[wpcode id="8881"]

Имунна система - може би най-същественият фактор, който играе роля при опазването на живия организъм – от предотвратяване на инфекции при нашествие на чужди агенти до предпазване от безконтролно клетъчно делене, водещо до рак. Тя е недооценена в много отношения. Просто защото не я виждаме така изразено като другите органи, ние я приемаме за даденост. Но всъщност тя е главният герой, който, скрит зад кулисите, ни опазва невредими в свят на бактерии, вируси, гъбички и безброй други външни и вътрешни потенциални вредители.

Имунна система - същност и приложение

И въпреки че тя не е толкова осезаема като ръцете, очите, стомаха и червата ни, имунната система може да бъде премерена качествено и количествено. Изследването на имунната система на човека в норма и патология става чрез прилагане на специфични имунологични методи и тяхната интерпретация от лекар-специалист в областта.

Лабораториите по клинична имунология не само предоставят данни за имунния статус на пациента, но и експертна помощ за лекарите по отношение интерпретацията и диагностичната стойност на използваните тестове. Тогава едва ли ще бъде учудващо да разберем защо специалността имунология има толкова много клонове в научен и терапевтичен план. Тя е млада медицинска специалност и се разглежда в следните подвидове:

• Инфекции и имунитет (инфекциозна имунология)
•  Имунодефицитни състояния
•  Алергия и свръхчуствителност
•  Автоимунитет
•  Туморна имунология
•  Трансплантационна имунология
•  Репродуктивна имунология
•  Имунопрофилактика и имунотерапия
•  Лабораторни техники в клиничната имунология

Имунна система - видове имунитет

Тогава какво имаме предвид под твърде общия термин „имунна система“? Ако трябва да я дешифрираме, имунната система представлява динамична физиологична система, което е съставена от органи, тъкани, клетки и молекули и която осъществява имунния отговор, т.е. защитата на организма от вредители. Съществуват две форми на имунитет:

• вроден имунитет – това е естествената резистентност на организма ни, която получаваме едва ли не „даром“ още с раждането си.
• придобит – още адаптивен, който развиваме на по-късен етап в живота след многобройни срещи с чуждородни агенти и изграждане на антитела срещу тях.

Много важен за нас е имунният отговор от страна на нашата имунна система, тъй като той определя как организмът ни ще реагира на срещата с даден антиген. Това е всъщност реакцията на имунната система по отношението на чужди нашественици и вещества, които не се разпознават като свои.

Спрямо него можем да отделим няколко типа патологични реакции, които потенциално могат да доведат до имунодефицитни болести (при неуспех на имунната система да осигури адекватен отговор), автоимунни заболявания (атака на имунната система спрямо собствените клетки, тъкани и органи) и алергични болести и свръхчувствителност (ненужна свръхреакция на различни компоненти на имунната система към иначе безвредни съединения, водеща до тъканна или органна увреда).

Споменатият вроден имунитет представлява първоначалният отговор на организма спрямо много микроби. Той е особено важен както за новороденото, така и за възрастния организъм, понеже функцията на този имунитет е да предотвратява, контролира или ограничава инфекцията.

Този тип вродени имунни механизми разпознават продуктите на увредени и мъртви клетки, вземат участие в тяхното премахване и в процеса на възстановяване на тъканите. Вроденият имунитет към микробите стимулира адаптацията на имунната система към заобикалящия я свят и повлиява на естеството отговорите й към него, за да ги направи максимално ефективни спрямо различните видове патогени.

Голяма „армия“ от клетки участват в този отговор. Някои са по-известни от други, но това не значи, че са по-важни. Моноцитите и макрофагите са едни от първите клетки, идващи на „местопрестъплението“. Те имат фагоцитарна функция, което значи, че буквално изяждат всичко, което не разпознават като свое. Може да са прашинки или полени от средата, може да са умиращи клетки, бактерии и др. Неутрофилите им помагат, а към тях, особено при алергични реакции и паразитни инфекции се присъединяват и еозинофилите, NK-клетки (natural killers). 

Имунна система и вроден имунитет - основни характеристики

Вродената имунна система разполага с два особено ефективни механизма, които да използва при нужда да я защитават срещу микроби и чужди нашественици. Това са възпалението и антивирусната защита. Възпалението е бърз и стереотипен, но за сметка на това неспецифичен отговор срещу различни инфекциозни, механични, химични агенти, при който протеините от кръвта преминават извън съдовете заедно с някои от споменатите по-горе клетки на имунната система, за да достигнат до инфектираната локация и да унищожат провокиращите агенти.

Антивирусната защита пък се състои от промени вътре в клетките, които предотвратяват намножаването на вирусите и ги правят чувствителни към унищожаване от белите кръвни клетки, като по този начин ефективно елиминират резервоарите на вирусната инфекция. Възпалението е незаменим защитен механизъм, но той също трябва да бъде озаптяван в определени ситуации. Острото възпаление, например, може да доведе до повече вреди, ако не бъде контролирано навреме, докато хроничното носи пагубни последствия за организма, ако продължава да „тлее“ в дългосрочен план.

Колкото и да е полезен обаче, вроденият имунитет не винаги е напълно ефективен и причината за това е в неговата постоянна готовност да действа срещу всички възможни патогени. Това често го прави недостатъчно пригоден за един или друг конкретен микроб, а в толкова сложна и фина реакция на борба срещу чуждородни агенти е нужен индивидуален и строго преценен подход към всеки конкретен причинител.

Придобит имунитет или адаптивен имунитет - неизменна част от еволюцията на всяка имунна система

Затова в еволюцията на организмите, освен вроден имунитет, се е утвърдил и придобит имунитет. Той се нарича още адаптивен. Първо, защото се развива след като проникването на патогените вече се е осъществило, и второ - защото той е много по-бърз и по-силен, но при условие, че имунната система вече се е запознала с дадения патоген при предишна инфекция. Той е много по-специализиран в конкретния си клетъчен клон. Клетките, които вземат участие в адаптивната проява на имунитета, са Т клетките с всичките им разновидности (наивни, активирани и паметови), Т-хелпери, Т-килъри, Т-лимфоцити и др.

След като стана ясно колко подценена е нашата имунна система, стигаме до въпроса как да й помогнем в тази непрестанна борба с нашествениците? Или поне да не й пречим да си върши безупречно жизненоважната работа. Природата ни е дарила с храни, които са естествени „бустъри“ на имунната система, т.нар. модулатори, които я подкрепят и са рамо до рамо с нея в битката. Ето някои от по-достъпните:

• Витамин С- смята се, че витамин С повишава производството на бели кръвни клетки, които, както вече стана ясно, са ключови за борбата с инфекциите. Ние вече знаем, че повечето цитрусови плодове са с високо съдържание на витамин С, а с такова разнообразие от избор на пазара е лесно да добавяме малко количество от витамина към всяко хранене. Популярните цитрусови плодове включват: грейпфрут, портокали, мандарини, лимони, лайм и др. 
• Червени чушки - но пък ето и един малък туист: една порция червени чушки съдържа почти 3 пъти повече витамин С от портокалите, а те са също така и богат източник на бета-каротин, който организмът естествено превръща във витамин А – неотлъчен помощник на доброто зрение и еластичната кожа. 
• Чесън – чесънът, освен че придава вкус на храната, отдавна се използва и за медицински цели. Още ранните цивилизации признават неговата стойност в борбата с инфекциите. Чесънът притежава способността да забавя втвърдяването на артериите и в народните рецепти хората го използват за лечение на високо кръвно налягане от дълги години. Имуномодулиращите свойства на чесъна изглежда идват от високата концентрация на съдържащите сяра съединения у него като алицин, например.
• Джинджифил - джинджифилът е друга подправка, към която мнозина се обръщат, след като се разболеят. Джинджифилът помага за намаляване на възпалението, а също така може да помогне и при гадене. Въпреки че се използва в много сладки десерти, джинджифилът има загряващ и запарващ ефект, което се дължи на гингерола, който представлява вид капсаицин - съединението, придаващо лютивия вкус на чушките. Джинджифилът доказано намалява хроничната болка и дори притежава свойства за понижаване на холестерола.
• Куркума - познаваме куркумата като ключова съставка в много кърита и други екзотични ястия. Но яркожълтатата и горчива подправка също се използва от години като противовъзпалително средство при лечение както на остеоартрит, така и на ревматоиден артрит. Изследвания са показали, че високите концентрации на куркумин, който придава на куркумата отличителния й цвят, спомагат за намаляване на увреждането на мускулите, предизвикано от тежки натоварвания. Въз основа на някои проучвания, включващи животни, куркуминът е обещаващ и като имуномодулатор с антимикробни свойства.

Автор: Александър Манчев