Online Medicine България

Над менюто
collapse

Заболявания на вулва и влагалище

2024-11-11  Александър Манчев Прочетена: 305 пъти

images?q=tbn:ANd9GcRtUDpxRKFcGVct-LaAOv5V71U35Bbqf

Преканцерозни и канцерозни заболявания на вулвата

След като в други материали сме говорили за различните типове тумори в акушер-гинекологията, в тази статия е редно да засегнем онкологичните болести, които могат да поразят вулвата и влагалището. Едно особено често срещано състояние е VIN, което е чуждестранното съкращение на вулварна интраепителиална неоплазия.

Тя протича в степени, стигащи до 3 на брой. Характерно за нея е, че протича с промени в епитела на кожата, но без все още да се наблюдават хистологични доказателства, че клетките са се превърнали в ракови. Много типично за VIN е, че се среща при менопаузални жени. Клонични се проявява с кожни изменения, които могат да се срещат както при атрофичните, така и при хипертрофичните дистрофии на вулвата. Субективната симптоматика се отнася до мъчителен вулварен сърбеж, за който жената съобщава при прегледа. Диагнозата може да се постави само хистологично след ексцизионна биопсия.

Друго прекацерозно състояние е болестта на Боуен, или Мorbus Bowen. Болест на Боуен се определя като вирусно обусловен карцином in situ на вулвата. Етиологията му е категорично свързана с предхождаща инфекция с human papilloma virus, тип HPV 16, но често се дължи също и на кондиломатозен вулвит, водещ началото си от типовете човешки папиломен вирус  6 и 11. Диагнозата се поставя чрез биопсия, а лечението е хирургично. 

Доброкачествените тумори на вулвата също не са нещо необичайно. Сред по-известните ни са:

  • Фибром на вулвата
  • Липом на вулвата
  • Киста на вулвата (на Бартолиновата жлеза)

Злокачествените тумори, обаче, далеч не щадят външните женски полови органи също. Едно от най-тежките заболявания е карцином на вулвата. Среща се предимно при жени на 60+ години., но 5% от пациентките са в по-млада възраст, още преди даже да е започнала менопаузата. Етиологията и тук засягаа дългогодишна и хронична инфекция с високорискови онкогенни HPV щамове - именно щамовете 16 и 18. 

Така стигаме и до сарком на вулвата. За щастие, той е изключително рядко заболяване, макар че е силно смъртоносно. Туморът може да достигне огромни размери. Той, за разлика от карциномите, е с гладка повърхност. По правило прогнозата при него е по-лоша от тази на карцинома.

Към други заболявания на вулвата се причисляват и язвите на вулвата. Това са венерически инфекции, които се проявяват клинично с язва в областта на вулвата. Биват следните два вида:

  1. Ulcus molle (мек шанкър) – причинява се от Грам-отрицателен стрептокок. За мекия шанкър е характерно, че се проявява с множествени язви с диаметър около 1см., които са болезнени и меки, а дъното им е покрито с гноен налеп. Лекуват се с гентамицин.
  2. Ulcus durum (твърд шанкър) - проявява се като първичен афект на луеса. Възниква след 3 седмици от половия контакт, най-често върху големите и малките лабии. 

Заболяванията на влагалището могат да бъдат предракови – съкратени от VAIN като вагинална интраепителиална неоплазия, която също като VIN протича в степени:

  • I степен – лекостепенна дисплазия на влагалищния епител.
  • 2 степен – дисплазия от средна степен.
  • 3 степен – тежка дисплазия или локално развил се карцином на влагалищния епител. Среща се в участъци от аденоза на влагалището или от участъци, инфектирани с HPV вируси. Лечението включва деструктивна терапия, а също и ексцизионна биопсия. 

Аденоза на влагалището се определя като наличие на участъци от ендоцервикален епител по влагалищните стени. Аденозата на влагалището се среща при момичета и млади жени, които по време на ембрионалното си развитие през плацентата са развили карцином, повлияван от синтетични естрогени от типа на диетилстилбестрол и естроген. Лечението се състои в деструкция на аденозните участъци. 

Карциномът на влагалището, от своя страна, може да бъде:

  • Първичен – при него се допуска  участието на онкогенни вируси от типа на HPV и HSV-2. Най-често се касае за плоскоклетъчен рак. Този рак се манифестира със засилен флуор (бяло течение)и контактни кръвотечения. При оглед със спекулума лекарят вижда или туморовидна формация,  или характерно разязвяване на влагалищната стена. Протича в няколко стадия, според това структурите, които е обхванал: Iстадий – влагалище, II – паравагинална тъкан, III – до тазова стена, IV – далечни метастази. Лечението е хирургично и се състои от вагинектомия, но се прави и комбинация от лъче- или химиотерапия.
  • Метастатичен – той може да се появи от цервикален карцином в стадии IIA и IIIА, както и от ендомeтриален карцином, ретроградни метастази, тумори на яйчника и др.

Автор: Александър Манчев

 


Share: