Какво представлява описаната жлъчнокаменна болест?

Често срещано заболяване е описаната по-долу жлъчнокаменна болест, при което около една белтъчна молекула се наслагват слоеве билирубин (продукт от разпада на еритроцитите в черния дроб), холестерол или и двете плюс калциеви соли, намиращи се естествено в жлъчния мехур.

Според това описание става ясно, че камъните ще имат билирубинов цвят (като кафяв бадем), холестеролов бял и ще бъдат окръглени или грапави на вид. Могат да са и смесени, когато съдържат от двете вещества (холестерола и билирубина) плюс соли, които стават видими на рентгенова снимка. Жлъчните камъни могат да бъдат единични и едри, но също и дребни и много на брой.

Благоприятстващите фактори за развитие на жлъчнокаменна болест са увеличената концентрация на билирубина и смутената обмяна на мазнините. Най-често камъните се образуват в жлъчния мехур, където жлъчката е четири пъти по-сгъстена, и при смутена пропускливост на жлъчно-мехурния канал от увреждане или спазъм на каналния пристягащ мускул. Патогенезата на заболяването включва също и повишено налягане на жлъчния сок в общия жлъчен канал - пак от спазъм или от стеснение на мускулния жлъчен държач, т. нар. сфинктер на Оди в дуоденалния край на канала. 

Обикновено заболяването жлъчнокаменна болест протича без признаци или просто с неопределено чувствo на тежест в дясното подребрие. По-сериозните признаци настъпват, когато състоянието се насложи до инфекция и развитие на холецистит – възпален жлъчен мехур. Тогава симптомите стават постоянни.

Клинична картина на жлъчнокаменна болест

При раздвижване на камъните и дразнене на лигавицата на мехура се появява основният признак – жлъчната колика. Тя се състои в присвиваща болка в областта на дясно подребрие, която се разпространява както към дясно рамо, така и към плешката и поясната област. Често тя е придружена от позиви за повръщане или поне гадене. При опипване на корема пациентът изпитва силна болка до втвърдяване на мускулите в областта. 

Болката се засилва при поемане на въздух, защото тогава дъното на жлъчния мехур се дразни в дълбоко палпиращата ръка на лекаря, което клиницистите определят като положителен симптом на Мърфи. Ако инфекцията проникне през панкреатичния канал в панкреаса, се развива дори панкреатит. Възпалението на жлъчния мехур, обаче, е най-честото усложнение на холелитиазата и може да доведе дори до перитонит, затова е необходимо холелитиазата да се лекува навреме и то адекватно.

Диагностика при жлъчнокаменна болест

Диагнозата на описаната жлъчнокаменна болест не е трудна за поставяне. Тя се потвърждава основно от ехография. Ехографските изображения показват наличието на камъни, както и състоянието на жлъчния мехур, но пък рентгеновото изследване с венозно въведен контраст също би било полезно, тъй като то показва състоянието на отводящата жлъчна система от черния дроб и мехура и уточнява вида на оперативната намеса, която ще е необходимо да се предприеме.

Прилага се и фиброгастродуоденоскопия през устата и стомаха в дуоденума, с което се прави цялостно оглеждане на достъпните структури за патологични промени.

Лечение на жлъчнокаменна болест

Като част от лечебния план, решението за типа на операцията се оказва дори по-важно от нейното изпълнение. При локален процес в мехура той се отстранява. Този тип хирургия може да се направи по отворен тип – чрез стандартна лапаротомия се ревизира жлъчният път и се възстановява проходимостта на папилния мускул.

Операцията при определени показания може да бъде извършена и лапароскопски, с минимална инвазия. Решението се взема от съответния опитен хирургичен екип. По отношение на медикаментозната терапия, тя включва жлъчогонни и антимикробни средства, а в добавка се налага и строга диета на болния.

Сериозно усложнение на описаната жлъчнокаменна болест е острото възпаление на жлъчния мехур, т.нар. остър холецистит. Той представлява тежко заболяване, възникващо внезапно под въздействието на микроорганизми, между които чревни микробни обитатели и сапрофити, стафилококи, стрептококи, протеуси и др.

Най-често инфекцията прониква в жлъчния мехур по жлъчните пътища, които провеждат жлъчката от черния дроб и жлъчния резервоар до дуоденума, ако мускулите на затварящия механизъм пропуснат рефлукс назад. При този рефлукс налягането в жлъчните пътища се покачва и чревното съдържимо и микробите проникват в мехура. В 70 до 80% от случаите причината за възникване на острото възпаление на жлъчния мехур са камъните. Те нараняват мукозата и във възникналите малки, но множествени лезии се наслагват микроорганизми с разрушително действие.

Симптомите на остър холецистит се характеризират с жлъчна криза, т.е. тежка пристъпна болка в дясното подребрие с интервали на засилване и отслабване.За разлика от холелитиазата без възпаление, при холецистит болката не озвучава и става постоянна. Горният десен квадрант на корема е силно болезнен при опипване, а мускулатурата му е втвърдена. Много често кожата пожълтява, а с нея и склерата на окото. Характерни са треската, сърбящата кожа.

Кръвните изследвания показват увеличени левкоцитите, СУЕ и С-реактивен протеин. Изключително сериозно усложнение на холецистита е перитонитът. В началото той е ограничен, а после се разпространява и може да стане дифузен със съпътстващи жълтеница, микробна и химична интоксикация и сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. 

За възпалението е характерен оток, набъбване, вмъкване на микроби, левкоцити и макрофаги в повърхностните слоеве на мехура, а по-късно и в мускулния му слой. В по-тежките случаи може да се предизвика тромбоза на съдовете, умъртвяване на стената и гангренозно възпаление с последващ перитонит.

Възпалението може също така заедно с дребните камъчета да проникне в главните жлъчни пътища и да причини жълтеница, хепатит и възпаление на панкреатичния канал. Усложненията на острия холецистит са тежки, а често и смъртоносни, затова лекарската помощ трябва да бъде оказана възможно най-бързо.

Ако заболяването се докаже навреме и се лекува адекватно, както и при липса на съпътстващи и усложняващи заболявания, смъртността е по-малка, но в усложнените случаи и особено при развитието на панкреатит, перитонит и закъсняла операция смъртността стига до 40-50%.

Следоперативното лечение при жлъчнокаменна болест включва вливане на подхранващи и водно-солеви течности, витамини, венозно хранене, адекватно антибиотично лечение, използване на назогастрична сонда до пълно възстановяване на общото състояние на чревната функция. Трудоспособността на болните, претърпели операция, се възстановява след няколко месеца.

Автор: Александър Манчев