да я накара да се чувства
не достатъчно добра майка и да в нея да се загнезди чувство за непълноценност.

Някои проучвания сочат, че около 15% от жените ще имат тревожност и/или депресия по време на бременност

Сигурна съм, че процентът е значително по-висок от това, което се съобщава. Тези състояния на депресия по време на бременност в последствие много често остават под формата на следродилна депресия, след като бебето се роди.

Съвсем естествено, броят на случаите на жени с депресия по време на бременност зависи от социокултурното влияние, икономическия и здравен статус.
Никоя бъдеща майка не е застрахована.

Амбивалентните чувства и негативните емоции са с особен интензитет през първия триместър от бременността. През втория триместър те отслабват значително, тъй като голяма част от симптоматиката, причиняваща физически дискомфорт намалява.

Да не забравяме, че бременността е преходен периоден и през този период се формира и една нова идентичност на жената. С раждането на детето, тя вече няма да е само жена, съпруга, партньор и т.н. тя придобива и една съвсем нова и различна роля – тази на родителя.

Това е огромна прояна и изисква период на адаптация. Променящата се роля на майката, както и на бащата, неимоверно ще доведат и до промяна на взаимоотношенията с другите хора.
Подкрепата от близките и социалния кръг е от особено значение за жената да премине по-безболезнено през предизвикателството да дари живот.

Близките могат значително да подпомогнат по-доброто психологическо приспособяване на жената към преживяванията по
време на бременността. Представата на майката за бебето и за собствената си роля на майка се развива постепенно по време на бременността. Обективната връзка със собствената майка помага на бременната жена да развие своята майчинска идентичност.

Автор:  Лучия Таскова – психолог

Ние от  Online Medicine   сме тук, за да ви помогнем. Ако имате нужда от   консултация   с психолог, моля, свържете се с нас през секцията за   консултации  , където ще имате възможност да уточните директен и удобен за вас час с нашия психолог Лучия Таскова.