[wpcode id="8881"]

Какво представлява състоянието остър бронхиолит?

Остър бронхиолит е често срещана инфекция на долните дихателни пътища, която засяга предимно бебета и малки деца, обикновено на възраст под две години. Това състояние включва възпаление и отделяне на секрет в бронхиолите - най-малките въздухоносни пътища в белите дробове. Острият бронхиолит се характеризира с внезапно начало и обикновено е в резултат на инфекция на горните дихателни пътища. Инфекцията преобладава най-често през зимните и ранните пролетни месеци.

Състоянието се причинява предимно от вирусни инфекции, като най-честият причинител е респираторно-синцитиален вирус (RSV). Други вируси като риновирус, грип и парагрип обаче също могат да доведат до развитието на бронхиолит. Тази инфекция води до образуване на секрет в бронхиолите, което води до запушване на дихателните пътища и може да затрудни дишането на пациента.

Състоянието остър бронхиолит обикновено е самоограничаващо се и продължава около една до две седмици. В някои случаи обаче, особено при недоносени деца, такива с основни заболявания на сърцето или белите дробове или с отслабена имунна система, бронхиолитът може да се влоши и да се наложи хоспитализация.

Причини за развитие на остър бронхиолит

Основната причина за развитие на остър бронхиолит при децата е вирусна инфекция. Респираторно-синцитиалният вирус (RSV) е най-често срещаният вирус, свързан с това състояние, отговорен за повече от половината от всички случаи.

[caption id="attachment_9152" align=aligncenter width=765] Източник: onlinemedicine.bg[/caption]

Други вируси, включително риновирус, аденовирус, грип и парагрип, също могат да станат причина за развитие на остър бронхиолит. Тези вируси са силно заразни и се разпространяват по въздушно-капков път, когато заразено лице кашля или киха. Те могат да живеят и по повърхности като играчки и дръжки на врати, което прави децата особено податливи на заразяване.

Рисковите фактори, които увеличават вероятността от развитие на бронхиолит, включват преждевременно раждане, анамнеза за белодробно или сърдечно заболяване, отслабена имунна система и излагане на тютюнев дим - пасивно тютюнопушене. Състоянието е по-често срещано и при деца, които не са били кърмени, тъй като майчиното мляко доставя на малчуганите важни антитела, които помагат за предпазване от развитие на различни по вид инфекции.

Сезонният характер на бронхиолит, с пикове през зимата и началото на пролетта, може да се дължи на повишеното събиране на хора на закрито и в затворени помещения, което улеснява разпространението на вируси. Дете може да се зарази с RSV повече от веднъж, като последващите инфекции обикновено протичат по-леко и за по-кратък период от време.

Основни симптоми на остър бронхиолит

Симптомите на остър бронхиолит обикновено започват с клинични белези и признаци, подобни на обикновена настинка. Те включват хрема, кашлица и евентуално развитие на фебрилен синдром. Впоследствие тези симптоми могат да се влошат и детето може да развие сухи свиркащи хрипове - високочестотен свистящ звук при издишване, дължащ се на стесняването на бронхите.

Затрудненията в дишането са отличителен белег на бронхиолит, характеризиращ се с повишена дихателна честота, видимо използване на гръдните мускули за подпомагане на дишането и видимо разширяване на ноздрите на носа, защото пациентите се опитват да преодолеят задуха, който причинява временното стеснение в бронхиолите.

Бебетата могат да проявят и признаци на затруднено хранене поради повишените усилия, необходими за дишане. В по-тежките случаи детето може да стане летаргично и да прояви признаци на дехидратация.

С напредването на заболяването кашлицата може да стане по-силна и честа, като често се влошава през нощта. В някои случаи, особено при много малки бебета, може да се появи респираторна апнея - временна пауза в дишането. Родителите и настойниците на малки деца трябва внимателно да следят за всякакви признаци на дихателна недостатъчност, като учестено, шумно и/или хъркащо дишане, както и за появата на синкав цвят около устните или ноктите - хипоксия, което показва липса на кислород.

Клинични находки при прегледа на деца с остър бронхиолит

По време на физикалния преглед лекарят снема статус на дихателната система, самият процес на дишане и кръвообращението на детето - известно като ABCDE модел на поведение в спешната медицина. При деца с остър бронхиолит клиничните находки често включват:

1. Дихателните пътища: Повишеното производство на секрет вследствие на острата инфекция могат да доведат до нарушаване проводимостта на дихателните пътища. Лекарите често провеждат аускултация на гърдите със стетоскоп, за да установят налични сухи свиркащи хрипове.
2. Дишане: Често срещано е учестеното и повърхностно дишане. Използването на помощни мускули на гръдния кош - междуребрени, подребрени и надребрени, за дишане е признак на проблем с дишането и може да доведе до развитие на остър респираторен дистрес синдром.
3. Кислородна сатурация: При влошаване на състоянието насищането с кислород може да намалее, което показва неадекватен обмен на кислород през алвеолите. За целта се използва пулс оксиметър. Нормалните нива на кислородна сатурация обикновено са над 95 %, а нива под 90 % са силно притеснителни и изискват незабавна медицинска помощ.
4. Общо състояние: Детето може да изглежда летаргично или раздразнително. Могат да се наблюдават признаци на дехидратация - като сухи лигавици, устни, намалено количество произведен слъзен секрет и намалено отделяне на урина, особено ако детето изпитва затруднения при хранене поради силния задух.

Тези клинични данни са водещи при вземането на решение за лечение на пострадалия пациент. При тежки случаи може да се наложи хоспитализация, особено ако има нужда от допълнителен кислород или овладяване на дихателната функция.

Диагностичен алгоритъм при остър бронхиолит

Диагнозата на острия бронхиолит е предимно клинична, въз основа на представянето на симптомите и резултатите от физикалния преглед. В определени ситуации обаче могат да се извършат допълнителни изследвания за уточняване на диагнозата.

1. Рентгенова снимка на гръдния кош: Въпреки че не се изисква рутинно, рентгенография на гръдния кош може да се направи, ако има съмнение за усложнения като белодробна пневмония, особено в случаите, когато състоянието на детето не се подобрява или се влошава прогресивно.
2. Специализирани вирусни тестове: Посявки от носа или гърлото могат да бъдат изследвани за RSV и други вируси. Това се прави по-често по време на хоспитализация или при дете с тежки симптоми, за да се потвърди диагнозата и за епидемиологични цели.
3. Кръвни изследвания: Те могат да включват пълна кръвна картина (ПКК) и CRP, за да се уточни евентуалния риск от усложнения и развитие на по-тежка инфекция, която в последствие да доведе до развитие на сепсис.
4. Кръвно-газов анализ: Силно необходим метод за бърза диагностика и проверка на дихателната фунцкия на пациента.

Лечение на острия бронхиолит при различните групи деца

Лечението на острия бронхиолит е предимно поддържащо, тъй като състоянието обикновено се причинява от вирус, за който няма специфично антивирусно лечение. Начините и методите за лечение варират в зависимост от тежестта на симптомите.

• Лека форма на бронхиолит: При повечето деца лечението може да се провежда в домашни условия и включва осигуряване приема на адекватно количество течности, овладяване на температурата и дискомфорта с лекарства като парацетамол или ибупрофен и използване на капки за нос с физиоличен разтвор за облекчаване на дишането.
• Средно-тежък до тежък бронхиолит: Може да се наложи хоспитализация при деца, които имат затруднено дишане, известен процент дехидратация или ниски нива на кислород. Лечението може да включва:
  • Кислородна терапия;
  • Инхалации със салбутамол: Въпреки че не се препоръчва рутинно, може да се изпробва при някои деца (над 1-годишна възраст) с разпространени сухи свиркащи хрипове.
  • Инхалации с ипратропиев бромид: Може да се използва заедно със салбутамол при тежки случаи, като комбинирана инхалация
  • Непрекъснато положително налягане в дихателните пътища (CPAP): За деца с тежък респираторен дистрес синдром.

    [caption id="attachment_9074" align=aligncenter width=728] Връзка към нашата онлайн клиника за консултации със специалист.[/caption]

Профилактика при остър бронхиолит

За високорискови групи, като недоносени бебета или такива със сърдечни или белодробни заболявания, може да се препоръчат превантивни мерки, като моноклонално антитяло срещу RSV, паливизумаб, по време на сезона на RSV.

Важно е да се отбележи, че антибиотиците не са ефективни срещу вирусни инфекции и не се използват при лечението на неусложнен бронхиолит. Лекарства против кашлица също обикновено не се препоръчват поради липсата на ефективност и потенциалните им странични ефекти при малки деца.

Ефективен сироп за кашлица за облекчаване на дишането при деца.

Автор: д-р Цанко Стефанов