Остър панкреатит - специфики и рискови фактори за заболяването

Остър панкреатит - остро заболяване на задстомашната жлеза, при което се стига до свръхактивация на панкреатичните ензими трипсин, амилаза и липаза. Това довежда до самосмилане на жлезата и едновременно с това до изтичане на ферментите от нея. Към това допълнително се добавят и микроорганизми като C. proteus, Streptococcus, Staphylococcus и така се наслагва гнойно възпаление на панкреаса, усложняващо се в тежките случаи до перитонит.

Разпознати са определени рискови фактори, както и предразполагащи причини за възникването на остър панкреатит. Такива са предимно: 

• Камъни или възпалителни процеси в жлъчния мехур – като следствие от тях идва и запушването на магистралните жлъчни пътища от внезапен спазъм.
• Алкохолизъм – всякакъв тип алкохол силно дразни панкреасната жлеза, предизвиква спазъм на задържащите жлъчния и панкретичния сок мускули, а също така и активира панкреатичните ферментни ензими, водейки до шок и в последствие развитие на най-тежкото усложнение - некротичен панкреатит.

Клинична картина и симптоми при остър панкреатит

Симптомите на остър панкреатит са: силна болка в корема (по-точно в епигастралната област) и дълбоко пред гръбначния стълб и разпространяваща се (ако причината е с жлъчен произход) към дясното рамо и плешка, както и пожълтяване на кожата, познато като иктер и характерен симптом на механична обструкция в екстрахепаталните пътища.

Ако причината е алкохолна, обикновено болката се свързва с еднократна или системна употреба на голямо количество алкохол. Характерно за нея е, че тя е напречна по разположение, т.е. разпространява се към лявото рамо, лявата поясна област или лявото бедро. По някои характеристики, обаче, тя може да заблуди клинициста със стенокардна болка. Тогава се прави отдиференциация по наличието или не на ST-елевация на вълната след направена ЕКГ.

Прегледът показва всички признаци на остър хирургичен корем – подуване, при което се установяват задръжка на газове и изпражнения, както и течновата консистенция. Наблюдава се болезненост в областта на пресечната линия на правия ляв коремен мускул и ребрената дъга в лявата му област. При остър панкреатит от жлъчен произход пациентът усеща болка също и при натиск в областта на жлъчния мехур и жлъчните пътища, т.е. вдясно. Щом веднъж диагнозата е станала категорична, лечението задължително започва консервативно – това значи да се спре храненето или диета 0 и да се постави стомашна сонда, за да може да се аспирира стомашният сок. 

Диагнозата може да бъде потвърдена само след като се изключени перфорация на усложнена язва, както и перфорация на жлъчен мехур. Стомахът се промива с алкални промивки, Н2-блокери и други, за да се потисне секреторната активност на панкреатичните ферменти. Вливат се водно-солеви разтвори, калций, витамин C, препоръчани със също и спазмолитици и болкоуспокояващи, както и поддръжка на дишането.

Ако процесът е свързан с жлъчна патология, се лекува именно то - първичното заболяване. Веднага след като се постави диагнозата се вливат инхибитори на панкреасните ензими в подходящи дози, за да се спре дразненето и болката на жлезата, както и за да се подобри нейната трофика.

Смъртността от остър панкреатит е висока. Дори след оздравяването може да се оформи панкретична киста или да възникне рецидивиращ персистиращ панкреатит, т.нар. хроничен панкреатит. При него се налага оперативно лечение, което се състои от дренаж на жлъчните пътища, дренаж на хепатохоледоха и на панкреатичния канал.

При стигане до етап на некроза в остър стадий също се прибягва до хирургично лечение. То обикновено включва частична или пълна панкреатектомия (отстраняване на панкреаса).

При хроничните форми е особено ценна ехографията, защото тя също има способността да установи и новопоявили се кисти, които протичат с тъпи болки, диарични изхождания и наличие на мастни капки в изпражненията. Въпреки това диагнозата се доуточнява с фиброгастроскопия, както и с ретроградна папилохолангиопанкреатография.

Този сложен термин всъщност означава чисто и просто вид изследване, при което се прониква в общия канал на панкреаса и жлъчния мехур (папила на Фатер). По време на манипулацията се поставя контрастно вещество, след което с помощта на рентгенова диагностика се изобразяват каналчетата на жлъчката и задстомашната жлеза, за да се оцени по-добре какво е състоянието на съответните органи и какви по-нататъшни стъпки биха могли да бъдат предприети.

Автор: Александър Манчев