В последните дни хантавирусът привлече сериозно внимание в Европа заради клъстер от случаи, свързани с круизния кораб MV Hondius, пътувал от Ушуая, Аржентина. По данни на ECDC към 6 май 2026 г. са съобщени 7 случая, включително 3 смъртни случая, един критично болен пациент и още симптоматични случаи. Въпреки тревожността на ситуацията, ECDC оценява риска за населението в Европа като много нисък, а СЗО оценява глобалния риск като нисък. Затова по-точно е да се каже, че хантавирусът не “завладява Европа”, а че има изолиран, тежък и международно проследяван инцидент, свързан с вероятен Andes virus след експозиция в Южна Америка.

Какво представляват хантавирусите?

Хантавирусите са група обвити, сегментирани, едноверижни РНК вируси с отрицателна полярност. Те принадлежат към семейство Hantaviridae, разред Bunyavirales. В медицинската практика най-важни са вирусите от рода Orthohantavirus, защото именно те са свързани с тежки заболявания при човека. За разлика от много други вируси в разред Bunyavirales, които често се предават чрез членестоноги, като кърлежи и комари, хантавирусите се поддържат основно в природата чрез гризачи. Човекът обикновено е случаен гостоприемник.

Предаването към човека става най-често чрез вдишване на аерозолизирани частици от урина, фекалии или слюнка на заразени гризачи. Това може да се случи при почистване на мазета, бараки, селскостопански постройки, складове, тавани, дървени къщи, къмпинги или други затворени пространства, където има следи от мишки и плъхове. По-рядко инфекцията може да настъпи чрез ухапване от гризач или директен контакт със замърсени повърхности.

Етимология и исторически произход на името

Името “хантавирус” произлиза от Hantaan virus, първият добре описан вирус от тази група. Той е свързан с района около река Hantaan в Корея, където по време на Корейската война са описани хиляди случаи на тежка хеморагична треска с бъбречно засягане сред войници. По-късно вирусът е изолиран от полски мишки и групата получава името “hantaviruses” по името на основния представител Hantaan virus.

Днес таксономията е по-прецизна и медицински се използва терминът orthohantavirus за основните хантавируси, причиняващи заболяване при хората. Въпреки това в клиничната и популярната литература терминът хантавирус остава широко използван.

Епидемиология: къде се срещат хантавирусите?

Хантавирусите имат глобално разпространение, но различните видове причиняват различни заболявания и са свързани с различни географски региони.

В Европа и Азия хантавирусите най-често причиняват хеморагична треска с бъбречен синдром — HFRS. В Европа най-чест е Puumala virus, пренасян от горската полевка, който обикновено причинява по-лека форма, известна като nephropathia epidemica. В Европа се срещат още Dobrava-Belgrade virus, Seoul virus, Tula virus и други, като Dobrava може да протича по-тежко.

В Северна и Южна Америка хантавирусите по-често се свързват с хантавирусен белодробен или кардиопулмонален синдром — HPS/HCPS. Това е по-рядко, но потенциално много по-смъртоносно заболяване, при което основното засягане е белият дроб, съдовият ендотел и сърдечно-съдовата система.

В ЕС/ЕИП ECDC съобщава приблизително 1 500 до 5 000 случая годишно, като голяма част са свързани с Puumala virus. За 2023 г. 28 държави от ЕС/ЕИП са докладвали 1 885 случая на хантавирусна инфекция.

Основни заболявания, причинени от хантавируси

Хантавирусите причиняват два основни клинични синдрома:

1. Хеморагична треска с бъбречен синдром — HFRS

Това е типичният синдром в Европа и Азия. Засяга основно бъбреците, съдовете и кръвосъсирването. Може да протече от леко до тежко, като тежките случаи включват шок, остра бъбречна недостатъчност, кръвоизливи и мултиорганно засягане.

Класически се описват пет фази:

1. Фебрилна фаза — висока температура, главоболие, болки в мускулите и кръста, гадене, повръщане, коремна болка, зачервяване на лицето и очите.
2. Хипотензивна фаза — спадане на кръвното налягане, съдова пропускливост, риск от шок.
3. Фаза на олигурия — намалено отделяне на урина, повишени урея и креатинин, остра бъбречна недостатъчност.
4. Диуретична фаза — рязко увеличаване на урината при възстановяване на бъбречната функция, с риск от дехидратация и електролитни нарушения.
5. Възстановителна фаза — постепенно нормализиране, което може да продължи седмици до месеци.

CDC описва HFRS като тежко и понякога смъртоносно заболяване, което засяга бъбреците; симптомите обикновено започват 1–2 седмици след експозиция, но понякога могат да се появят до 8 седмици по-късно.

2. Хантавирусен белодробен / кардиопулмонален синдром — HPS/HCPS

Това е синдромът, типичен за американските хантавируси, включително Andes virus. Началото често прилича на грип: температура, отпадналост, мускулни болки, главоболие, гадене, повръщане, диария, коремна болка. След това може бързо да настъпи белодробна фаза с кашлица, задух, тахипнея, хипоксемия, белодробен оток и шок. CDC подчертава, че ранните симптоми наподобяват други респираторни заболявания, което прави диагнозата трудна в началото.

При HPS/HCPS опасността е, че пациентът може да изглежда като с “обикновена вирусна инфекция”, но за кратко време да развие тежък дихателен дистрес и циркулаторен колапс.

Щамът Andes virus — защо е толкова важен?

Andes virus е един от най-опасните хантавируси. Той е ендемичен за части от АржентинаиЧили и се свързва основно с хантавирусен белодробен/кардиопулмонален синдром. За разлика от почти всички други хантавируси, Andes virus е единственият хантавирус, за който е доказано, че може да се предава от човек на човек, макар това да е рядко и обикновено ограничено до близки контакти.

Основният резервоар в Южна Америка е дългоопашатият оризов плъх — Oligoryzomys longicaudatus. Човек може да се зарази чрез контакт с отделяния на заразени гризачи, но при вирус Андес съществува и риск при много близък контакт с болен човек — например съжителство, интимен контакт, грижи без защита или продължителен контакт в затворени пространства.

Инкубационният период при Andes virus е приблизително 4 до 42 дни според CDC. Ранните симптоми включват температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, гадене, повръщане, диария, кашлица, гръдна болка, липса на апетит и затруднено дишане.

Andes virus е особено тревожен поради три причини:

Първо, може да причини тежък HPS/HCPS с бързо влошаване. Второ, смъртността е висока — CDC посочва приблизително 36% при описани случаи, а чилийски данни съобщават около 32% смъртност при HPS, причинен от Andes virus. Трето, макар и рядко, възможността за предаване между хора го отличава от повечето други хантавируси.

Актуалният клъстер, свързан с круизния кораб

През май 2026 г. СЗО и ECDC съобщават за клъстер от хантавирусни инфекции, свързани с круизен кораб, отпътувал от Ушуая, Аржентина. Към 6 май 2026 г. ECDC съобщава за 7 случая, включително 3 смъртни случая. СЗО подчертава, че човешката хантавирусна инфекция обичайно се придобива чрез контакт с урина, фекалии или слюнка на заразени гризачи, но при Andes virus е описано ограничено предаване от човек на човек.

Този инцидент не означава, че Европа е в масова епидемия. Той обаче е сериозен поради международния характер на пътуването, тежестта на заболяването, смъртните случаи и вероятната връзка с Andes virus. ECDC изрично посочва, че рискът за Европа е много нисък, но случаят изисква проследяване на контактите, лабораторно потвърждение, изолационни мерки и международна координация.

Клинична картина и симптоми

Хантавирусната инфекция често започва неспецифично. Това е една от причините да бъде опасна — пациентът и лекарят могат първоначално да мислят за грип, COVID-19, гастроентерит, пневмония, сепсис или друга вирусна инфекция.

Ранни симптоми

Най-честите начални прояви включват:

• висока температура;
• втрисане;
• силно главоболие;
• болки в мускулите;
• болки в кръста и гърба;
• отпадналост;
• гадене и повръщане;
• коремна болка;
• диария;
• зачервяване на лицето;
• зачервяване на очите;
• замъглено зрение;
• суха кашлица;
• гръдна тежест или болка.

При HFRS по-изразени са бъбречните и хеморагичните прояви. При HPS/HCPS по-изразени са белодробните и сърдечно-съдовите прояви.

Тежки симптоми и усложнения

При прогресия могат да се развият:

• задух;
• учестено дишане;
• ниска кислородна сатурация;
• белодробен оток;
• ниско кръвно налягане;
• шок;
• остра бъбречна недостатъчност;
• намалено отделяне на урина;
• кръвоизливи;
• тромбоцитопения;
• мултиорганна недостатъчност;
• смърт.

Как хантавирусът може да убие човек?

Хантавирусите не убиват чрез “класическо разрушаване” на тъканите, както някои други инфекции. Основният механизъм е тежко нарушение на съдовата пропускливост и възпалителна реакция, особено в малките кръвоносни съдове.

При HPS/HCPS вирусът засяга ендотела — вътрешната обвивка на кръвоносните съдове. Това води до изтичане на плазма от съдовете към тъканите, особено в белите дробове. Така се развива некардиогенен белодробен оток — белите дробове се изпълват с течност, без причината да е първично сърдечна недостатъчност. Пациентът започва да се задушава, кислородът в кръвта пада, а сърцето се натоварва. В тежки случаи настъпва шок и смърт.

При HFRS основният удар е върху бъбреците и съдовата система. Развиват се хипотония, шок, остра бъбречна недостатъчност, електролитни нарушения и понякога кръвоизливи. Смъртта може да настъпи от шок, тежка бъбречна недостатъчност, белодробен оток, кървене или мултиорганна недостатъчност.

Диагностика при инфекция с хантавирус

Диагнозата изисква комбинация от клинична преценка, епидемиологични данни и лабораторно потвърждение.

Кога трябва да се подозира хантавирус?

Трябва да се мисли за хантавирус, ако пациентът има остро фебрилно заболяване и:

• е бил в контакт с гризачи или техни екскременти;
• е почиствал мазе, таван, склад, селскостопанска постройка или каравана;
• е пребивавал в район с известна циркулация на хантавирус;
• е пътувал в Южна Америка, особено Аржентина или Чили;
• има тежък задух след грипоподобно начало;
• има бъбречна недостатъчност с температура и тромбоцитопения;
• е бил близък контакт на потвърден случай на Andes virus.

Лабораторни изследвания

Използват се:

• серология — IgM и IgG антитела;
• ELISA тестове;
• RT-PCR в ранните фази или при специализирани лаборатории;
• пълна кръвна картина — често тромбоцитопения, левкоцитоза или хемоконцентрация;
• бъбречни показатели — урея, креатинин;
• чернодробни ензими;
• електролити;
• коагулационни показатели;
• газов анализ при задух;
• рентгенография или КТ на бял дроб при съмнение за HPS.

При Andes virus и тежък HPS диагностиката трябва да бъде бърза, защото клиничното влошаване може да настъпи рязко.

Лечение на инфекции с хантавирус

Няма специфично одобрено антивирусно лечение, което надеждно да излекува хантавирусната инфекция, и няма универсално достъпна ваксина за Andes virus. CDC посочва, че при него няма специфично антивирусно лечение или ваксина, а ранната медицинска помощ е критична, като лечението е насочено към поддържане на жизнените функции.

Основни принципи

Лечението е предимно поддържащо:

• ранна хоспитализация при съмнение за тежко протичане;
• мониториране на сатурация, кръвно налягане, диуреза и лабораторни показатели;
• кислородотерапия;
• интензивно лечение при дихателна недостатъчност;
• механична вентилация при тежък HPS;
• вазопресори при шок;
• внимателен баланс на течности — особено важно, защото прекомерното вливане може да влоши белодробния оток;
• диализа при тежка бъбречна недостатъчност;
• лечение на електролитни нарушения;
• изолационни мерки при подозрение за Andes virus поради възможно, макар и рядко, предаване между хора.

При някои форми на HFRS в определени условия е обсъждан рибавирин, но това не е универсално решение и не замества ранната интензивна поддръжка. При HPS/Andes virus основното животоспасяващо лечение е бързото разпознаване и интензивната терапия.

Превенция и профилактика

Най-важната профилактика е контролът на контакта с гризачи.

В дома и работната среда

• Запечатване на дупки и отвори, през които влизат гризачи.
• Съхраняване на храна в плътно затворени съдове.
• Поддържане на чисти складове, мазета, тавани и гаражи.
• Премахване на отпадъци, дървесина и материали, които могат да служат за укритие на гризачи.
• Използване на капани и професионална дератизация при нужда.
• Избягване на метене или прахосмукачка върху места със следи от гризачи, защото това може да разпръсне вирусни частици.
• Навлажняване с дезинфектант преди почистване.
• Използване на ръкавици и маска при почистване на рискови помещения.
• Добра вентилация преди влизане в дълго затворени помещения.

При пътуване

• Избягване на спане в помещения със следи от гризачи.
• Да не се пипат живи или мъртви гризачи.
• Храната да се държи затворена.
• При пътуване в ендемични райони на Аржентина и Чили да се избягват места с видима гризачна активност.
• При симптоми след такова пътуване лекарят трябва да бъде информиран за експозицията.

При съмнение за Andes virus

Поради рядката възможност за предаване от човек на човек, CDC препоръчва избягване на близък контакт с болен, често миене на ръце, избягване на целувки, сексуален контакт, споделяне на напитки, прибори, цигари, вейпове или храна от една и съща чиния с човек, който може да има Andes virus.

Защо хантавирусът е опасен?

Хантавирусът е опасен не защото се разпространява лесно като грип или COVID-19, а защото при определени щамове може да причини много тежко заболяване с висока смъртност. Опасността идва от няколко фактора:

Първо, ранните симптоми са неспецифични и могат да бъдат подценени. Второ, при HPS/HCPS влошаването може да стане драматично бързо — от температура и мускулни болки до тежък задух, белодробен оток и шок. Трето, специфично лечение няма. Четвърто, Andes virus има допълнителна особеност — рядка, но реална възможност за предаване между хора при близък контакт.

Хантавирусите са сериозни зоонозни патогени, пренасяни основно от гризачи. В Европа най-често се срещат форми, свързани с бъбречно засягане, особено Puumala virus, докато в Южна Америка особено важен е Andes virus, който може да причини тежък хантавирусен кардиопулмонален синдром и е уникален с възможността за ограничено предаване от човек на човек.

Настоящият международен инцидент, свързан с круизен кораб и вероятен Andes virus, е сериозен, но не означава масово разпространение в Европа. Най-важните мерки остават ранно разпознаване, бързо търсене на медицинска помощ при симптоми след рискова експозиция, контрол на гризачите и адекватна профилактика при почистване на рискови помещения.

Автор: д-р Цанко Стефанов