Понятието психосоматика и неговото значение в психологията

Психосоматиката е често срещано явление. Ако се опрем на буквалния превод на думата психосоматика от гръцки език (психе - душа и сома – тяло), то това предполага, че психосоматиката се опира на връзката между душата (респективно и психиката) и тялото.

Човекът е едно цяло, където всички системи в тялото следва да функционират заедно. Ако се наблюдава нарушение в една от тези системи, то това неимоверно дава отражение и на другите. С две думи, когато страда душата, страда и тялото. И обратно – когато здравето на тялото е застрашено, то това се отразява и на психическото състояние на индивида. Редица изследвания доказват, че голяма част от физическите симптоми се дължат на вътрешни конфликти и емоционален дисбаланс. Психосоматика е взаимодействието между мислите, емоциите, чувствата, поведението и физическото здраве на човека.

 [caption id="attachment_3812" align=aligncenter width=701] Психосоматични разстройства - материал на д-р Цанко Стефанов за различните видове психосоматични разстройства (натиснете върху снимката)[/caption]

Често се случва пациенти да споделят за болка и дискомфорт, за които медицинските специалисти не могат да открият конкретна причина. Именно това състояние често се приема за психосоматично или че болката е израз на нещо, което се случва на психично ниво. В такива случаи пациентите често са насочвани за консултация със специалисти по психично здраве.

За диагностиката и лечението на психосоматика и психосоматични разстройства

Проблемът, за който пациентите споделят, може да бъде диагностициран като психосоматичен, едва когато се елиминират всички други възможни причини от медицинските специалисти. Лечението, обаче, би било най-успешно с употреба на фармацевтични продукти и хранителни добавки, в съчетание с психотерапия. Това предполага връзка между медицинските специалисти и психотерапевта, който работи с пациента. Online Medicine предлага такава услуга.

Въпреки че често източникът на болка е на психично ниво, то това далеч не означава, че тази болка не е реална. Напротив! Болката съществува и може да доведе до пълно изтощение. Тези състояния могат да се подобрят или да бъдат напълно елиминирани само с правилното комбинирано лечение.

Психосоматични прояви обикновено започват да се забелязват към средата на юношеска възраст и при възрастни индивиди, когато хората са подложени на по-голям стрес. Стресът в ежедневието и тревожността са най-честите причинители. И ако човек не умее добре да управлява стреса, може да развие и психосоматично разстройство.

Със сигурност факторите на околната и семейната среда играят важна роля за това. Такива фактори са семейната среда, разширеният социален кръг, работен колектив, влиянието на родители, роднини и връстници. Употребата и злоупотребата с алкохол и психоактивни вещества може също да оказва влияние. Превенцията на стреса, лечението на тревожност и депресия и евентуално лечение на зависимости могат драстично да ускорят оздравителния процес на страдащия.

Едни от най-често срещаните психосоматични разстройства са главоболие, диария, други стомашно-чревни проблеми, гадене или повръщане, тахикардия и болка в гърдите, задух, болки в скелетно-мускулната система, сексуални дисфункции и други. Холистичната психология свързва всяка психосоматична проява с конкретна причина – нещо, на което ще обърнем внимание в отделен материал.

Понякога е трудно на пациента да му бъде обяснено, че оплакванията му не се дължат на сериозно заболяване, а са от психосоматичен характер. Често се среща опозиция в това да признае, че има нужда да обърне внимание на психическото си здраве. Поне в България все още съществува стигмата за психиатрите, че лекуват само лица с тежки психиатрични заболявания. От изключителна важност е към пациента да бъде подходено внимателно и с емпатия.

Доверието към препращащия към психотерапия лекар е много важно за това пациентът да поеме по правилния път към лечение. Важно е да бъде обяснено, че човекът не е с тежко психическо разстройство, а просто умът му и тялото му работят синхронизирано и затова лечението ще е по-успешно, ако се работи за минимизиране на вредните компоненти вследствие на развилата се психосоматика и връзка между отделните симптоми.

Автор: Лучия Таскова - психолог