Особености в приложението на лекарствено лечение при деца
Класификацията на педиатричната популация според възрастта е от съществено значение за адекватното им лечение и грижа. Общо взето, децата се делят на няколко основни групи, в зависимост от техните физиологични особености и характеристики на развитието:
- Новородени - първите 4 седмици от живота. Наблюдават се особени потребности и рискове, свързани с приспособяването към външната среда.
- Бебета - този период обхваща възрастта от 4 седмици до 1 година. Децата продължават да претърпяват интензивен растеж и развитие, което изисква специфични подходи при лечението им.
- Деца - този етап включва възрастта от 1 до 12 години, децата преминават през различни физиологични и емоционални промени, които повлияват тяхното здраве и методи на лечение.
Международният Комитет по Хармонизация (International Committee on Harmonization) предлага по-детайлно разделение на педиатричната популация, особено за целите на клинични изпитвания и одобрението за употреба на нови лекарствени продукти.
- Недоносени новородени
- Новородени (0-27 дни)
- Кърмачета (28 дни до 23 месеца)
- Деца (2-11 години)
- Юноши (12-16 / 18 години)
Това подробно разграничение е от съществено значение за установяването на дозировки, ефективност и безопасност на лекарствата при различните възрастови групи в педиатричната практика.
Абсорбцията на лекарствата е ключов аспект от техния ефект в организма, особено когато става въпрос за лечението на деца. Приемът на киселинно нестабилни лекарства, като бета-лактамни антибиотици (напр. амоксицилин, цефалексин, цефуроксим, цефиксим), през устата (орален прием), увеличава тяхната бионаличност, докато за слабите органични киселини като Фенобарбитал и Фенитоин, тази биодостъпност е по-ниска.
За новородени и малки деца, ректалното и перкутанното приложение на лекарства е високоефективно. Например, приложението на Диазепам и Парацетамол по ректален път повишава тяхната бионаличност. Ректалното приложение е особено подходящо за деца, които са с гадене и повръщане или имат склонност към гърчове.
Трябва да се обърне внимание, че при перкутанното (през кожата) приложение на лекарства като Дифенхидрамин, Лидокаин и глюкокортикостероиди, дори на малки кожни участъци, може да се увеличи рискът от системна токсичност, особено през първите 8-12 месеца от живота на детето.
Също така, скоростта на абсорбция на лекарствата при интрамускулното приложение е удължена при новородени и бебета в ранна възраст (4-6 месеца) в сравнение с по-големите деца. Тези фактори са важни за обмислянето на оптималния метод за приложение на лекарствата при децата с цел постигане на максимална ефективност и минимални странични ефекти.
Разпределение
Поради по-ниските концентрации на лекарство свързващите протеини и намаления афинитет, както и намалена активност на метаболизиращите ензими при новородени, някои лекарства като напр. фенитоин могат да бъдат значително по-ефективни и едновременно с това токсични и опасни. Това означава, че при лечението на новородени трябва особено да се внимава с дозите и видовете лекарства.
Метаболизъм
При новородените се наблюдава бързо развитие на определени ензими, които участват в метаболизма на лекарствата в тялото. Например, някои от тези ензими се активират веднага след раждането, като по-късно се присъединяват и други.
Някои глюкуронидиращи ензимни пътища са по-малко активни при новородените. Например, новородените не могат да метаболизират хлорамфеникол, което може да доведе до "gray baby syndrome" - състояние, което се характеризира със симптоми като повръщане, неонатална хипотермия, отпуснатост, цианоза и кардиоваскуларен колапс.
Прилагането на лекарствени продукти, които съдържат бензилов алкохол, трябва да се избягва при новородени, поради незрялата глицинова конюгация. Това може да доведе до натрупване на бензоена киселина и сериозни проблеми като респираторна депресия, метаболитна ацидоза, хипотония, гърчове и конвулсии, трудно учестено дишане.
Относно парацетамол, при възрастните той се метаболизира главно чрез глюкуронидиране, докато при новородени - по-малко от 20% от дозата се глюкуронидира, останалата част се компенсира от сулфатиране. Поради това се смята, че парацетамолът е по-малко токсичен при децата в сравнение с възрастните. 
Екскреция
Различните аспекти на бъбречната функция играят важна роля при елиминирането на лекарствата от организма, особено по време на неонаталния период. Новородените имат значително намален Индекс на гломерулна филтрация(GFR) в сравнение с възрастните, като при недоносените бебета бъбречната функция е още по-редуцирана.
Този факт показва, че неонаталните дозови режими за някои лекарства, като например антибиотиците от класа на аминогликозидите или ванкомицин, трябва да бъдат коригирани, за да се избегне токсична кумулация на лекарството в организма.
С развитието на бебето, GFR се увеличава прогресивно и достига нива, сравними с тези при възрастните, около 8-12 месеца след раждането. Затова, оценката на бъбречната функция е от съществено значение при определянето на дозите за лекарства с висок ренален клирънс, т.е. лекарства които се екскретират главно чрез бъбреците, като например цефтазидим, фамотидин и аминогликозиди.
Също така, важно е да се има предвид, че някои лекарства, като бетаметазон и индометацин, могат да повлияят съзряването на бъбреците или бъбречния кръвоток.
Други аспекти в приложението на лекарствено лечение при деца
Приложението на лекарства при деца може да се различава значително от това при възрастните. Например, антихистамините и барбитуратите, които обикновено предизвикват седация при възрастните, могат да провокират „хиперактивност“ при децата. Също така, увеличената чувствителност към седативните ефекти на пропофол при деца може да доведе до прилагане на неподходящо високи дози, което в резултат може да предизвика сериозни проблеми като синдром на остра сърдечна недостатъчност, метаболитна ацидоза и мулти-органна недостатъчност.
Освен това, уникалните характеристики на растежа при децата могат да ги направят по-уязвими към токсичността на определени лекарства. Например, тетрациклините могат трайно да оцветят развиващите се зъби, а глюкокортикостероидите могат да забавят удължаването на костите. Всички тези фактори трябва да бъдат взети под внимание при избора и приложението на лекарства при деца.
При избора на лекарства за деца е важно да се има предвид наличието на генетични различия. Например, генетичният полиморфизъм на CYP2C9 може да има значително влияние върху метаболизма на определени лекарства. Този ензим има различни алелни варианти, като някои от тях могат да доведат до намалена активност на ензима.
За лекарства като варфарин, ибупрофен и фенитоин, които са метаболизирани от CYP2C9, наличието на тези алелни варианти може да влоши метаболитните процеси, като резултатът е нежелано кумулиране на лекарството в организма и повишен риск от токсични ефекти.
Определяне на дозата при деца
При определянето на дозата на лекарствата за деца, най-често се използват различни формули, които са базирани на дозите за възрастните, но вземат предвид фактори като възрастта на детето, теглото му и други характеристики. Тези формули, като Fried, Clark и Young, се опитват да предоставят приблизителни дози за децата, като се основават на предположението, че детето е просто умалено копие на възрастните.
Въпреки това, децата не са умалени възрастни!
При определянето на дозата за деца, трябва да се вземат предвид различни фактори като основното заболяване, придружаващите заболявания, възрастта, теглото, както и развитието на органите, които участват в елиминирането на лекарството.
Също така, е важно да се отбележи, че при деца със затлъстяване трябва да се има предвид т.нар. формула за Lean Body Mass (LBM), която отразява теглото на мускулна и костна маса, без мастната тъкан. Това е важно, защото при затлъстяването мастната тъкан може да влияе на метаболизма и елиминирането на лекарствата.
Дозов интервал на лекарствено лечение при деца
Дозовият интервал на лекарствата е определен от тяхния плазмен полуживот, който може да варира в зависимост от възрастта на пациента. Например, за лекарството теофилин дозовият интервал се различава при възрастни, деца и новородени. Възрастните обикновено приемат теофилин три пъти дневно, докато при децата приложението може да е четири пъти дневно, а при новородените два или три пъти дневно. Тази разлика се дължи на по-бавния метаболизъм при възрастните и особено при новородените. 
Избор на подходящ начин на приложение на лекарствените продукти
Изборът на подходящ път на приложение на лекарствата играе ключова роля в тяхната ефективност и безопасност. Например, мидазолам може да се приложи букално (между венците и бузата) при епилепсия, докато други лекарства се приемат орално. Течните форми на лекарствата могат да съдържат алкохол, пропилен гликол и оцветители, които следва да бъдат внимателно взети предвид. За деца с диабет трябва да се следи течните лекарствени форми да не съдържат в състава си захар.
Внимание трябва да се обърне и на съставки като аспартам, които могат да бъдат проблемни за деца с фенилкетонурия. Приложението на сорбитол и глицерол при високи дози може да предизвика диария. Ректалното приложение се използва за лекарства като карбамазепин, диазепам, парацетамол и диклофенак. Освен това, съществуват и парентерални и инхалационни начини на приложение на лекарства, които се избират спрямо нуждите на пациента и характеристиките на лекарството.
В заключение, при избора и приложението на лекарствени продукти за педиатрични пациенти, е от съществено значение да се вземат предвид множество фактори. Различията във фармакокинетиката и фармакодинамиката при децата, като абсорбция, метаболизъм, елиминация и терапевтичен отговор, изискват специално внимание и индивидуализиран подход.
Също така, генетичните различия, особеностите на растежа и развитието на органите играят ключова роля в определянето на оптималния режим на лечение. Следователно, внимателното обмисляне на тези аспекти е от решаващо значение за успешното и безопасно лечение на педиатричните пациенти.